Обонянието при блатните валаби е по-важно от зрението
Смята се, че чувството за аромат при тревопасните бозайници играе значима роля в търсенето на храна. Валаби – дребните родственици на кенгуруто – най-често се хранят с евкалиптови листа. Растенията могат да произведат ароматни летливи съединения, които притеглят животните. Особено ярка миризма имат цветята, плодовете и гъбите. Миризмата на цветя притегля освен инсекти, само че и бозайници. Маймуните и прилепите, които ядат плодове, откриват плодоносни дървета и избират узрелите и вкусни плодове. Миризмата оказва помощ на бозайниците да намерят и гъби – изключително тези, които са скрити в земята.
При растенията,аромат имат освен цветовете и плодовете, само че и листата. В състава им са открити летливи субстанции от групите на монотерпените и терпеноидите. Така че, теоретично, листата могат също да притеглят животни с миризма си. Но по този мотив съвсем нищо не е известно – най-малко във връзка с тревопасните бозайници. Съвсем неотдавна австралийски учени получиха първите данни за това.
В продължение на няколко години, в австралийския щат Нов Южен Уелс те изучавали храненето на блатните валаби (Wallabia bicolor) – относително дребни (до 80 см ) родственици на кенгуруто. Основната храна на валаби са евкалиптовите листа, въпреки и единствено тези, които те могат да получат от земята.
Факт е, че евкалиптовата гора има малко шубраци, и като цяло горите са сухи, а короната на евкалиптите – високо. Ето за какво, животното би трябвало да търси свежи листа.
През 2016 година откриватели са потвърдили, че блатното валаби фактически употребява обонянието си при търсенето на храна. Направили са много елементарен опит: в евкалиптовата гора в земята сложили цилиндрични тръби – тъй че наличието им не се виждало (отверстието на тръбите било покрито) и можело единствено да се помирише. Над тръбите сложили видеокамери за наблюдаване на държанието на кенгуруто (в опита се присъединили и великански кенгура). Някои тръби са оставени празни, а в други сложили ситно нарязани евкалиптови листа. Анализът на записите от камерите посочил, че на първо време валаби посетили тръбите с нарязаните листа.
Интересното е, че желанията към тръбите с листа са маркирани единствено при блатното валаби, само че не и при близкия до него тип – гигантското кенгуру Macropus giganteus. Гигантските кенгуру са австралийските „ крави “, които ядат всичко: листа и трева. Вероятно заради това, миризмата за тях не е изключително значима.
Решавайки да продължат да работят в тази посока, през 2017 година учените схващат какъв брой чувствителни са блатните валаби към миризмата. За тази цел били извършени няколко опита с потребление на специфичен тип евкалипт – Eucalyptus punctata.
В първия опит учените се пробвали да схванат дали валаби могат да помиришат няколко листа. За да създадат това, те още веднъж употребявали тръбите, вкопани в земята, над които са сложени видеокамерите. В другите групи от тръби имало друг брой листа – от 0 до 17. Оказало се, че колкото повече са листата в тръбата (и колкото по-силно тя „ мирише “), толкоз по-бързо са били открити от валаби.
След това учените решили да схванат какво е по-важно за тях при търсене на храна: миризмата или зрението. За тази цел употребявали евкалиптови разсади с височина към 1 м: стандартни (никога не се допират – група 1), невидими (маскирани образно, които са оградени с гъста решетка – група 2), без аромат (покрити с тънк пласт вазелин, без миризма – група 3) и най-после, непоказен и без аромат разсад (група 4).
Експериментът се провел според същата процедура. Установено било, че на първо време валаби са отишли при посадъчния материал с миризма (групи 1 и 2) и този без миризма разкрили по-късно. В същото време вероятността да се изследва „ ароматния “ разсад не зависило от това дали е видим добре (група 1) или неприятно (група 2). По този метод, когато се търси храна, чувството за аромат при блатните валаби било по-важно от зрението.
В третия опит учените разбрали дали валаби могат да дефинират качеството на листата с аромат. Тези опити се правили според към този момент известния проект – листата се поставяли в тръби, изкопани в земята, като се употребявали празни тръби като контрола. Листата за опитите били отгледани особено. Взели шестмесечен разсад от евкалипт и го отглеждали в продължение на 6 седмици. Половината от разсада се напоявал три пъти седмично с елементарна вода, а половината от него се смесвал с фосфорни торове. Разсадът от първата група в опита се смятал за отглеждан в условия на липса на хранителни субстанции, а във втората група – в условия на остатък. Листата на единия тип разсад се различавали от другия тип по цвета. Оказало се, че валаби могат да разграничат листата по миризмата и предпочитали тези, които са добре хранени.
По този метод вилаби в забележителна степен се ориентират по миризмата, когато търсят листа – главната им храна. Те могат освен да миришат листата, само че и да разграничават посредством миризмата положителните листа от неприятните. Тези резултати са първото доказателство за значимата роля на обонянието при храненето на листоядните бозайници.
Очевидно е належащо в допълнение изследване на ролята на миризмата в държанието на другите тревопасни животни. Не е изключено тези изследвания да имат практическа стойност, когато става дума за домашните тревопасни животни (крави, кози, овце, коне). Ако за всички или за някои от тях миризмата е значима, тогава ще може да се усъвършенства храненето посредством прибавяне на привлекателни съединения към храната. Генетично модифицираните растения също могат да оказват помощ, в случай че миризмата им е друга. Но към този момент това са единствено догатки.
