Изцелението изисква сила за негативно мислене - ГАБОР МАТЕ
Смелостта да мислим отрицателно ни разрешава да забележим себе си такива, каквито сме.
Негативното мислене ни оказва помощ да разберем по-добре събитията в живота си и перцепциите, които са ги формирали. Изцеждащите фамилни връзки са приет рисков фактор при съвсем всички съществени заболявания – от дегенеративни неврологични положения до рак и автоимунни болести.
Целта въобще не е да виним родителите си, предходните генерации или сътрудниците си, а да се избавим от убежденията, които са се оказали пагубни за здравето ни.
За да се възползваме от силата на отрицателното мислене, би трябвало първо да свалим розовите очила.
Ключът е в това да поемем отговорност за личните си взаимоотношения, вместо да виним другите за тях.
Процесите в тялото са като поток – нещо влиза, нещо излиза, само че не можеш да контролираш всички аспекти. Трябва да разберем този поток; да проумеем, че има неща, на които можем да влияем, и други, на които не можем.
Това не е борба, а развой на разкриване на баланс и естетика, на омесване на спорни сили в едно тесто.
Ако развием умеенето да се вглеждаме почтено в себе си – със съчувствие и незамъглено зрение, ще открием и други значими способи да се грижим за себе си. Ще забележим онази част от Аз-а си, която до момента се е криела в мрака.
Изцелението изисква мощ за отрицателно мислене.
Не става въпрос за скръбен скептицизъм, маскиран като натурализъм. Говоря за готовността да помислим кое не е както би трябвало .
Къде е нарушен салдото? Какво подценявам? Какво е това, на което тялото ми споделя НЕ? Ако не си отговорим на тези въпроси, стресът, отговорен за вътрешната ни какофония, ще си остане прикрит.
Още по-фундаментален е фактът, че и незадаването на тези въпроси единствено по себе си също води до стрес.
Първо, „ позитивното мислене “ почива на несъзнателното разбиране, че не сме задоволително мощни, с цел да се оправим с действителността. Допускането този боязън да господства разкрива положение на детска страх, която – осъзната или не, е източник на стрес.
Второ, неналичието на значима информация за себе си и за положението, в което се намираме, е един от главните източници на стрес и провокатори на стресова реакция по оста хипоталамус–хипофиза–надбъбречни жлези (ХХН).
Трето, повишението на самостоятелния самостоятелен надзор води до понижаване на напрежението.
Като антидот на терминалния оптимизъм нееднократно съм изтъквал силата на отрицателното мислене. „ Шегувам се, несъмнено “ – бързам да прибавя. – „ Всъщност имам вяра в силата на мисленето “.
В момента, в който окачествим думата „ мислене “ с прилагателното „ положително “, изключваме всички аспекти на действителността, които ни се костват „ отрицателни “. Така сякаш работят множеството последователи на позитивното мислене.
А същинското позитивно мислене стартира от това да обхванем цялата реалност. То почива на увереността, че можем да погледнем в очите цялата истина, каквато и да се окаже тя.
Търсенето на открито – на ярко, няма да ни даде ключа към здравето; би трябвало да се вгледаме във вътрешността, въпреки да е мрачно и усойно.
При доста хора възприятието за виновност е сигнал, че са избрали да създадат нещо за себе си.
Аз подсещам на множеството пациенти със съществени медицински проблеми, че в случай че не се усещат отговорни, някъде салдото е нарушен.
Те не престават да слагат личните си потребности, страсти и ползи на последно място. Силата на отрицателното мислене може да разреши на хората да приветстват виновността, вместо да бягат от нея.
Из „ Когато тялото споделя НЕ “
