Сивият жерав отново гнезди в България, след като десетилетия отсъстваше от Югоизточна Европа
Снежана Бесарабова
Любителите на природата в Европа не се отчайват когато вземат решение да възстановят липсващ тип птица или животно в някой завършек на континента. Те се провеждат, обменят познания, опит и експерти сред страните, до момента в който с общи старания не реализиран завръщането на дадения представител от дивия свят. Това е в резултат на осъзнаването им, че природата е цялостна, тя минава през граници и страни, без значение дали са в НАТО или Шенген. Защитата на някое животно, птица или растение единствено в една страна е незадоволително, с цел да се реализира резултат, от основно значение е и съседите да се включат в общите старания. В този смисъл и политиците има какво да вземат от тактиката на природозащитниците. За тях не важи Марксовата максима „ Пролетарии от вси страни, обединявайте се! “, само че пък следват формулата „ Учени и гении от всички страни, обединявайте се! “.
В резултат на напъните на радетелите за природата у нас и чужбина бе възобновена колонията от къдроглави пеликани в Сребърна, черният лешояд (картал) още веднъж заживя в България, а към този момент има мотив за нова наслада. Това бе загнездването на сивия жерав в Драгоманското тресавище край София - единственият случай към този момент в Югоизточна Европа! Заслуга за завръщането и размножаването на тази елегантни птици-символи имат бранителите на крилатите и другите диви жители от Сдружение за дива природа „ Балкани “ и природозащитната организация WWF-България. Забележително достижение, защото у нас сивият жерав не се е заселвал от 66 години насам, а на Драгоманското тресавище даже е отсъствал 116 години! Така на 11 юни 2023 година бе снимано и потвърдено първото негово малко. Такъв триумф може да бъде реализиран с труд, неизменност, обич към живия свят и схващане за всемирната екологична отговорност на експерти и фенове на птиците от България и доста други страни.
Четвърт век усилия бяха нужни на орнитолозите и другите чиновници от СДП „ Балкани “ да върнат естествените условия за живот на птиците в Драгоманското тресавище. Включването на WWF-България през последните няколко години удвоява напъните им да защитят крилатите водни жители в взаимната им работа по плана WaterLANDS, финансиран по програмата на Европейски Съюз „ Хоризонт 2020 “. По този план експерти натуралисти от разнообразни краища на континента се трудят на терен да възстановят екоравновесието и дивите жители в шест влажни зони в цяла Европа, една от които е Драгоманското тресавище. Общо 32 организации от 15 страни на континента си оказват помощ взаимно в опита и напъните по възвръщане на естествения живот в 15 водоема.
Председателят на Сдружение за дивата природа „ Балкани “ Петко Цветков разкри за Фактор по какъв начин до края на 80-те години на предишния век Драгоманското тресавище е пресушавано, а водата му е била употребена за поливане на аграрни култури. Чак когато в средата на 90-те години на 20-и век помпената станция е спряна поради нерентабилност, водата и животът в блатото отначало стартират да се разсънват. Тогава бранителите на водоема получават средства от интернационалните организации като EuroNatur и EECONET Action Fund, с цел да купят земи там. Започват действия по основаване на условия за възобновяване на популациите от блатни птици и създаване на туристическа инфраструктура.
Така блатото става известно освен в Драгоман (където даже оженилите се млади двойки не пропущат да се снимат), само че и в столицата, и в чужбина. Пристигат групи от деца и други гости, локалните ловци се отхвърлят да ловуват в региона. Група орнитолози, отпред с доцент Петър Шурулинков, следи живота на птиците и дава препоръки по какъв начин да продължи тактиката по привличането им.Те виждат, че през последните няколко години сивите жерави стартират да се стопират по за дълго във водоема, а на 11 юни 2023 година намират и документират първото излюпено малко в Драгоманското тресавище. Така е потвърдено, че за първи път от толкоз десетилетия сивите жерави още веднъж се развъждат у нас.
Още преди този момент да се случи усъвършенстваното видово многообразие разрешава водоемът да бъде включен в мрежата „ Натура 2000 “ за запазване на естествените местообитания и птиците, а през 2011 г Драгоманското тресавище е оповестено за влажна зона и карстов комплекс от международно значение според Рамсарската спогодба. Защитниците на дивия свят от СДП „ Балкани “ и WWF-България благодарение на община Драгоман извършват директни действия за възобновяване и поддържане на наколната пътека на блатото. Помага и Община Сливница, да вземем за пример в окосяването на част от тръстиката и другата водна растителност за нужните на птиците. Създават се и така наречен буферни зони - пояси от дървета, които да понижат постъпването на пестициди и дпуги химикали от земеделските земи в блатото. За страдание към момента са обилни пречките пред построяването на пречиствателна станция в Драгоман, и по този начин отпадните води от града не престават да се вливат във влажната зона.
На фона обаче на възвръщането на обособени редки птици и животни, за които се застъпват природолюбители от разнообразни страни на континента, доста други типове страдат. За страдание, у нас, както и на всички места в Европа експертите сигнализират за понижаване на разнообразието и числеността да вземем за пример при някои врабчови птици, както и животни. Причината е в интензивната приложимост на пестициди и други химикали всеобщо в земеделието. Намалява разпространяването даже и на известни птици като гургулицата, която също така е обект и на лов. Тъй като природозащитниците на планетата няма да стигнат за възобновяване на всеки тип поотделно, наш общ път е да открием методите за разцвет, без да ощетяваме природата.
Наколната пътека в Драгоманското тресавище, фотография: СДП " Балкани "
Любителите на природата в Европа не се отчайват когато вземат решение да възстановят липсващ тип птица или животно в някой завършек на континента. Те се провеждат, обменят познания, опит и експерти сред страните, до момента в който с общи старания не реализиран завръщането на дадения представител от дивия свят. Това е в резултат на осъзнаването им, че природата е цялостна, тя минава през граници и страни, без значение дали са в НАТО или Шенген. Защитата на някое животно, птица или растение единствено в една страна е незадоволително, с цел да се реализира резултат, от основно значение е и съседите да се включат в общите старания. В този смисъл и политиците има какво да вземат от тактиката на природозащитниците. За тях не важи Марксовата максима „ Пролетарии от вси страни, обединявайте се! “, само че пък следват формулата „ Учени и гении от всички страни, обединявайте се! “.
В резултат на напъните на радетелите за природата у нас и чужбина бе възобновена колонията от къдроглави пеликани в Сребърна, черният лешояд (картал) още веднъж заживя в България, а към този момент има мотив за нова наслада. Това бе загнездването на сивия жерав в Драгоманското тресавище край София - единственият случай към този момент в Югоизточна Европа! Заслуга за завръщането и размножаването на тази елегантни птици-символи имат бранителите на крилатите и другите диви жители от Сдружение за дива природа „ Балкани “ и природозащитната организация WWF-България. Забележително достижение, защото у нас сивият жерав не се е заселвал от 66 години насам, а на Драгоманското тресавище даже е отсъствал 116 години! Така на 11 юни 2023 година бе снимано и потвърдено първото негово малко. Такъв триумф може да бъде реализиран с труд, неизменност, обич към живия свят и схващане за всемирната екологична отговорност на експерти и фенове на птиците от България и доста други страни.
Четвърт век усилия бяха нужни на орнитолозите и другите чиновници от СДП „ Балкани “ да върнат естествените условия за живот на птиците в Драгоманското тресавище. Включването на WWF-България през последните няколко години удвоява напъните им да защитят крилатите водни жители в взаимната им работа по плана WaterLANDS, финансиран по програмата на Европейски Съюз „ Хоризонт 2020 “. По този план експерти натуралисти от разнообразни краища на континента се трудят на терен да възстановят екоравновесието и дивите жители в шест влажни зони в цяла Европа, една от които е Драгоманското тресавище. Общо 32 организации от 15 страни на континента си оказват помощ взаимно в опита и напъните по възвръщане на естествения живот в 15 водоема.
Председателят на Сдружение за дивата природа „ Балкани “ Петко Цветков разкри за Фактор по какъв начин до края на 80-те години на предишния век Драгоманското тресавище е пресушавано, а водата му е била употребена за поливане на аграрни култури. Чак когато в средата на 90-те години на 20-и век помпената станция е спряна поради нерентабилност, водата и животът в блатото отначало стартират да се разсънват. Тогава бранителите на водоема получават средства от интернационалните организации като EuroNatur и EECONET Action Fund, с цел да купят земи там. Започват действия по основаване на условия за възобновяване на популациите от блатни птици и създаване на туристическа инфраструктура.
Така блатото става известно освен в Драгоман (където даже оженилите се млади двойки не пропущат да се снимат), само че и в столицата, и в чужбина. Пристигат групи от деца и други гости, локалните ловци се отхвърлят да ловуват в региона. Група орнитолози, отпред с доцент Петър Шурулинков, следи живота на птиците и дава препоръки по какъв начин да продължи тактиката по привличането им.Те виждат, че през последните няколко години сивите жерави стартират да се стопират по за дълго във водоема, а на 11 юни 2023 година намират и документират първото излюпено малко в Драгоманското тресавище. Така е потвърдено, че за първи път от толкоз десетилетия сивите жерави още веднъж се развъждат у нас.
Още преди този момент да се случи усъвършенстваното видово многообразие разрешава водоемът да бъде включен в мрежата „ Натура 2000 “ за запазване на естествените местообитания и птиците, а през 2011 г Драгоманското тресавище е оповестено за влажна зона и карстов комплекс от международно значение според Рамсарската спогодба. Защитниците на дивия свят от СДП „ Балкани “ и WWF-България благодарение на община Драгоман извършват директни действия за възобновяване и поддържане на наколната пътека на блатото. Помага и Община Сливница, да вземем за пример в окосяването на част от тръстиката и другата водна растителност за нужните на птиците. Създават се и така наречен буферни зони - пояси от дървета, които да понижат постъпването на пестициди и дпуги химикали от земеделските земи в блатото. За страдание към момента са обилни пречките пред построяването на пречиствателна станция в Драгоман, и по този начин отпадните води от града не престават да се вливат във влажната зона.
На фона обаче на възвръщането на обособени редки птици и животни, за които се застъпват природолюбители от разнообразни страни на континента, доста други типове страдат. За страдание, у нас, както и на всички места в Европа експертите сигнализират за понижаване на разнообразието и числеността да вземем за пример при някои врабчови птици, както и животни. Причината е в интензивната приложимост на пестициди и други химикали всеобщо в земеделието. Намалява разпространяването даже и на известни птици като гургулицата, която също така е обект и на лов. Тъй като природозащитниците на планетата няма да стигнат за възобновяване на всеки тип поотделно, наш общ път е да открием методите за разцвет, без да ощетяваме природата.
Наколната пътека в Драгоманското тресавище, фотография: СДП " Балкани "
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ