Служител от Непал вместо българин – на шефовете у нас

Служител от Непал вместо българин – на шефовете у нас им излиза по-евтино. Най-много чужденци работят в туризма.
На работодателите у нас им
излиза по-евтино да наемат служащи от Непал, Индия, Шри Ланка и така наречен трети страни, в сравнение с да назначат българи.
Това важи с особена мощ
за бранша на туризма, където в действителност има и най-много задгранични служащи. Досега неофициално се знаеше, че чиновниците от страни отвън Европейски Съюз са работливи, педантични и изпълнителни. Единственият проблем е тромавото администриране на процеса по импорт на работна ръка.
237 лв. разлика
Средният размер на брутното месечно заплащане за локален сезонен личен състав през 2024 година е бил 1684 лв.. Докато при задграничните сезонни служащи междинното равнище е достигало едва 1447 лв.. Разликата е 237 лв.. Това стана ясно на кръгла маса на тематика „ Кадровият дефицит в туризма: Хора, решения, бъдеще “, проведена от Българската хотелска асоциация в София през вчерашния ден.

Според данни на една от огромните хотелски вериги, делът на задграничните чиновници през летния сезон на предходната година е минал 1/3 от всички сезонни служащи /35,2%/. За съпоставяне – през 2019 година те са били 22,3%.
Работа има, хора – не
И това няма по какъв начин да е по различен метод, защото броят на заетите в бранш „ Хотелиерство и ресторантьорство “ у нас постоянно понижава. По данни на Национален статистически институт през последните 5 години (2019-2024 г.) заетите са с близо 20% по-малко – понижението е от 182,6 хиляди души до 147,5 хиляди души. За същия интервал броят на местата за настаняване обаче е повишен с 10,5%, а осъществените нощувки са се нараснали с 1,8%. Тоест, работа има, хора – не. Основният извод е, че по-малко хора обслужват повече обекти, акцентира Веселин Данев, ръководител на Българската хотелска асоциация.
Заплатите на дъното
Официалните заплати в бранш „ Хотелиерство и ресторантьорство “ у нас постоянно са на дъното на таблицата. Тук обаче би трябвало да имаме едно мислено, защото секторът постоянно се причислява към сивата стопанска система и пари се дават под масата.

Иначе, публично растежът на брутната заплата по хотели и заведения за хранене доближава близо 95% за последните 5 години, изпреварвайки междинния растеж на възнагражденията в България, който е 83,3% за интервала 2019-2024 година. Въпреки шеметния растеж, междинната брутна месечна заплата общо за бранша през 2024 година е достигнала едвам 1472 лв..

Има и различен проблем. Още по ковид-пандемията, ресторантьори и хотелиери се оплакаха, че поради локдауните губят личен състав, който се преориентира към работа в промишлеността.
Едно допустимо решение
Мария Минчева, заместник-председател и член на УС на Българската стопанска камара, уточни, че трудовата миграция е краткосрочно решение на проблемите с дефицита на работна ръка. А дълготрайните решения изискват десетилетия.

Според нея, с цел да съумява България да притегля работна ръка от трети страни, е належащо да се сътвори институционална електронна система, която да регистрира и мери потребностите на всички работодатели у нас. Минчева предложи процесът да бъде цифровизиран, като се дефинират 7-8 страни, към които има максимален интерес, и да се усъвършенства работата на консулствата в чужбина.

„ Трябва да градим имидж за хората, които желаеме да притеглим, да им разбираем какво ще завоюват “, подчерта Минчева.