Кой колко плаща за ток в Европа?
Сметките на английските семейства за употребената електрическа енергия са с най-малко 30% по-високи в сравнение с болшинството европейски съседи. Това се дължи на по-голямата взаимозависимост на Острова от природния газ за генериране на ток.
Европа е в повсеместна енергийна рецесия, провокирана от редуцираните петролни и газови потоци на съветски горива, само че директният напън върху семействата варира в необятни граници от енергийния микс на съответната страна, показва нидерландската консултантска компания " Енърджи прайсиз ". Важни фактори са и държавната поддръжка, ценовите механизми и данъчните ставки, както и лимита на цените, до които може да се качва електрическата енергия, въведени от страни като Франция.
Европейският съюз предлага таван на газовите котировки и данъчно облагане на спомагателните облаги на енергийните сдружения като форми на отбрана на семействата и бизнеса, а доста европейски страни вкарват самостоятелни ограничения, като данъчни редукции. По оценка на специалисти от сектора, няма различен вид с изключение на държавните интервенции в сегашните изместени енергийни оси.
Цената на електричеството обаче се чака да продължи да пораства през тази зима поради скъпия газ и понижените доставки от други източници, дължащи се на проблеми с поддръжката във френските атомни централи и сухото време, засегнали вятърните генератори.
Обединеното кралство генерира към 40% от електричеството си от изгарянето на природен газ откакто доста по-бързо от сътрудниците си редуцира зависимостта си от въглища. Мярката оказа помощ за понижаване на въглеродните излъчвания, тъй като твърдите горива отделят в атмосферата два пъти повече въглероден двуокис в сравнение с синьото гориво, само че пък направи страната по-зависима от растежа на газовите котировки. Това е главната причина английските семейства да заплащат с 30% повече за ток (малко над 60 евроцента за киловатчас) от жителите на втората най-скъпа европейска страна - Италия (малко под 50 евроцента за киловатчас). Следват Германия с жестоко 45 и Нидерландия - към 43 евроцента за киловатчас; Испания и Естония, надлежно с почти 35 и 33 евроцента за киловатчас; Франция и Гърция - с жестоко 25 евроцента за киловатчас. Най-евтин е токът в Унгария - малко над 10 евроцента за киловатчас.
Данните са на " Енърджи прайсиз " и са на среднопретеглена база за краен консуматор, в която са включени цената за доставка и налозите и са отражение на особеностите на електрозахранването за всяка обособена страна.
Голямо значение има и държавната поддръжка за битовите клиенти и бизнеса. Най-много държавни средства за отбраната им в интервала сред септември 2021-а и август 2022-а е похарчила Гърция - съвсем 4% от Брутният вътрешен продукт, следвана от Литва с към 3.5% и Италия - с жестоко 2.7 %. България е предоставила почти 1.2% от Брутният вътрешен продукт за компенсиране на високите цени на силата в посочения нагоре интервал, по данни на института " Брюгел " и на " Файненшъл таймс ".
Някои семейства на Острова и на Стария континент към този момент са подписали нови енергийни контракти, до момента в който други не престават да заплащат по цени на предходните договори. В резултат, новите могат да са по-скъпи от показаните усреднени стойности.
Във Англия така наречен ценови таван, прилаган до момента за сметките на битовите консуматори, би трябвало да скочи с 80% на 1 октомври, само че новият английски министър председател Лиз Тръс дава обещание заледяване на цените и предел на нормалната сметка на домакинство на към 2500 брит. паунда годишно.
По-високите цени на едро на синьото гориво сигурно ще качат и разноските за електрическа енергия в някои европейски страни през зимата. Най-много за газ заплащат потребителите в Нидерландия, следвани от германците и британците. И Амстердам и Берлин са мощно подвластни от съветските газови доставки, изключително откакто холандците затвориха газовото находище в Гронинген - преди време едно от най-големите в Европа - тъй като изчерпването на запасите е почнало да провокира трусове в града.
Европа е в повсеместна енергийна рецесия, провокирана от редуцираните петролни и газови потоци на съветски горива, само че директният напън върху семействата варира в необятни граници от енергийния микс на съответната страна, показва нидерландската консултантска компания " Енърджи прайсиз ". Важни фактори са и държавната поддръжка, ценовите механизми и данъчните ставки, както и лимита на цените, до които може да се качва електрическата енергия, въведени от страни като Франция.
Европейският съюз предлага таван на газовите котировки и данъчно облагане на спомагателните облаги на енергийните сдружения като форми на отбрана на семействата и бизнеса, а доста европейски страни вкарват самостоятелни ограничения, като данъчни редукции. По оценка на специалисти от сектора, няма различен вид с изключение на държавните интервенции в сегашните изместени енергийни оси.
Цената на електричеството обаче се чака да продължи да пораства през тази зима поради скъпия газ и понижените доставки от други източници, дължащи се на проблеми с поддръжката във френските атомни централи и сухото време, засегнали вятърните генератори.
Обединеното кралство генерира към 40% от електричеството си от изгарянето на природен газ откакто доста по-бързо от сътрудниците си редуцира зависимостта си от въглища. Мярката оказа помощ за понижаване на въглеродните излъчвания, тъй като твърдите горива отделят в атмосферата два пъти повече въглероден двуокис в сравнение с синьото гориво, само че пък направи страната по-зависима от растежа на газовите котировки. Това е главната причина английските семейства да заплащат с 30% повече за ток (малко над 60 евроцента за киловатчас) от жителите на втората най-скъпа европейска страна - Италия (малко под 50 евроцента за киловатчас). Следват Германия с жестоко 45 и Нидерландия - към 43 евроцента за киловатчас; Испания и Естония, надлежно с почти 35 и 33 евроцента за киловатчас; Франция и Гърция - с жестоко 25 евроцента за киловатчас. Най-евтин е токът в Унгария - малко над 10 евроцента за киловатчас.
Данните са на " Енърджи прайсиз " и са на среднопретеглена база за краен консуматор, в която са включени цената за доставка и налозите и са отражение на особеностите на електрозахранването за всяка обособена страна.
Голямо значение има и държавната поддръжка за битовите клиенти и бизнеса. Най-много държавни средства за отбраната им в интервала сред септември 2021-а и август 2022-а е похарчила Гърция - съвсем 4% от Брутният вътрешен продукт, следвана от Литва с към 3.5% и Италия - с жестоко 2.7 %. България е предоставила почти 1.2% от Брутният вътрешен продукт за компенсиране на високите цени на силата в посочения нагоре интервал, по данни на института " Брюгел " и на " Файненшъл таймс ".
Някои семейства на Острова и на Стария континент към този момент са подписали нови енергийни контракти, до момента в който други не престават да заплащат по цени на предходните договори. В резултат, новите могат да са по-скъпи от показаните усреднени стойности.
Във Англия така наречен ценови таван, прилаган до момента за сметките на битовите консуматори, би трябвало да скочи с 80% на 1 октомври, само че новият английски министър председател Лиз Тръс дава обещание заледяване на цените и предел на нормалната сметка на домакинство на към 2500 брит. паунда годишно.
По-високите цени на едро на синьото гориво сигурно ще качат и разноските за електрическа енергия в някои европейски страни през зимата. Най-много за газ заплащат потребителите в Нидерландия, следвани от германците и британците. И Амстердам и Берлин са мощно подвластни от съветските газови доставки, изключително откакто холандците затвориха газовото находище в Гронинген - преди време едно от най-големите в Европа - тъй като изчерпването на запасите е почнало да провокира трусове в града.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ