Смехът в историята
Смехът е един от най-важните детайли в човешкото другарство. Той разрешава на по-високопоставени персони да приказват с хората на такова равнище, което формалното им състояние не всеки път разрешава. Така смехът играе, с изключение на обществена, и значима йерархична роля – с негова помощ владетели, политици и управници се изравняват в процеса на другарство с хората, които ръководят. Постига се по-добро взаимно съгласие, което е извънредно значимо в процеса на ръководство на страната – снема се общественото напрежение, а това пък на собствен ред понижава заплахите от протести, заприказва и междуособици, зародили заради взаимно недоумение. Някога разбирали доста добре тази значима роля на смеха. Неслучайно на шутовете е било разрешено да приказват всичко на кралете, без да са застрашени от наказване.
Когато човек се смее, отбелязва нещо като несериозно – и това значи, че следва да пристигна миг, когато ще е належащо да се заеме и със съществени неща.
Например, крал Хенрих II Плантагенет, бащата на Ричард Лъвското сърце, управлявал Англия от 1154 до 1189 година. Преди него и в страната му, и на всички места в Европа царели безпорядък, безредици и и безредица. Хората вземали това, което желали, със мощ, а не съгласно правото и закона. Хенрих ІІ се заел за работа и основал редица нови закони, провел архиви, подредил събирането на налози, въвел обективни съдилища.
Преди него, докъм 1100 година смехът се свързвал с дявола, изключително в християнските трудове. Въобще не го считали за позитивно събитие. Считали, че той е задължение за душата – и колкото повече се смееш, толкоз по-големи страдания те чакат, тъй като бил нещо неприятно. Смехът и хуморът били третирани като глупави феномени, тъй като на пръв взор нямат никаква цел. Говорещият не трябвало да се смее. Кралете не бивало да се смеят. Също по този начин, било строго наказуемо жители да се присмиват на монарх. Хенри I, дядото на Хенрих II, бил осмиван, за него пеели подигравателни песни – а наказването за тях било ослепяване.
След като Хенрих ІІ внесъл успокоение в обществото, внезапно всички забелязали нещо необичайно – хората почнали да се смеят. Редът, който пристигнал на мястото на междуособните войни и безредици, донесъл на хората забавление. Резултатът от веселието бил смях. Всичко се трансформирало и внезапно станало положително. Монасите и богословите почнали да пишат за смеха като за благотворна духовна мощ. Авторите на медицински съчинения също почнали да признават, че смехът е нещо положително. Преди това те твърдели, че „ смехът е симптом на прекомерно деен далак и в случай че човек се смее доста, значи е болен “. А края на XII век към този момент настояват: „ Смехът е симптом на добра кръв. Щом се смеете, значи имате балансиран темперамент и със здравето ви всичко е наред “.
Смехът станал сериозно значим в политиката. Придворните на Хенрих II приказват от ден на ден за цената на смеха и хумора като метод да реализират цел в кариерата си. На процедура това е много грубо: можете да свалите противниците си с навременна смешка или ирония, можете да разкриете корупция, да дискредитирате политическите си врагове. Смехът станал знак за качествата на придворния да оцелява и побеждава в дворцовите битки и интриги. Например, свещеник Роджър Уорчестърски бил на ръба на приличието през цялата си кариера и употребявал мощ и въздействие повече, в сравнение с подобавало за църковник. Но му се разминавало, тъй като успявал постоянно в рисковия миг да подмятна точна смешка – и през смях му прощавали всичко.
Веднъж докладвали на Хенрих ІІ, че двама пияници влезнали скришом в избата му и пили от най-хубавото кралско вино. На всичко от горната страна, ругаели и проклинали краля. Хенрих се ядосал ужасно, заповядал да ги доведат при него и попитал: „ Негодници, за какво сте пили от моето вино, а също така сте ме ругали с неприятни думи? “ Те дали отговор: „ Господарю, правилно, че казахме доста ужасни неща. Но те са нищо спрямо това, което щяхме да кажем, в случай че ни беше разрешено да изпием всичкото вино! Така, тъй като се сдържахме и не казахме всичко, което мислим за тебе, би трябвало да ни пуснеш! “. Кралят се разсмял и ги освободил.
В по-късни времена смехът се трансформира в мощно политическо оръжие. Родила се мъдростта: „ Ако искаш да съсипеш един политик – направи го комичен! “ Далеч неслучайно е зародила карикатурата по принцип и в частност политическата ирония. Безброй са вицовете, анекдотите, карикатурите и фейлетоните за политици.
Може би това е „ петата власт “ – същинската власт на народа, която той упражнява над своите водачи и показва посредством смеха.
