Смъртното наказание е налагането на смърт като наказание за дадено

Смъртното наказване е налагането на гибел като наказване за обещано закононарушение вследствие на правосъден развой. Някои юрисдикции, прилагащи смъртното наказване, лимитират използването му до дребен брой тежки закононарушения, най-много измяна и ликвидиране. Исторически, а в някои системи и през днешния ден, смъртното наказване е употребявано и при по-широк кръг закононарушения, в това число кражба и обир.
Макар и в предишното смъртното наказване да е съществувало в на практика всички общества, през днешния ден то употребява интензивно единствено в 58 страни, като в 95 то е отстранено, а останалите не са го ползвали от началото на 21 век или го позволяват единствено при изключителни условия, като положение на война.В доста страни потреблението на смъртното наказване е предмет на остри разногласия. Хартата на главните права на Европейския съюз не разрешава потреблението на смъртно наказване в страните от съюза. В България то е отстранено от 10 декември 1998 година, като мораториум върху осъществяването на смъртна присъда има от 1990.
Все отново, 60% от международното население живее в страни, в които се извършва смъртно наказване, и това включва четирите страни с най-голямо население (Китай, Индия, Съединените американски щати и Индонезия). През 2008 година тези страни гласоподават срещу целесъобразната резолюция на Общото заседание на Организацията на обединените народи за мораториум на използването на смъртно наказване.