Един от най-брилянтните математици на XX век – Курт Гьодел умира от глад, защото смятал, че някой иска да го отрови
Смятан за един от най-революционните математици на 20 век, австриецът Курт Гьодел основава извънредно скъпи теореми още когато е на 20-годишна възраст. Към края на житейския си път обаче, той се трансформира и попада в клопката на лудостта. Измъчван от параноя, Гьодел не можел да яде храна, която преди този момент не била опитана от брачната половинка му.
Курт Гьодел е роден през 1906 година в Бърно. Той бил интелигентен, само че и нервозен още от ранна възраст. Семейството му го наричало със занимателния прякор „ Herr Warum ” или „ Господин Защо “, поради това, че непрекъснато задавал въпроси. Гьодел бил незабравим студент и през 1929 година, когато е единствено на 23 приключва докторантура във Виенския университет.
По време на образованието си Гьодел среща Адел Нумбурски – разведена танцьорка, която била с 6 години по-възрастна от него. Родителите му се опълчват на брака на влюбените, което разстройва Курт, който бил изключително непосредствен с майка си. Но Адел била голяма опора за своя обичан. Те подписват брак 10 години по-късно и тя остава до него до края на живота му.
През 1931 година Гьодел разгласява своите Теореми за недостатъчност, които изцяло изумяват математичния свят, принуждавайки математиците да стартират да се питат какво значи това да имат вяра, че нещо е правилно. По-късно той става един от хората, които създават теорията за рекурсивните функционалности, които са част от основите на компютрите. Но сполучливата му работа е съпроводена с рецесии в персоналния му живот. Гьодел прекарва доста време в средата на 30-те години в санаториум за психологично заболели.
В интервала сред двете международни войни Гьодел е член на група интелектуалци и философи, известни като Виенски кръг. През 1938 година той и брачната половинка му Адел заживяват в Принстън, Ню Джърси, където остават до гибелта на Гьодел през 1978.
В Принстън Гьодел се сприятелява с различен популярен академик на своето време – Алберт Айнщайн. Двамата постоянно се разхождали дружно и разговаряли на родния си език – немски. Айнщайн даже съпровожда Гьодел на неговото чуване за приемане на американско поданство през 1947 година. Макар и другари, двамата учени били радикално разнообразни. Според публикация, оповестена в „ New Yorker ”, Айнщайн бил разговорлив и занимателен, а Гьодел, въпреки че бил считан за най-великия мъдрец след Аристотел, бил параноичен, вярвал в духове, страхувал се от опцията някой да го токсини и вярвал, че в случай че посещава други математици, някой от тях може да го убие.
След гибелта на Айнщайн, Гьодел се затворил още повече в себе си. Ако някой желал да беседва с него, то трябвало първо да му се обади, даже и Гьодел да се намирал в същата постройка. Когато желал да избегне среща с някого, математикът насрочвал дата, час и място за срещата, само че не се появявал. Когато през 1975 година Гьодел е награден с Национален орден на науките, той отхвърля да се яви на церемонията по връчването му във Вашингтон, въпреки че му бил препоръчан частен автомобил, който да го закара до там. Гьодел толкоз доста се страхувал, че може да се разболее от нещо, че когато излизал носел ски маски, които покривали носа му. Той ядял само храна, която преди този момент е била опитана от лоялната му брачна половинка Адел.
Когато Адел била призната в болница в края на 1977 година, Гьодел просто престанал да се храни. Той измършавял доста и е признат в болничното заведение на Принстън през същата година. Две седмици по-късно той умира от апетит.
В смъртния му акт написа, че Гьодел е умрял заради „ недохранване и уязвимост, породена от нарушавания на личността “. Той умира на 71-годишна възраст и в деня на гибелта си тежи единствено 30 кг.
