Закони спъват дуалното обучение
Сн. БГНЕС
Нормативни пропуски са една от главните спънки пред така наречен дуално образование в България. До края на март министерствата на образованието, обществената политика и стопанската система би трябвало да намерят решение на проблемите, които по-късно да бъдат разисквани и вероятно признати от Народното събрание.
Това стана ясно по време на взаимно съвещание на парламентарните комисии по обучение, обществена политика и стопанска система, отдадено на този тип професионално образование. Прилагането му в България стартира по планове с европейско финансиране, а от тази година са обезпечени и 300 000 лв. от държавния бюджет за стипендии на учениците.
Ползи
В дуално образование се включват възпитаници от професионални гимназии, които три дни в седмицата работят по специалността в локални компании. За работата си в фирмите гимназистите получават възнаграждение и подписват трудови контракти. Тъй като част от младежите не са пълнолетни, за наемането им се желае позволение от Главната ревизия по труда.
Паралелките с дуално образование към този момент са цялостни, в случай че преди този момент не бяха изключително привлекателни за кандидат-гимназистите, твърди Петя Евтимова, началник на един от плановете за дуално образование. Броят на отпадащите възпитаници в такива учебни заведения внезапно намалял. Дисциплината се подобрила, защото децата придобивали трудови привички като това да отидат на работа в точния момент, а това се отразявало и на държанието им в учебно заведение - закъсненията и отсъствията от час намалели.
Интересът от страна на работодателите също пораства, като в стратегиите се включват главно български компании, стана ясно още от думите на Евтимова. Компаниите обаче упорстват да се вкара и законово условие образователните стратегии да се актуализират на всеки три години, с цел да са съобразени с последните трендове в съответния бранш.
Специални контракти
Подписването на трудови контракти по Кодекса на труда основава проблеми на компаниите, изясни Петя Евтимова. От изявленията на министрите и депутатите по време на комисията се разбра, че ще се прави специфичен контракт за работа по време на образованието. Много е евентуално той да не дава право на заплатен отпуск на учениците, какъвто се поставя при естествените трудови контракти.
Възможно е учениците да не се обезпечават за всички опасности като за болест да вземем за пример, а единствено за трудови злополуки. Ще би трябвало да се реши и въпросът с заплащането на здравни осигуровки, защото младежите се обезпечават двойно - един път от страната и един път от работодателя. Вероятно ще се приложат разпоредбите, които важат за работещите студенти - те би трябвало да заявяват, че работодателят им ги обезпечава, с цел да спрат заплащанията за здраве от страната.
Краен период
Тези проблеми не се слагат за първи път, а по разрешаването им би трябвало да мисли работна група, в която влизат представители на общественото, просветителното и икономическото министерство. От изявленията на министрите стана ясно, че казусът продължава да виси поради спор в кой тъкмо закон да бъде организиран. Според обществения министър Бисер Петков това би трябвало да се случи в специфичния Закон за професионалното обучение и образование, а не в общите - кодексите на труда и за общественото обезпечаване. На същото мнение е и ръководителят на обществената комисия и някогашен министър на труда Хасан Адемов. Той даде за образец, че по този метод е организиран въпросът с договорите на специализантите по медицина.
Според министъра на образованието Красимир Вълчев обаче измененията не би трябвало да се вършат в Закона за професионалното обучение и образование, а в Кодекса на труда. Аргументите му по този начин и не станаха ясни.
Според Петя Евтимова някои работодатели имат проблеми и с приемането на позволения от Главната ревизия по труда за наемане на малолетни. Тя дефинира като неуместни обстановките, в които компаниите имат зелена светлина да сключат контракти с учениците през лятната почивка, само че получават отвод за това по време на образователната година.
Няма статистика за това какъв брой са издадените разрешителни за наемане на възпитаници, участващи в дуално образование. Според данните на инспекцията по труда за предходната година са получени общо 7088 претенции за наемане на младежи под 18 години. От тях към 6500 са утвърдени, а 128 - отхвърлени. През 2016 година настояванията са били близо 5300. От инспекцията по труда обясниха, че отводи се дават, в случай че изискванията на труд не разрешават наемането на малолетни и допълниха, че и за напред ще отхвърлят позволения, в случай че средата е нездравословна.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ