Снегът, който сякаш поставя живота на пауза, всъщност го поддържа.

Снегът, който като че ли слага живота на пауза, в действителност го поддържа. Под него се намира субнивиумът - многолюден свят, в който растенията се развиват и животните щъкат радостни по всички страни.
Този микрохабитат пробръща обичайното схващане за снега с главата надолу. Някога белите красиви пухкави снежинки са били известни единствено с това, че вършат нищожни трапезите на надземните животни, принуждавайки доста от тях да влязат в хибернация. Другото, което всеки ще ви каже за снега, е, че като се стопи става на вода, а тя е майката на живота. Сега знаем, че под снега има пълностоен живот.
Субнивиумът е нещо като мъничък джоб сред падналия сняг и пръстта. Изненадващо непрекъснатият климат на тази локация може да бъде доста по-топъл от изискванията „ на горната земя “ и да защищава животните и растенията, изолирани вътре.„ Това е топъл, постоянен джоб “, споделя екологът Джонатан Паули, професор по екология на горите и дивата природа в Университета на Уисконсин - Медисън. Той измисля термина дружно с сътрудника си Бен Зукърбърг през 2013 година.Субнивиумът е краткотраен и се образува единствено под снеговалеж минимум шест инча. Температурите в този сегмент се задържат малко над заледяване - относително топло е и влажно за животни, които биха изнемогвали от мраз навън. Субнивиумът е толкоз друг от зимния свят от горната страна, че се смята за микроклимат. 
В този живарник прелива от мъхове, микроорганизми като гъбички и даже цветя като ледниковата лилия. И има неочакван брой животни, в това число дребни гризачи, дикобрани и птици. Те копаят тунели в близост в разрохканата незамръзнала почва на субнивиума. (Спомнете си какъв живот кипеше подземен в приказката на Андерсен „ Малечка-Палечка ".)

„ Зимата в действителност е спокоен интервал на сън “, споделя Паули. „ Но се случват и доста дейности под снега, които са невидими за нас. Растенията могат да бъдат дейни, да фотосинтезират и да покълнат. Някои типове дребни бозайници се хранят и даже се развъждат в тази среда. Гъбичките интензивно се разлагат. Видове като полевките са дейни и се хранят интензивно. "

Снежната екология към момента е относително нов дял от науката, частично тъй като на учените им бяха нужни години, с цел да осъзнаят какъв брой доста неща остават неизучени под студеното одеало от сухи листа. Сега те виждат снега като среда, която поддържа комплицирана хранителна мрежа, транспортира избрани организми посредством вятъра и водните изпарения, защищава дивата природа от радиация и я изолира от студа. 
Но субнивиумът е ефимерен и сензитивен към придвижването на по-големи организми от горната страна. „ Той е нежен и елементарно разрушаем, предразположен на ерозия “, споделя Паули. „ Ски, моторни шейни и туристически ботуши не са единствените неща, които заплашват микроклимата. Той е сензитивен и към по-широки световни промени в околната среда “, прибавя ученият.
Средностатистически видяно, сняг покрива съвсем 18 милиона квадратни благи от планетата всяка година. Но изменението на климата нарушава този студен баланс. Очаква се снежната завивка да намалее с настъпването на по-топъл климат, както и да се топи по-рано. Учените предвиждат по-екстремни снеговалежи, само че по-кратки снежни сезони и по-малко снежно време като цяло.
Ако снеговалежите намалеят, това значи, че изискванията, нужни за основаване и поддържане на „ поднивията “, ще станат все по-рядко срещани. Няма дълбоки снегове – няма и добра изолираност за света в „ поднивията “. Това може да докара до по-студени почви през зимата, което значи, че животните, които разчитат на снега като леговище, евентуално ще изпитат много по-големи компликации в оцеляването си.
Източник