Българската музика най-популярна в Германия и Обединеното кралство
Снимка: Канал 3
В Германия и Обединеното кралство слушат най-вече българска музика, оповестява „ Монитор “. Европейските страни демонстрират необикновен афинитет към родните мелодии, като там родните актьори получават най-вече доходи от авторски права, оповестяват от " Музикаутор ".
Противно на упованията, известната музика не намира толкоз огромно разпространяване зад граница. Най-търсени отвън границите на България са класическите и фолклорните мелодии.
Важно конкретизиране тук е, че става въпрос за творби, които към момента се употребяват с защита по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права. Причината е, че нормално тези творби се свързват с изтекли права или с незнайни създатели.
Голям интерес към родния фолклор има и от Израел, в случай че се съди по размера на отчисленията за правата, които обаче не са обществени.
В Япония също се търси българска музика. В Страната на изгряващото слънце избират най-вече типичен творби, както и хорови осъществявания, които в известни райони се считат даже за лечебни. По-рано тази година стана ясно, че проучване на проф. Кенджи Тираджима от Токийския университет от преди към десетилетие потвърждава тази изцерителна мощ на българските хорови осъществявания. Преподавателят даже записал аудио с достоверните осъществявания на хор от село Давидково.
Публичното осъществяване на творбите им пък носи на създателите най-вече средства от излъчването зад граница. Това значи, че песните родно произвеждане се слушат най-вече в местоположения като заведения за хранене, клубове, хотели и други туристически и търговски обекти. На второ място по рентабилност за българските композитори, текстописци и аранжори са излъчванията по радио и телевизия. Сравнително малко отчисления те получават от котирането на техни албуми в чужбина.
Противно на наклонността меломаните да усилват от ден на ден потреблението на музика посредством интернет платформите, приходите на родните актьори от слушането на творбите им зад граница онлайн са относително малко.
В Германия и Обединеното кралство слушат най-вече българска музика, оповестява „ Монитор “. Европейските страни демонстрират необикновен афинитет към родните мелодии, като там родните актьори получават най-вече доходи от авторски права, оповестяват от " Музикаутор ".
Противно на упованията, известната музика не намира толкоз огромно разпространяване зад граница. Най-търсени отвън границите на България са класическите и фолклорните мелодии.
Важно конкретизиране тук е, че става въпрос за творби, които към момента се употребяват с защита по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права. Причината е, че нормално тези творби се свързват с изтекли права или с незнайни създатели.
Голям интерес към родния фолклор има и от Израел, в случай че се съди по размера на отчисленията за правата, които обаче не са обществени.
В Япония също се търси българска музика. В Страната на изгряващото слънце избират най-вече типичен творби, както и хорови осъществявания, които в известни райони се считат даже за лечебни. По-рано тази година стана ясно, че проучване на проф. Кенджи Тираджима от Токийския университет от преди към десетилетие потвърждава тази изцерителна мощ на българските хорови осъществявания. Преподавателят даже записал аудио с достоверните осъществявания на хор от село Давидково.
Публичното осъществяване на творбите им пък носи на създателите най-вече средства от излъчването зад граница. Това значи, че песните родно произвеждане се слушат най-вече в местоположения като заведения за хранене, клубове, хотели и други туристически и търговски обекти. На второ място по рентабилност за българските композитори, текстописци и аранжори са излъчванията по радио и телевизия. Сравнително малко отчисления те получават от котирането на техни албуми в чужбина.
Противно на наклонността меломаните да усилват от ден на ден потреблението на музика посредством интернет платформите, приходите на родните актьори от слушането на творбите им зад граница онлайн са относително малко.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ