Игра на лихви и липса на лидерството в световните икономики: Сметката, моля!
Сметката, апелирам!
13 трилиона долара- единствено лихвипо световните задължения и стойностите, безусловно летят нагоре. Резултат в суми, до които се стигна през последните три години.
След потушаването на стопански „ пожари “ с печатането на пари, намаляването на лихви по заеми и харченето за сметка на работещите бизнеси, в този момент корабът на интернационалната стопанска система, натоварена с инфлация се доближава от ден на ден към айсберга на рецесията от 2007 и последвалите две сериозни години.
Глобалните насъбрани лихви по задълженията – или сметката в лихви, насъбрана в 90% от 58 страни, генериращи 98% от брутния вътрешен артикул на света към този момент е 13 трилиона $ и пораства. Нямаше да е ужасно в случай че това беше просто дълг, само че това са лихви. Той пораства по две линии – размера на самия дълг и по линия на лихвата. Ако преди близо 2 години, цената в случаи, когато се е поемал държавен дълг е била 2,6%. В последното четиримесечие, т.е. и към 2023 тази цена нараства на 7,1% - осреднена стойност за тези 58 най-развити стопански системи. Този % се съотнася към самия дълг. А той е на равнище 298 трилиона $ или 342%.
С печатането на пари и опит да се избегне рецесия, посредством харчене, в този момент света е в инфлация, като се изключи Япония.
По думите на проф. доктор Милен Балтов, самата инфлация не би била страшна, в случай че не беше съчетана с различен абсурд. „ От работещите хора и бизнеси, конкурентни на пазара и генериращи приход се изземват облагите. Не намерено, а под формата на обезценяване. И тези средства се пренасочат към хора и бизнеси с задължения. Отрицателните лихви в избран интервал доведоха до този тласък да се вземат доста повече задължения, на които в следствие сполучливият бизнес би трябвало да заплаща сметката. Въпрос, на който с цел да стигнем дефлация, може да се отговори с по-високи лихви. До този вид обаче мъчно ще се стигне, тъй като доста субекти са вземали и са харчили задълженията си във време, в което лихвите са били негативни. Сега са нужни смели държавни решения, само че липсва водачество “, разяснява водещият икономист в ефира на Дарик.
13 трилиона долара- единствено лихвипо световните задължения и стойностите, безусловно летят нагоре. Резултат в суми, до които се стигна през последните три години.
След потушаването на стопански „ пожари “ с печатането на пари, намаляването на лихви по заеми и харченето за сметка на работещите бизнеси, в този момент корабът на интернационалната стопанска система, натоварена с инфлация се доближава от ден на ден към айсберга на рецесията от 2007 и последвалите две сериозни години.
Глобалните насъбрани лихви по задълженията – или сметката в лихви, насъбрана в 90% от 58 страни, генериращи 98% от брутния вътрешен артикул на света към този момент е 13 трилиона $ и пораства. Нямаше да е ужасно в случай че това беше просто дълг, само че това са лихви. Той пораства по две линии – размера на самия дълг и по линия на лихвата. Ако преди близо 2 години, цената в случаи, когато се е поемал държавен дълг е била 2,6%. В последното четиримесечие, т.е. и към 2023 тази цена нараства на 7,1% - осреднена стойност за тези 58 най-развити стопански системи. Този % се съотнася към самия дълг. А той е на равнище 298 трилиона $ или 342%.
С печатането на пари и опит да се избегне рецесия, посредством харчене, в този момент света е в инфлация, като се изключи Япония.
По думите на проф. доктор Милен Балтов, самата инфлация не би била страшна, в случай че не беше съчетана с различен абсурд. „ От работещите хора и бизнеси, конкурентни на пазара и генериращи приход се изземват облагите. Не намерено, а под формата на обезценяване. И тези средства се пренасочат към хора и бизнеси с задължения. Отрицателните лихви в избран интервал доведоха до този тласък да се вземат доста повече задължения, на които в следствие сполучливият бизнес би трябвало да заплаща сметката. Въпрос, на който с цел да стигнем дефлация, може да се отговори с по-високи лихви. До този вид обаче мъчно ще се стигне, тъй като доста субекти са вземали и са харчили задълженията си във време, в което лихвите са били негативни. Сега са нужни смели държавни решения, само че липсва водачество “, разяснява водещият икономист в ефира на Дарик.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ