Учен от Пловдив произведе мицел за гъбата на милионерите
Смръчкулата е неповторим диворастящ артикул, който е на границата сред ядивните и лечебните гъби. У нас е малко позната, само че през последните години е извънредно търсена в кулинарията поради скъпите си хранителни съставки и неповторимия усет, написа Марица. Освен това смръчкулата е в основите на цялостен раздел от фунготерапията и към този момент се употребява от редица фармацевтични компании като лекарствено средство. Заради големия интерес към Morchella SPP, както е латинското наименование на гъбата, опитите да се култивира стартират преди повече от 100 години. Едва през последното десетилетие обаче международната просвета доближава действителни резултати, гарантиращи сполучливо следено и устойчиво индустриално произвеждане. Ясно е, че когато смръчкулата бъде култивирана и стартира да се отглежда всеобщо, цената ще падне. В момента бизнесът с тази гъба е извънредно доходоносен. Неслучайно старите планинари я назовават „ гъбата на милионерите “, тъй като да намериш огромно находище от смръчкула в гората, е като да изровиш гърне с жълтици от земята. Още при първите опити за следено произвеждане рентабилността се оказва извънредно висока. Срокът на откупуване на инвестицията е едвам 5 месеца, а нормата на облага над 400%.
На пазара има голяма ниша за произвеждане на смръчкула, тъй като гъбата към момента се среща главно като диворастяща. В природата тя пораства върху небогати почви. Тя е първото нещо, което се появява след горски пожарища. В същото време при обработване може да се отглежда в монокултурни региони, където другите растения се виреят. Другата огромна екстра е, че смръчкулата е извънредно подобаваща като втора и даже трета зимна просвета. Така тя обезпечава положителни доходи във времето, когато градината или неотопляемата оранжерия си почиват.
Кое постанова култивирането на смръчкула? По принцип количествата от всички типове диворастящи гъби са нестабилни и зависят от естествените запаси и климатичните условия. В резултат на това на пазара постоянно има дефицит. Въпреки че култивирането на смръчкулите наподобява мъчно, решаването на този проблем притегля огромен брой учени и вложители от целия свят. Интересното е, че най-запалени в новото начинание са запалянковците от високоразвитите в софтуерно отношение и богати народи - Съединени американски щати, Израел, Китай, Корея...
Съвсем неотдавна мицел за следено развъждане на смръчкула е придобит и в пловдивска лаборатория. Собствениците Величко Спасов и Красимир Ангелов оферират и технология за индустриално произвеждане в разнообразни разновидности - навън върху авансово готови лехи, в особено оборудвани гъбарници или в овощни градини.
Научните проучвания и развиването на технологии, ориентирани към култивирането на смръчкулата са на ход повече от век, споделя биотехнологът Величко Спасов. Той има голям проучвателен и инженерен опит. Бил е началник на научно-техническо звено в „ Биовет “ преди 1989 година. След измененията е работил като съветник на френски и италиански компании. Сега се е заел самичък да създава гъбен мицел дружно с сътрудника си Красимир Ангелов. Разказва, че първите данни за обработване на смръчкула са от 1887 година Реалните разработки и развиването на съвременни технологии за изкуствено развъждане обаче стартира през 1982 година в Съединени американски щати. Тогава трима учени - Роналд Ауър, Гари Майлс и Джим Малаховски докладват за сполучливото приемане на плодни тела от гъбата чрез обработване на закрито. Използваните способи са ориентирани към заразяването на особено готови хранителни среди, с цел да порастват и да се приготвят склероции за следено плододаване. Тази техника позволява изкуствено развъждане на мицелния вариант M. Esculenta. Случва се през 2006 г в кампуса на Университета на Сан Франциско. На база на първите опити са издадени три патента за развъждане на смръчкула. Технологията незабавно е изкупена от разнообразни научни институти и частни вложители, само че опитите с създадените от тримата способи не дават действителен индустриален резултат.
