Коя държава смени датата на националния си празник – трябва ли и ние?
Смяната на датата на народен празник не е чак толкоз срещано събитие, изключително откакто множеството страни имат ясно завършена история. Интересен факт е, че в случай че България е тръгнала да трансформира националния празник от 3-ти март на 24-ти май, на практика ще видим откъсването на някои добавени стойности, които по един или различен метод идват като обвързване и поклонение. Преди да обърнем внимание на двата празника, дано видим и използването на тази процедура в една друга страна. Филипините публично честват своята самостоятелност на 12 юни, само че историята ни демонстрира, че датата е променяна няколко пъти.
Преди години, Филипините честват своята самостоятелност за първи път на 12 май 1964 година и тогавашния президент Диосдадо Мацапагал взема решение да го реалокира на 12 юни, с цел да може да се уважава и Емилио Агиналдо, който първи афишира независимостта на Филипините от Испания на същата дата през 1898 година
Идеята на тогавашния президент е, че има прекалено много събития, които слагат основите на страната и навръх 12 юни 1898 година стартира патриотичното избавление и с него редица патриоти като Агиналдо, Ризал и Бонифацио повеждат народите на Азия към свободата. Има един проблем, откакто Испания е прогонена, Съединени американски щати съумява да владее територията повече от половин век. Никога не е вървяло Исторически видяно, Филипините в никакъв случай не са били в една по-добра географска и историческа позиция, затова колонизаторите са употребявали повече въпросната територия за лични цели.
Съединени американски щати чества своята самостоятелност на 4-ти юли, до момента в който Филипините вършат същото на 4-ти юли 1946 година и следва сериозен въоръжен спор, който би трябвало да отстрани и последните японски бойци на територията си. През 1934 година ще забележим, че има още един контракт, в който Съединени американски щати дава самостоятелност на Филипините и отстранява всички искания. Това обаче ще стане в 10-годишен интервал, когато властта ще бъде предадена. Жителите на Филипините не виждат това като кротичък интервал и сигурно не усещат някаква форма на самостоятелност. Икономически и асиметрични връзки сред Филипините и запада не престават, а външния империализъм стартира да се заменя с някаква форма на домашна тирания.
Поради обстоятелството, че тази страна би трябвало да се разправя с Испания, Съединени американски щати и даже Япония, на финала се стига до там, че плавният преход на предаване е потиснат и патриотите взимат нещата в свои ръце. По мнението на доста историци, националните празници в никакъв случай не са изключително точни във времето, несъмнено, в България можем да забележим, че има задоволително подписи върху публични документи, които демонстрират точни дати.
Проблемът обаче е, че когато Филипините получават своята мощна самостоятелност, те не желаят да носят датата, която съответствува със Съединени американски щати. Следователно дотогава 12 юни е бил просто алегорична форма на самостоятелност. Истината е, че ще би трябвало да чакат близо 48 години, когато най-сетне датата да се признае и употребява. Това оставя въпросът за българския народен празник и обстоятелството, че действително имаме повече от една дата, която да използваме и сигурно е по-подходяща от 3-ти март. Осъзнаваме, че не всеки ще е склонен с тази концепция, само че дано разгледаме главните хрумвания. На първо място ще открием, че са минали 145 години от освобождението на България.
Със сигурност има задоволително признателни жители на страната, които виждат намесата на Русия като свещена помощ, само че в случай че погледнем историята и обстоятелствата, то постоянно би трябвало да се тормозим от сходен тип независимост. Русия не един път е идвала с концепцията за избавление. Нека не забравяме, че Тракийското въстание приключва с триумфи сред съветската войска и българското опълчение, само че когато Османската империя публично заплаща милиони златни гулдени, Руската империя си потегля и не помни своите бойни приятели. С други думи е повече от ясно, че желанията за независимост още в първия път не са били чак толкоз чисти.
От друга страна ще открием, че след подписването на мирния контракт, България се снабдява с нова съседка – Източна Румелия и доста пъти излиза наяве, че същата е била предопределена за активиране от Руската империя в комфортно за нея време. И не е инцидентно, че когато става съединението на България през 1885 година точно руснаците са най-големи съперници на процеса и вършат всичко допустимо, с цел да не се случи. Точно това в историята е оня опит, с който очите на Батенберг би трябвало да бъдат извадени, а се изписват веждите.
Практически ще видим, че огромна част от бедите, които в исторически проект се развиват, действително идват от Руската империя, която приема освободените от нея територии, за длъжни да се управляват по нейната външна политика. След като това не се случва, можем да видим какво се случва в Сърбия, където постоянно напрежението се покачва още веднъж и още веднъж. Те са подтикнати към война с България малко след събитията от 1885 година стартира Сръбско-българската война, която не приключва изключително позитивно за Сърбия, която от нападател се трансформира в бранител.
Историята на България е цветна и изпълнена с най-различни дати, достижения и въздействие, освен на Балканите, само че и в цяла Европа, в това число и на изток. След един много чудноват век, прекаран още веднъж с изключителното въздействие на Русия във всяко едно отношение – политическо, икономическо и даже културно, откриваме една забавна наклонност.
Храмът „ Александър Невски “ е кръстен на руснак, множеството улици са кръстени на съветска история. Паметникът пред Народното събрание е на Александър II, въпреки и постоянно да сме имали доста по-сериозен и богат азбучник. Защо това е по този начин? За да отговорим на този въпрос, би трябвало да обърнем внимание на думите на Юри Безменов и метода, по който работи съветската агитация.
„ Това е вероятност за промяна на действителността дотам, че даже и при съществуването на толкоз доста информация, никой да не може да стигне до съответно умозаключение в ползите на самозащитата на себе си, фамилията, обществото си и страната си. Това е един голям развой за промиване на мозъци, който работи постепенно и методично. “
И не е необичайно, когато Съюз на съветските социалистически републики влиза и открива своя терористичен режим, тъй като комунистическият режим е публично считан за подобен, множеството монументи се унищожават или заменят, до момента в който историята споделя, че Руската империя е пристигнала кротко, тъй като е страдала и милеела за нас и поискала да ни помогне, тъй като сме християни. Никой не споделя, че огромният вкус е бил обвързван единствено и само с концепцията, че желае да има граница на Черно море и да стартира да управлява по-сериозен набор от морските търговски канали. Разделя се на няколко базови стъпки.
Първата фаза е безнравственост и лишава към 15-20 години. Периодът е толкоз дълъг, тъй като това е нужното време за проучването на едно потомство. Следващата фаза е да стартираме да представяме непознатата идеология. Това става с помощта на нежните ръе на предходните три генерации.
Онези, които изпаднаха от учебно заведение през 60-те години, през днешния ден заемат управителни постове и имат политическо въздействие. Те към този момент са готови да реагират по избран метод в избрана обстановка. Дори и да ги изправите пред неоспорими доказателства, те няма да повярват. “
Безменов ясно демонстрира това, което се е случило и тук. Един народ се възпитава в едно меко иго, в което вижда Русия като своя небесен ангел, въпреки и действително да приказваме за превдварително решен демон. Националният ни празник изисква да отидем и да се поклоним на Руската империя, само че без да имаме информация какъв брой тъкмо би трябвало да благодарим, какъв брой тъкмо от златния ни запас би трябвало да замине за Москва и какво още може да бъде разграбено. Нашите исторически фигури имат минимум място в градската флора и фауна, те са изгонени, изключително в случай че нямат политическо и партийно родословие, както мнозина желаят.
Фабрикуването на данни също не е изключено, въпреки всичко знаем същинската история на Никола Вапцаров, не виждаме причина да бъде сравняван с хора като Славейков, Вазов или даже Смирненски и Дебелянов. Неговите политически убеждения и терористична активност ще му подсигуряват безконечна популярност, като че ли в миналото Вапцаров е виждал нацист или е можел да приказва за такива. На фона на всичко това ще открием, че от толкоз доста история, българската просто липсва, липсва от учебниците, липсва от улиците, липсва от паметниците и единствено Северна Македония чака да стартира разбъркването.
Един забавен факт е, че постоянно можем да създадем Българската самостоятелност – народен празник. Имаме свободата да създадем и Съединението на България като народен празник. В момента ползата е ориентиран към 24-ти май. Защо? Първо, имаме неповторимата книжовност, която съумява да помогне и за въвеждането на религията. Добавяме обстоятелството, че от няколко години слушаме единствено един и същи анекдот – Македония е основател на българската книжовност – неистина, повтаряна от самия Владимир Путин по доста аргументи. 24-ти май е в пъти по-голям, в сравнение с 3-ти март и не за друго, а тъй като нашият език ни е съхранил доста повече, в сравнение с съветската имперска войска, която в миналото е пристигнала, с цел да се трансформира в страдалец през днешния ден.
Именно нашата писменост се употребява в Русия и този път, в случай че променим веднъж празника си, някой различен ще би трябвало да се поклони. Странно е, че виждаме радетели за празник, в който някой със своя лична упоритост е пристигнал да печели войни в името на своята лична империя. 145 години в поклонение и признателност стигат, изключително откакто Народна република България съумя да изплати доста години, освен това с 3 златни запаса. Свободата е платена, а може ли в този момент да спрем с поклоненията, в противоположен случай, в случай че би трябвало да сме признателни, дано не забравяме какъв брой тъкмо заплаща България на Руската империя за своята независимост? Имаме отговор!
