Д-р Георги Миндов: Плащаме 10 пъти по-малка здравна вноска, отколкото в Германия, а искаме немско здравеопазване
Снимка: iStock by Getty Images
Един по - метафизичен въпрос - от какво боледува българинът - от неналичието на грижа за здравето си, от самото българско опазване на здравето, което все чака да се реформира или от личните си нездравословните привички и метод на живот?
Комплексно е. Първо - отговорността за здравето на всеки човек е персонална. Но цялостната политика през последните няколко десетилетия, аз работя от 27 години, е, че не се отделят задоволително пари за здраве и финансирането е малко. Най-голямо доплащане в цяла Европа има в България. Не може да се спести от медикаменти, тъй като те са на интернационалните цени. Не може да се спести от инсталация, тъй като тя е вносна. И какво остава - да се спести от лекарския труд. Когато лекарят не е добре заплатен, стартират отклоненията - експанзията към лекарите и незадоволителното превръщане на внимание на пациентите. И хората стартират да питат- кой е сбъркал, кой е отговорен?
Кой е отговорен, че у нас има 10 пъти по-малка здравна вноска, в сравнение с в Германия, а българинът желае немско опазване на здравето. Няма по какъв начин да получи немския пакет услуги с немското качество на цени, за които заплаща с актуалната 8 % здравна осигуровка у нас.
Една позната, която работи в чужбина като санитарка, ми показа, че здравната вноска, която й удържат месечно от заплатата, е 280 евро, у нас- минималната е сред 30-50 лева, междинната - към 100 лева Е, няма по какъв начин да плащаш 5-6 пъти по-малко и да получиш немския пакет, някой би трябвало да го заплати. И стартира дефицит на медикаменти, дефицит на лекари, на експерти.
Ние сме най-бедната страна и с най-малка здравна вноска. После хората споделят - аз защо заплащам вноски, откакто си доплащам всичко. Плащат повече по-късно, тъй като преди този момент заплащат извънредно дребна вноска. Тази здравна вноска, която от години не е променяна, би трябвало да стане гладко най-малко 10-12 %.
И другите богати страни имат проблеми. Там даже и с месеци да чакаш обзор при експерт, знаеш, че ще получиш качествена здравна помощ. В Англия се чака минимално сред 4-6 часа за Спешна помощ. У нас в случай че се случи, ще се съберат всички медии да демонстрират по какъв начин хората са чакали 4 часа. Там това се приема за обикновено.
Няма българи, които да живеят в чужбина и да идват да се лекуват у нас, извънредно редки случаи, като изключим зъболечението. Те избират другата система - там, също имат дефицит на фрагменти, на медицински сестри. И най-лесно им е да изтеглят от България готовите фрагменти.
Нека да продължим диалога за отношението на българина към личното му здраве и неговите нездравословни привички, които го водят при вас, при лекаря. Например тютюнопушенето. По данни на Евростат 38 % от българите пушат. Как персоналните лекари би трябвало да се включат в отказването на този нездравословен табиет, оказващ директно въздействие върху здравето и продължителността на живота на пациентите?
Данните са доста тревожни в това отношение. В последния отчет на Европейска комисия се споделя, че 18 % от смъртността в България се дължи на тютюнопушене, това е повече от една война, която в този момент да вземем за пример се води в Украйна.
Повече хора умират в България от цигарите, в сравнение с във войната в Украйна.
Снимка: iStock by Getty Images
И съгласно мен дори пушачите не са 38%, а несъмнено са 50 %. Да каже доктор на някой пациент да спре цигарите и той да го е направил- аз не знам за подобен случай. Много е мъчно отказването, само че най-малко към този момент има по-малко нездравословни други възможности.
Българинът би трябвало примерно да има някакъв мощен стрес, да е изплашен или с онкологично заболяване, тогава може да потърси различни способи. Едни от тях са бездимните устройства, които понижават до 95 % нездравословните канцерегоненни субстанции, в това число катраните. При тях остава единствено никотин. Това можем да ги съветваме. Аз това, което съм съумял за няколко години - никой не съм съумял да откажа от цигарите, само че най-малко да преминат на опция без горене . Пак не е изцяло безвредно, само че е по-безвредно от цигарата, при която има горене на тютюн. А оттова идва и димът. Неблагоприятните последици от цигарения пушек за близките също не би трябвало да се подценяват, а те значително се заобикалят при бездимните други възможности. Аз съм покъртен, когато видя в кола, в която има дете, да се пуши, и то на затворени прозорци.
През декември бях в Лондон, на никое място не видях някой да пуши цигари - на улицата, в кафенета, както е при нас. Цигарите не се продават очевидно и са доста скъпи. Единственото, което съм видял, е да се употребяват електронни цигари.
Не малко са обаче случаите на хора, които пушат цигари и по едно и също време с това употребяват електронни цигари или нагреваеми тютюневи произведения. Това обаче понижава ли действително вредата, когато употребяват и двете по едно и също време?
При двойната приложимост не се приема единствено никотин. Вредните субстанции, потвърдено 70 канцерогенни, си остават в дима на цигарата. Това смесено пушене не е вид. Някои пациенти, които употребяват единствено нагреваеми тютюневи произведения вместо цигарите, споделят, че дишат по-леко или че понижава или изчезва утринната кашлица. Такива данни са регистрирани и в редица клинични изследвания при пушачи, които са минали напълно единствено на бездимни други възможности.
Освен цигарите, алкохола, нездравословното хранене, ниска двигателна интензивност, неприятното менажиране на опазването на здравето в България, всичко това води до високата смъртност и неприятните демографски индикатори. Тука приказваме и за детска смъртност, ниска раждаемост, недоносени деца, деца с увреждания, които се раждат вследcтвие на тези нездравословни фактори- въздух, вода, тютюнопушене.
Дори пластмасовите бутилки, с които не би трябвало да имаме контакт. Пластмасата отделя нездравословни субстанции през кожата, през течността, която пием и това са потвърдени канцерогенни субстанции за рак на гърдата и рак на простата.
Хората не знаят, че даже не би трябвало да пипат банкови карти, тъй като бисфенола от пластмасата минава през кожата, натрупва се и не може да се излъчва.
Така - пластмасата, вредата от неприятния въздух и фините прахови частици, по които също сме рекордьори, тютюнопушенето като обособен независим фактор, предизвикват белодробни болести.
Накрая на диалога, доктор Миндов, какво си пожелавате като доктор?
Младите хора у нас да станат по-позитивни, по-добре настроени към себе си и близките. Целият ни здравен статус да се промени, да бъдем по-щастливи, по-усмихнати, да станем европейска страна с европейски индикатори и опазване на здравето, и с едно почтено финансиране на цялата система и на лекарите.
Всяка спестовност от здраве по-късно се заплаща. И ми се желае в умозаключение да изтъквам наш професор: " Здравето е скъпо, само че не е без пари ".
Един по - метафизичен въпрос - от какво боледува българинът - от неналичието на грижа за здравето си, от самото българско опазване на здравето, което все чака да се реформира или от личните си нездравословните привички и метод на живот?
Комплексно е. Първо - отговорността за здравето на всеки човек е персонална. Но цялостната политика през последните няколко десетилетия, аз работя от 27 години, е, че не се отделят задоволително пари за здраве и финансирането е малко. Най-голямо доплащане в цяла Европа има в България. Не може да се спести от медикаменти, тъй като те са на интернационалните цени. Не може да се спести от инсталация, тъй като тя е вносна. И какво остава - да се спести от лекарския труд. Когато лекарят не е добре заплатен, стартират отклоненията - експанзията към лекарите и незадоволителното превръщане на внимание на пациентите. И хората стартират да питат- кой е сбъркал, кой е отговорен?
Кой е отговорен, че у нас има 10 пъти по-малка здравна вноска, в сравнение с в Германия, а българинът желае немско опазване на здравето. Няма по какъв начин да получи немския пакет услуги с немското качество на цени, за които заплаща с актуалната 8 % здравна осигуровка у нас.
Една позната, която работи в чужбина като санитарка, ми показа, че здравната вноска, която й удържат месечно от заплатата, е 280 евро, у нас- минималната е сред 30-50 лева, междинната - към 100 лева Е, няма по какъв начин да плащаш 5-6 пъти по-малко и да получиш немския пакет, някой би трябвало да го заплати. И стартира дефицит на медикаменти, дефицит на лекари, на експерти.
Ние сме най-бедната страна и с най-малка здравна вноска. После хората споделят - аз защо заплащам вноски, откакто си доплащам всичко. Плащат повече по-късно, тъй като преди този момент заплащат извънредно дребна вноска. Тази здравна вноска, която от години не е променяна, би трябвало да стане гладко най-малко 10-12 %.
И другите богати страни имат проблеми. Там даже и с месеци да чакаш обзор при експерт, знаеш, че ще получиш качествена здравна помощ. В Англия се чака минимално сред 4-6 часа за Спешна помощ. У нас в случай че се случи, ще се съберат всички медии да демонстрират по какъв начин хората са чакали 4 часа. Там това се приема за обикновено.
Няма българи, които да живеят в чужбина и да идват да се лекуват у нас, извънредно редки случаи, като изключим зъболечението. Те избират другата система - там, също имат дефицит на фрагменти, на медицински сестри. И най-лесно им е да изтеглят от България готовите фрагменти.
Нека да продължим диалога за отношението на българина към личното му здраве и неговите нездравословни привички, които го водят при вас, при лекаря. Например тютюнопушенето. По данни на Евростат 38 % от българите пушат. Как персоналните лекари би трябвало да се включат в отказването на този нездравословен табиет, оказващ директно въздействие върху здравето и продължителността на живота на пациентите?
Данните са доста тревожни в това отношение. В последния отчет на Европейска комисия се споделя, че 18 % от смъртността в България се дължи на тютюнопушене, това е повече от една война, която в този момент да вземем за пример се води в Украйна.
Повече хора умират в България от цигарите, в сравнение с във войната в Украйна.
Снимка: iStock by Getty Images
И съгласно мен дори пушачите не са 38%, а несъмнено са 50 %. Да каже доктор на някой пациент да спре цигарите и той да го е направил- аз не знам за подобен случай. Много е мъчно отказването, само че най-малко към този момент има по-малко нездравословни други възможности.
Българинът би трябвало примерно да има някакъв мощен стрес, да е изплашен или с онкологично заболяване, тогава може да потърси различни способи. Едни от тях са бездимните устройства, които понижават до 95 % нездравословните канцерегоненни субстанции, в това число катраните. При тях остава единствено никотин. Това можем да ги съветваме. Аз това, което съм съумял за няколко години - никой не съм съумял да откажа от цигарите, само че най-малко да преминат на опция без горене . Пак не е изцяло безвредно, само че е по-безвредно от цигарата, при която има горене на тютюн. А оттова идва и димът. Неблагоприятните последици от цигарения пушек за близките също не би трябвало да се подценяват, а те значително се заобикалят при бездимните други възможности. Аз съм покъртен, когато видя в кола, в която има дете, да се пуши, и то на затворени прозорци.
През декември бях в Лондон, на никое място не видях някой да пуши цигари - на улицата, в кафенета, както е при нас. Цигарите не се продават очевидно и са доста скъпи. Единственото, което съм видял, е да се употребяват електронни цигари.
Не малко са обаче случаите на хора, които пушат цигари и по едно и също време с това употребяват електронни цигари или нагреваеми тютюневи произведения. Това обаче понижава ли действително вредата, когато употребяват и двете по едно и също време?
При двойната приложимост не се приема единствено никотин. Вредните субстанции, потвърдено 70 канцерогенни, си остават в дима на цигарата. Това смесено пушене не е вид. Някои пациенти, които употребяват единствено нагреваеми тютюневи произведения вместо цигарите, споделят, че дишат по-леко или че понижава или изчезва утринната кашлица. Такива данни са регистрирани и в редица клинични изследвания при пушачи, които са минали напълно единствено на бездимни други възможности.
Освен цигарите, алкохола, нездравословното хранене, ниска двигателна интензивност, неприятното менажиране на опазването на здравето в България, всичко това води до високата смъртност и неприятните демографски индикатори. Тука приказваме и за детска смъртност, ниска раждаемост, недоносени деца, деца с увреждания, които се раждат вследcтвие на тези нездравословни фактори- въздух, вода, тютюнопушене.
Дори пластмасовите бутилки, с които не би трябвало да имаме контакт. Пластмасата отделя нездравословни субстанции през кожата, през течността, която пием и това са потвърдени канцерогенни субстанции за рак на гърдата и рак на простата.
Хората не знаят, че даже не би трябвало да пипат банкови карти, тъй като бисфенола от пластмасата минава през кожата, натрупва се и не може да се излъчва.
Така - пластмасата, вредата от неприятния въздух и фините прахови частици, по които също сме рекордьори, тютюнопушенето като обособен независим фактор, предизвикват белодробни болести.
Накрая на диалога, доктор Миндов, какво си пожелавате като доктор?
Младите хора у нас да станат по-позитивни, по-добре настроени към себе си и близките. Целият ни здравен статус да се промени, да бъдем по-щастливи, по-усмихнати, да станем европейска страна с европейски индикатори и опазване на здравето, и с едно почтено финансиране на цялата система и на лекарите.
Всяка спестовност от здраве по-късно се заплаща. И ми се желае в умозаключение да изтъквам наш професор: " Здравето е скъпо, само че не е без пари ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ