Климатолог с експертна прогноза за зимата! Ето какво ни очаква
Снимка Булфото
Вероятно зимата на 2017/2018 година ще е по-мека от зимата на 2016/2017 година, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция проф. Веселин Александров от секцията " Климатология " към департамента " Метеорология " в Националния институт по метеорология и хидрология при Българска академия на науките /НИМХ-БАН/.
Най-вероятно декември на 2017 година ще е с повече превалявания от декември на 2016 година, означи той. Януари 2018 година се чака да е със междинни месечни температури близки до естествените или по-високи и с месечни количества превалявания близки до естествените или по-малки. Февруари на 2018 година се чака да е със междинни месечни температури близки до климатичните или по-високи и с месечни количества дъжд близки до междинните такива или по-малки, предвижда проф. Александров, представен от Пик.
Съгласно предварителни оценки на Световната метеорологична организация 2017 година е по-хладна от рекордно топлата 2016 година Но е доста евентуално да бъде една от трите най-топли години в историята на актуалните инструментални метеорологични наблюдения и измервания, изясни ученият, който работи повече от 30 години в Национален институт по метеорология и хидрология п.
В началото на декември в България паднаха обилни количества дъжд, които предизвикаха преливания на реки, а тук-там имаше и наводнения. Може ли да се заключи, че за тези проливни дъждове " главно са отговорни " серията от средиземноморски циклони, които минаха над страната ни в миналите дни или аргументите са други?
Нетипичното скупчване на аргументи в действителност са такива, каквито дефинирахте в първата част на въпроса. След циклона " Татяна ", който аргументи последния изобилен снеговалеж, отпреди няколко дни, връхлетя и " Филип ", носещ проливни дъждове.
Добрата вест е, че страната реагира най-накрая с превантивни ограничения и с спешни щабове, които в цялата страна да наблюдават за бедствените ситуации. Лошата вест обаче е, че заради изтормозена /нерегламентирана/, неподдържана или изобщо изчезнала инфраструктура загубите в резултат на поройните превалявания са още по-значителни.
Тези поройни дъждове типични ли са за декември за територията на нашата страна или към този момент може да приказваме, че има промени в климата ни?
Климатичните промени в световен, районен и местен мащаб и какви са параметрите на тези промени е може би един от най-често задаваните екологични въпроси при започване на 21-ви век. Подобни въпроси са настоящи постоянно, само че в избрани моменти, нормално когато се следят огромни отклонения от естествените стойности на метеорологичните детайли, на първо място на температурата и преваляванията, изникват с нова мощ и се разясняват в медиите и обществото.
От една страна, съществуват голям брой образци, доказващи съществуването на промени във времето и климата, само че въпреки това, не липсват и противоположни изказвания. Много от неточностите произтичат от неумело боравене с терминологията. Почти всекидневно сме очевидци на опити да бъдат отъждествени капризите на времето с климатичните промени.
Ще си разреша да показва дефиниции на съществени климатични термини. Климатът е многогодишният режим на времето на обещано място, свързан от географското му състояние. Климатичните промени обгръщат съмнения и/или изменение на климата. Последното е обвързвано с прекосяване на климатичната система в ново равновесно положение, характеризиращо се с разнообразни от предходното многогодишни междинни стойности на климатичните параметри. В съответния случай бих приел забележителните валежни количества през миналите няколко дни като нетипични метеорологични събития и/или за " прищявки на времето ".
И като доказателство на тезата за смяна честотата на рисковите метеорологични и климатични феномени - има доста нарастване на междинния брой дни с денонощни суми на преваляванията над 100 mm - с към 30 % за интервала 1991-2007 година по отношение на базисния интервал 1961-1990 година Въпреки понижението на броя на станциите, в интервала 1991-2007 година се следи нарастване на записаните в метеорологичната мрежа случаи с проливни превалявания.
През последните години има наклонност към зачестяване на случаите с типично пролетно-летен вид конвективна облачност с превалявания от дъжд, гръмотевични стихии и от време на време с превалявания от град през зимни месеци като януари и февруари. Наблюдава се увеличена периодичност на междинния брой дни с гръмотевични стихии и градушки в по-хладни десетдневния през април и септември през интервала 1991-2006 година по отношение на същите за базисния интервал 1961-1990 година А климатичните промени в България са към този момент факт. От края на 1970-те години се следи наклонност към стопляне. През втората половина на 20-ти век зимите са по-меки. 23 от последните 26 години след 1989 година са с позитивни аномалии на междинната годишна температура на въздуха по отношение на климатичната норма на базисния интервал 1961-1990 година Средната годишна температура през 2009 година е с 1,2 градуса над климатичната норма. 2016 година евентуално е следващата 17-та година с температури по-високи от нормалните за страната.
Периодите на засушаване са били най-дълги през 1940-те години и в последните две десетилетия на 20-ти век. Валежите демонстрират наклонност към намаляване в края на предишното столетие. След средата на 1990-те годишните превалявания демонстрират наклонност към покачване в множеството региони на страната.
Годишната амплитуда сред оптималната и минималната температура на въздуха понижава - минималната температура се покачва по-бързо от оптималната. Дебелината на снежната завивка демонстрира наклонност към стесняване в края на предишния век. Горната граница на широколистните гори се измества към по-голяма надморска височина. Данните от фенологичните наблюдения демонстрират изпреварване в развиването със 7-15 дни в другите климатични региони, което недвусмислено свидетелства за стопляне на климата през последните 30 години спрямо предходни интервали на оценка.
През 2017 година в международен мащаб имаше доста урагани, които провокираха опустошения в разнообразни страни. Зачестяването на тези феномени значи ли, че в света към този момент се образуват повече тропически урагани и средиземноморски циклони, водещи до огромни опустошения в инфраструктурата на обособени страни?
През 2017 година имаше доста значими метеорологични и климатични събития, в това число доста дейния сезон на урагани в Северния Атлантически океан, огромни наводнения в Индия и продължителна суша в някои райони от Източна Африка. През септември 2017 година трите опустошителни урагана, които навлязоха в южните щати на Съединени американски щати и в няколко Карибски острови в бърза поредност, разрушиха актуалните показа за такива крайни метеорологични условия и обвързваните с тях материални загуби и вреди. Затова повече от явно е, че инфраструктурата може да бъде наранена от увеличената периодичност на рисковите естествени феномени.
Аз обаче желая да подчертавам върху човешкото здраве. Общият риск от болести, свързани с горещините и смъртността, се е покачил устойчиво от 1980 година насам, като към 30 % от международното население в този момент живее в климатични условия, като рисковите горещи температури не престават няколко дни в годината. Между 2000 година и 2016 година броят на уязвимите хора, изложени на горещи талази, се е нараснал с почти 125 милиона.
Каква е Вашата прогноза за идната зима в България - може ли занапред да се каже каква ще е тя - по-мека, или по-студена и с повече сняг?
Традиционните числени прогнози дават информация за времето, което може да се чака през идващите няколко дни. По-трудно и нормално неопределено се предвижда времето за повече от една седмица напред. Но дълготрайните прогнози на времето са все по-търсен артикул. Затова се вършат опити да се каже нещо за това, какви са най-вероятните междинни метеорологични условия през идващите няколко месеца. Това е задачата на сезонните прогнози на времето. Новите технологии оказват помощ да се усъвършенства точността на прогнозите за времето.
Спътниковите фотоси да вземем за пример оказват помощ да се види по-добре настоящото време и дават опция да се направи по-коректна прогноза. Но за добра дълготрайна /сезонна и климатична/ прогноза към момента можем единствено да мечтаем.
Сезонните прогнози на Национален институт по метеорология и хидрология п се възобновяват в края на всеки календарен месец. Последната версия на сезонната зимна прогноза, от 30 ноември 2017 година, може да се заключи по този начин - зимата на 2017/2018 година се чака да бъде със междинни сезонни температури близки до климатичните такива или по-високи и със сезонни количества дъжд близки до междинните или по-малки количества.
Вероятно зимата на 2017/2018 година ще е по-мека от зимата на 2016/2017 година. Нещо любопитно: последната зима бе оценена в Национален институт по метеорология и хидрология като " умерено тежка зима ". А медиите дълго време се надпреварваха да показват катастрофични краски на естествени зимни условия. Но това е сериозна тематика за различен значим диалог.
По прогноза декември на 2017 година би трябвало да е със междинни месечни температури близки до естествените за този интервал от годината. Най-вероятно декември на 2017 година ще е с повече превалявания от декември на 2016 година Януари 2018 година се чака да е със междинни месечни температури близки до естествените или по-високи и месечни количества дъжд близки до естествените или по-малки. Може да се чака януари 2018 година да е по-мек и с по-малко превалявания от януари 2017 година Февруари на 2018 година се чака да е със междинни месечни температури близки до климатичните или по-високи и с месечни количества дъжд близки до междинните такива или по-малки. Може да се чака февруари на 2018 година да е сходен на февруари от 2017 година
По отношение на студените зими - несъмнено, че е обикновено още да се случват. И това изобщо не опонира на следената наклонност към световно стопляне. А и да не забравяме, че климатът е нещо приблизително, т.е. би трябвало да се регистрират и меките зими, които доминират в последно време. За феновете на световното захлаждане: преди повече от 400 години Европа е изпитала относително леден интервал, наименуван Малък ледников интервал, който съответствува с интервал на извънредно ниска слънчева интензивност - така наречен Маундеров най-малко. И няма такава застраховка, която да попречи на възможна нова поява на сходен интервал. А дотогава, анализите демонстрират, че покачването на световните температури през 20-ти и 21-ви век е било най-голямо, спрямо предходните епохи през последните 1000 години.
Каква в климатично отношение в международен мащаб е изминаващата 2017 година и има ли възможност тя да е следващата по-топла година?
Съгласно предварителни оценки на Световната метеорологична организация 2017 година е по-хладна от рекордно топлата 2016 година Но е доста евентуално да бъде една от трите най-топли години в историята на актуалните инструментални метеорологични наблюдения и измервания. Глобалната температура за последните 5 години /2013-2017 г./ е близо с 1 градус над междинните стойности за интервала 1880-1900 година и евентуално е най-високата междинна стойност за всеки минал интервал от пет години.
През 2017 година бяхме очевидци на продължаваща наклонност към повишаване на морското ниво с известно равнище на ускорение при увеличение на концентрациите на парникови газове в атмосферата. Криосферата продължи да се свива, изключително в Арктика, където морският лед непрестанно понижава. Ледът в Антарктика също е понижил своя размер през миналата година след дълголетен интервал на непоклатимост и даже леко разширение.
В света доста учени дискутират измененията в климата и на какво се дължат те. Според Вас коя е главната причина за отрицателните климатични промени в международен мащаб и може ли те да бъдат лимитирани?
Има учени, които настояват, че парниковите газове не оказват въздействие за стопляне на световния климат. Според тях това, че количеството въглероден диоксид в атмосферата пораства, не води до повишение на температурата на приземния въздух или най-малко тази корелация не е значима. Според други учени следва световно захлаждане. И в този момент има изолирани райони в света, където климатът не се затопля, а температурите спадат. Засега обаче обстоятелствата, освен в България, само че и в преобладаващата част на света, сочат друго - последните 17 години са по-топли от нормалното.
При световното стопляне значимият въпрос е кое надвива като причина - човешката активност или естествените фактори. Необходими са повече проучвания в тази тенденция. Част от учените подценяват едни аргументи, друга част - други аргументи. На този стадий няма по какъв начин да се пресметне точното съответствие. Климатът непрекъснато се е променял и естествените фактори - галактически и земни - постоянно са играели роля.
Аз персонално споделям тезата, че актуалните климатични промени са вследствие освен от въздействието на антропогенния фактор, само че и от въздействието на естествени фактори. Национален институт по метеорология и хидрология и СМО публично поддържат мнението, че въздействието на човешката активност е било изключително значимо през първата половина на предишния век. В последните десетилетия парниковите газове имат преобладаваща роля. Не мисля обаче, че климатичните промени могат да бъдат спрени.
В България в околните години чака ли се да " настъпи обединение сред сезоните и те към този момент да не са четири " или това е развой, който продължава с години?
Интересно, та даже и малко необичайно, само че всеки втори фен на климатичните промени, приказва за размиване на сезоните на територията на България. Според основаните упования, би трябвало сезоните от четири да останат единствено два. Да, но не. За какво иде тирада. Сезонните температури през есента имат наклонност към съкращаване. Зимите към този момент загатнах са по-меки, а пролетта е по-хладна от нормалното. Затова и температурните разлики в обособените сезони, демонстрират по-малки стойности, в резултат на което се получава възприятието за равнене на сезоните. И е добре, че е единствено възприятие, а не действителност. Засега.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Вероятно зимата на 2017/2018 година ще е по-мека от зимата на 2016/2017 година, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция проф. Веселин Александров от секцията " Климатология " към департамента " Метеорология " в Националния институт по метеорология и хидрология при Българска академия на науките /НИМХ-БАН/.
Най-вероятно декември на 2017 година ще е с повече превалявания от декември на 2016 година, означи той. Януари 2018 година се чака да е със междинни месечни температури близки до естествените или по-високи и с месечни количества превалявания близки до естествените или по-малки. Февруари на 2018 година се чака да е със междинни месечни температури близки до климатичните или по-високи и с месечни количества дъжд близки до междинните такива или по-малки, предвижда проф. Александров, представен от Пик.
Съгласно предварителни оценки на Световната метеорологична организация 2017 година е по-хладна от рекордно топлата 2016 година Но е доста евентуално да бъде една от трите най-топли години в историята на актуалните инструментални метеорологични наблюдения и измервания, изясни ученият, който работи повече от 30 години в Национален институт по метеорология и хидрология п.
В началото на декември в България паднаха обилни количества дъжд, които предизвикаха преливания на реки, а тук-там имаше и наводнения. Може ли да се заключи, че за тези проливни дъждове " главно са отговорни " серията от средиземноморски циклони, които минаха над страната ни в миналите дни или аргументите са други?
Нетипичното скупчване на аргументи в действителност са такива, каквито дефинирахте в първата част на въпроса. След циклона " Татяна ", който аргументи последния изобилен снеговалеж, отпреди няколко дни, връхлетя и " Филип ", носещ проливни дъждове.
Добрата вест е, че страната реагира най-накрая с превантивни ограничения и с спешни щабове, които в цялата страна да наблюдават за бедствените ситуации. Лошата вест обаче е, че заради изтормозена /нерегламентирана/, неподдържана или изобщо изчезнала инфраструктура загубите в резултат на поройните превалявания са още по-значителни.
Тези поройни дъждове типични ли са за декември за територията на нашата страна или към този момент може да приказваме, че има промени в климата ни?
Климатичните промени в световен, районен и местен мащаб и какви са параметрите на тези промени е може би един от най-често задаваните екологични въпроси при започване на 21-ви век. Подобни въпроси са настоящи постоянно, само че в избрани моменти, нормално когато се следят огромни отклонения от естествените стойности на метеорологичните детайли, на първо място на температурата и преваляванията, изникват с нова мощ и се разясняват в медиите и обществото.
От една страна, съществуват голям брой образци, доказващи съществуването на промени във времето и климата, само че въпреки това, не липсват и противоположни изказвания. Много от неточностите произтичат от неумело боравене с терминологията. Почти всекидневно сме очевидци на опити да бъдат отъждествени капризите на времето с климатичните промени.
Ще си разреша да показва дефиниции на съществени климатични термини. Климатът е многогодишният режим на времето на обещано място, свързан от географското му състояние. Климатичните промени обгръщат съмнения и/или изменение на климата. Последното е обвързвано с прекосяване на климатичната система в ново равновесно положение, характеризиращо се с разнообразни от предходното многогодишни междинни стойности на климатичните параметри. В съответния случай бих приел забележителните валежни количества през миналите няколко дни като нетипични метеорологични събития и/или за " прищявки на времето ".
И като доказателство на тезата за смяна честотата на рисковите метеорологични и климатични феномени - има доста нарастване на междинния брой дни с денонощни суми на преваляванията над 100 mm - с към 30 % за интервала 1991-2007 година по отношение на базисния интервал 1961-1990 година Въпреки понижението на броя на станциите, в интервала 1991-2007 година се следи нарастване на записаните в метеорологичната мрежа случаи с проливни превалявания.
През последните години има наклонност към зачестяване на случаите с типично пролетно-летен вид конвективна облачност с превалявания от дъжд, гръмотевични стихии и от време на време с превалявания от град през зимни месеци като януари и февруари. Наблюдава се увеличена периодичност на междинния брой дни с гръмотевични стихии и градушки в по-хладни десетдневния през април и септември през интервала 1991-2006 година по отношение на същите за базисния интервал 1961-1990 година А климатичните промени в България са към този момент факт. От края на 1970-те години се следи наклонност към стопляне. През втората половина на 20-ти век зимите са по-меки. 23 от последните 26 години след 1989 година са с позитивни аномалии на междинната годишна температура на въздуха по отношение на климатичната норма на базисния интервал 1961-1990 година Средната годишна температура през 2009 година е с 1,2 градуса над климатичната норма. 2016 година евентуално е следващата 17-та година с температури по-високи от нормалните за страната.
Периодите на засушаване са били най-дълги през 1940-те години и в последните две десетилетия на 20-ти век. Валежите демонстрират наклонност към намаляване в края на предишното столетие. След средата на 1990-те годишните превалявания демонстрират наклонност към покачване в множеството региони на страната.
Годишната амплитуда сред оптималната и минималната температура на въздуха понижава - минималната температура се покачва по-бързо от оптималната. Дебелината на снежната завивка демонстрира наклонност към стесняване в края на предишния век. Горната граница на широколистните гори се измества към по-голяма надморска височина. Данните от фенологичните наблюдения демонстрират изпреварване в развиването със 7-15 дни в другите климатични региони, което недвусмислено свидетелства за стопляне на климата през последните 30 години спрямо предходни интервали на оценка.
През 2017 година в международен мащаб имаше доста урагани, които провокираха опустошения в разнообразни страни. Зачестяването на тези феномени значи ли, че в света към този момент се образуват повече тропически урагани и средиземноморски циклони, водещи до огромни опустошения в инфраструктурата на обособени страни?
През 2017 година имаше доста значими метеорологични и климатични събития, в това число доста дейния сезон на урагани в Северния Атлантически океан, огромни наводнения в Индия и продължителна суша в някои райони от Източна Африка. През септември 2017 година трите опустошителни урагана, които навлязоха в южните щати на Съединени американски щати и в няколко Карибски острови в бърза поредност, разрушиха актуалните показа за такива крайни метеорологични условия и обвързваните с тях материални загуби и вреди. Затова повече от явно е, че инфраструктурата може да бъде наранена от увеличената периодичност на рисковите естествени феномени.
Аз обаче желая да подчертавам върху човешкото здраве. Общият риск от болести, свързани с горещините и смъртността, се е покачил устойчиво от 1980 година насам, като към 30 % от международното население в този момент живее в климатични условия, като рисковите горещи температури не престават няколко дни в годината. Между 2000 година и 2016 година броят на уязвимите хора, изложени на горещи талази, се е нараснал с почти 125 милиона.
Каква е Вашата прогноза за идната зима в България - може ли занапред да се каже каква ще е тя - по-мека, или по-студена и с повече сняг?
Традиционните числени прогнози дават информация за времето, което може да се чака през идващите няколко дни. По-трудно и нормално неопределено се предвижда времето за повече от една седмица напред. Но дълготрайните прогнози на времето са все по-търсен артикул. Затова се вършат опити да се каже нещо за това, какви са най-вероятните междинни метеорологични условия през идващите няколко месеца. Това е задачата на сезонните прогнози на времето. Новите технологии оказват помощ да се усъвършенства точността на прогнозите за времето.
Спътниковите фотоси да вземем за пример оказват помощ да се види по-добре настоящото време и дават опция да се направи по-коректна прогноза. Но за добра дълготрайна /сезонна и климатична/ прогноза към момента можем единствено да мечтаем.
Сезонните прогнози на Национален институт по метеорология и хидрология п се възобновяват в края на всеки календарен месец. Последната версия на сезонната зимна прогноза, от 30 ноември 2017 година, може да се заключи по този начин - зимата на 2017/2018 година се чака да бъде със междинни сезонни температури близки до климатичните такива или по-високи и със сезонни количества дъжд близки до междинните или по-малки количества.
Вероятно зимата на 2017/2018 година ще е по-мека от зимата на 2016/2017 година. Нещо любопитно: последната зима бе оценена в Национален институт по метеорология и хидрология като " умерено тежка зима ". А медиите дълго време се надпреварваха да показват катастрофични краски на естествени зимни условия. Но това е сериозна тематика за различен значим диалог.
По прогноза декември на 2017 година би трябвало да е със междинни месечни температури близки до естествените за този интервал от годината. Най-вероятно декември на 2017 година ще е с повече превалявания от декември на 2016 година Януари 2018 година се чака да е със междинни месечни температури близки до естествените или по-високи и месечни количества дъжд близки до естествените или по-малки. Може да се чака януари 2018 година да е по-мек и с по-малко превалявания от януари 2017 година Февруари на 2018 година се чака да е със междинни месечни температури близки до климатичните или по-високи и с месечни количества дъжд близки до междинните такива или по-малки. Може да се чака февруари на 2018 година да е сходен на февруари от 2017 година
По отношение на студените зими - несъмнено, че е обикновено още да се случват. И това изобщо не опонира на следената наклонност към световно стопляне. А и да не забравяме, че климатът е нещо приблизително, т.е. би трябвало да се регистрират и меките зими, които доминират в последно време. За феновете на световното захлаждане: преди повече от 400 години Европа е изпитала относително леден интервал, наименуван Малък ледников интервал, който съответствува с интервал на извънредно ниска слънчева интензивност - така наречен Маундеров най-малко. И няма такава застраховка, която да попречи на възможна нова поява на сходен интервал. А дотогава, анализите демонстрират, че покачването на световните температури през 20-ти и 21-ви век е било най-голямо, спрямо предходните епохи през последните 1000 години.
Каква в климатично отношение в международен мащаб е изминаващата 2017 година и има ли възможност тя да е следващата по-топла година?
Съгласно предварителни оценки на Световната метеорологична организация 2017 година е по-хладна от рекордно топлата 2016 година Но е доста евентуално да бъде една от трите най-топли години в историята на актуалните инструментални метеорологични наблюдения и измервания. Глобалната температура за последните 5 години /2013-2017 г./ е близо с 1 градус над междинните стойности за интервала 1880-1900 година и евентуално е най-високата междинна стойност за всеки минал интервал от пет години.
През 2017 година бяхме очевидци на продължаваща наклонност към повишаване на морското ниво с известно равнище на ускорение при увеличение на концентрациите на парникови газове в атмосферата. Криосферата продължи да се свива, изключително в Арктика, където морският лед непрестанно понижава. Ледът в Антарктика също е понижил своя размер през миналата година след дълголетен интервал на непоклатимост и даже леко разширение.
В света доста учени дискутират измененията в климата и на какво се дължат те. Според Вас коя е главната причина за отрицателните климатични промени в международен мащаб и може ли те да бъдат лимитирани?
Има учени, които настояват, че парниковите газове не оказват въздействие за стопляне на световния климат. Според тях това, че количеството въглероден диоксид в атмосферата пораства, не води до повишение на температурата на приземния въздух или най-малко тази корелация не е значима. Според други учени следва световно захлаждане. И в този момент има изолирани райони в света, където климатът не се затопля, а температурите спадат. Засега обаче обстоятелствата, освен в България, само че и в преобладаващата част на света, сочат друго - последните 17 години са по-топли от нормалното.
При световното стопляне значимият въпрос е кое надвива като причина - човешката активност или естествените фактори. Необходими са повече проучвания в тази тенденция. Част от учените подценяват едни аргументи, друга част - други аргументи. На този стадий няма по какъв начин да се пресметне точното съответствие. Климатът непрекъснато се е променял и естествените фактори - галактически и земни - постоянно са играели роля.
Аз персонално споделям тезата, че актуалните климатични промени са вследствие освен от въздействието на антропогенния фактор, само че и от въздействието на естествени фактори. Национален институт по метеорология и хидрология и СМО публично поддържат мнението, че въздействието на човешката активност е било изключително значимо през първата половина на предишния век. В последните десетилетия парниковите газове имат преобладаваща роля. Не мисля обаче, че климатичните промени могат да бъдат спрени.
В България в околните години чака ли се да " настъпи обединение сред сезоните и те към този момент да не са четири " или това е развой, който продължава с години?
Интересно, та даже и малко необичайно, само че всеки втори фен на климатичните промени, приказва за размиване на сезоните на територията на България. Според основаните упования, би трябвало сезоните от четири да останат единствено два. Да, но не. За какво иде тирада. Сезонните температури през есента имат наклонност към съкращаване. Зимите към този момент загатнах са по-меки, а пролетта е по-хладна от нормалното. Затова и температурните разлики в обособените сезони, демонстрират по-малки стойности, в резултат на което се получава възприятието за равнене на сезоните. И е добре, че е единствено възприятие, а не действителност. Засега.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ