90-годишен адвокат води дела в Търново
Служил в казармата дружно с поета Пеньо Пенев
Йордан Минчев е живата легенда на адвокатското съсловие на Велико Търново. Известният правист е роден през 1928 година в село Климентово, на 6 ноември ще празнува 90-годишнина, само че и през днешния ден работи по този начин старателно, както при започване на кариерата си. Много млади прависти могат да завидят на жизнеността, свежата памет, духовитостта и възприятието за комизъм на доайена на адвокатската колегия в остарялата столица.
„ Наскоро една клиентка ме пита каква е рецептата ми за дългоденствие и кондиция. Казах й: „ Трудолюбие! ”. А тя подмята: „ А може би и секс? ”. Отговорих й, че не съм калугер ”, споделя с шеговита усмивка Йордан Минчев.
Видният юрист внушава достойнство и мъдрост. От ранни зори е в адвокатската фирма си, която дели с щерка си, също юрист. Бюрото и шкафовете са отрупани със стотици папки с документи. Йордан Минчев написа отбраните си на машина уникат от 1958 година.
„ Не признавам компютрите. Моите документи ги познават всички в правосъдната администрация ”, споделя Минчев и се впуска в мемоари за младостта.
Кантората му е като музей. На видно място правистът е подредил плакети за добра адвокатска работа. На една от стените пък е закачена неповторима илюстрована карта на България, която е печатана през 1919 година във Виена. Голяма част от наименованията на селищата са на турски език.
„ Подариха ми я двама братя книжари от Попово, на които поех дело при спор за парцел с тамошната община. Спечелих, само че нямаха пари да ми платят и ми се отблагодариха, като ми подариха тази скъпа карта ”, изяснява Минчев.
Той къта и документ от 13 октомври 1944 година за основаването на Работническо-младежки съюз /РМС/, на който е бил секретар-касиер и пази като светиня протокола за избирането му.
Йордан Минчев приключил първия випуск у нас с 11-и клас, а като възпитаник химията му била обичан предмет.
„ Тогава оповестиха, че се открива компетентност „ Индустриална химия ” в Техническия университет в София. Бях решил да изучавам там, само че разбрах, че са се записали над 100 столичани с отлични дипломи и аплайвах в Софийския университет „ Химия ”, „ Физика ” и „ Право ”. По специалността „ Химия ” бях запаса, по „ Физика ” бях признат, само че записах да последвам „ Право ” по гледище на чичо ми Иван Минчев, който по това време беше зам.-главен редактор на вестник „ Отечествен фронт ”. Харесваше ми юридическата специалност, само че имах уязвимост и към публицистиката ”, признава Йордан Минчев.
След като се дипломирал, отбивал дълга наборна работа от три години и два месеца. Младият правист копал окопи на турската граница край село Лесово, а в казармата бил един до друг с огромния стихотворец Пеньо Пенев.
„ Озовах се в някогашния 11-и Сливенски полк, където отговарях за радиоуредбата. През прозореца постоянно следих едно момче да се разхожда по плаца с тетрадка и молив, нещо пишеше и си говореше. С Пеньо Пенев се оказахме земляци- той от Добромирка, аз от Климентово. Сприятелихме се и в поделението ни лепнаха прозвищата Адвоката и Стършела. Аз бях приключил семестриално право, а Пеньо се бе прочул като дописник във вестник “Стършел ”, споделя юристът.
Йордан Минчев не може да не помни по какъв начин Пеньо Пенев отишъл при него и разпалено извикал: “Пускай уредбата, написал съм ново стихотворение ”.
„ Беше време за занятия и се зачудих по какъв начин да охладя буйната пристрастеност на поета и включих радиоуредбата на ходило, което осигуряваше тон единствено в стаичката. Като светнаха сигналните светлини, Пеньо зареди пламенни слова, като бурно жестикулираше с ръце и по този начин и не разбра, че не е чут в ефир ”, споделя с наяве възприятие на виновност Йордан Минчев.
Той не пропуща и друга паметна преживелица с Пеньо Пенев.
„ Една вечер Пеньо бил с компания в къща покрай казармата. Черпели се с вино “Алжирка ”. Неочаквано се появил старшина. Завързал се спор и Пеньо Пенев блъснал униформения с менчето с виното. Пострадалият фатмак бил откаран на лекар, а бойци натоварили задрямалия стихотворец в каруца без кон и на ръце я теглили до поделението. Около 2 часа след среднощ ме разсъни началникът на караула и ми сподели: „ Стършела помолил да му заведем Адвоката в ареста ”. Заварих Пеньо клюмнал и ме пита: “Какво да върша? ”
Посъветвах го да повтаря само: “Нищо не помня, с изключение на, че пих доста вино! ”. Това се оказа първата ми професионална изява ”, акцентира Йордан Минчев.
След като се уволнил от казармата, си взел държавните изпити и карал стаж в Окръжния съд във Велико Търново. Минчев с горделивост демонстрира служебна карта, на която написа, че на 16 февруари 1956 г.е вписан в Адвокатската гилдия във Велико Търново и към този момент 62 години упражнява специалността. Бил е член на Висшия адвокатски съвет, Секретар на Градското сдружение на Съюза на юристите, секретар, както и ръководител на контролния съвет на Адвокатската гилдия в болярския град, член на УС на Популярна банка. Като член на настоятелството на читалище „ Искра ” в остарялата столица, го главили за лидер на хор „ Кантилена ” по време на турне в Анкара. През 1962 г.пък изпълнявал специфична задача в Турция, за която споделя само, че е била съществено приключение, само че е завършила сполучливо.
„ До началото на демокрацията, се явявах най-вече по каузи за икономически закононарушения. Защитавал съм магазинери, началник-складове, бармани. Бях един от първите юристи с лек автомобил. През 1963 г се снабдих със „ Застава 750 ”, само че по-късно смених доста возила. През последните десетилетия се специализирах по цивилен каузи, по вещно право, делби, разводи. Напоследък доста хора ме търсят да изготвям завети, тъй като покупко-продажбите по прехвърлянето на парцели станаха скъпи ”, изяснява Йордан Минчев.
Видният правист споделя, че преди време се е явявал на по 10 каузи на ден и то в 2-3 разнообразни обитаеми места в района. Сега работи по общо към 40 каузи, занимава се и с нотариална работа. Обучил е над десетина стажанти, най-вече дами.
„ Адвокатската специалност в последно време се феминизира. Когато станах юрист, във Велико Търново бяхме към 25 сътрудници, като от тях имаше единствено три дами, в този момент са над стотина ”, прецизира Минчев.
Хиляди са клиентите на великотърновския юрист, който твърди, че не е не запомнил нито едно от знаковите каузи, по които е пледирал за опрощение.
„ По тоталитарно време защитавах двама студенти от Стопанската академия в Свищов, които бяха популяризирали лозунги против разпореждане на Министерски съвет за увеличение цената на билетите за спектакъл, опера и вестници. В листовките младежите бяха написали, че бабите изнемогват с дребни пенсии, до момента в който Людмила Живкова върви със аероплан до Париж да си купува тоалети. Изправиха ги на съд за политическа агитация. Съдът оневини момчетата, само че прокуратурата стачкува оправдателната присъда и делото още веднъж влезе в съда. Междувременно държавната власт върна старите цени на билетите и вестниците, само че този факт не повлия на магистратите и те осъдиха студентите на по 1 година затвор ”, споделя Минчев.
Клиент на известния юрист е бил и първият шеф на Интерхотела във Велико Търново Колю Дамянов, който трябвало да дава отговор за документ с погрешно наличие. Търновецът бил съден, тъй като издал уверение на млада служителка, с цел да се запише в Софийския университет, като заявил, че е работила в хотела 12 месеца, вместо действителните три месеца.
„ Защитавах причинител на грубо ликвидиране на 17-годишно момиче в горнооряховското село Поликраище. Жертвата беше удушена и хвърлена в бунар. По време на процеса 7-8 поданици на Поликраище идваха да ми се карат, че съм бранител на злодея. Тогава извиках като втори юрист някогашния ръководител на Висш съдебен съвет Даниела Доковска ”, връща се обратно в годините Минчев, който е водил каузи в цяла България.
От 26 години Йордан Минчев е вдовец и когато не е покрит с работа, се отдава на кулинария. „ Майстор съм на телешко варено и фасул по манастирски. Обичам да подготвям и гювеч ”, споделя юристът. Бил е и ловджия, само че другата му огромна пристрастеност след готвенето, са пътешествията. Последният му воаяж е бил преди броени месеци до Албания.
Йордан Минчев е живата легенда на адвокатското съсловие на Велико Търново. Известният правист е роден през 1928 година в село Климентово, на 6 ноември ще празнува 90-годишнина, само че и през днешния ден работи по този начин старателно, както при започване на кариерата си. Много млади прависти могат да завидят на жизнеността, свежата памет, духовитостта и възприятието за комизъм на доайена на адвокатската колегия в остарялата столица.
„ Наскоро една клиентка ме пита каква е рецептата ми за дългоденствие и кондиция. Казах й: „ Трудолюбие! ”. А тя подмята: „ А може би и секс? ”. Отговорих й, че не съм калугер ”, споделя с шеговита усмивка Йордан Минчев.
Видният юрист внушава достойнство и мъдрост. От ранни зори е в адвокатската фирма си, която дели с щерка си, също юрист. Бюрото и шкафовете са отрупани със стотици папки с документи. Йордан Минчев написа отбраните си на машина уникат от 1958 година.
„ Не признавам компютрите. Моите документи ги познават всички в правосъдната администрация ”, споделя Минчев и се впуска в мемоари за младостта.
Кантората му е като музей. На видно място правистът е подредил плакети за добра адвокатска работа. На една от стените пък е закачена неповторима илюстрована карта на България, която е печатана през 1919 година във Виена. Голяма част от наименованията на селищата са на турски език.
„ Подариха ми я двама братя книжари от Попово, на които поех дело при спор за парцел с тамошната община. Спечелих, само че нямаха пари да ми платят и ми се отблагодариха, като ми подариха тази скъпа карта ”, изяснява Минчев.
Той къта и документ от 13 октомври 1944 година за основаването на Работническо-младежки съюз /РМС/, на който е бил секретар-касиер и пази като светиня протокола за избирането му.
Йордан Минчев приключил първия випуск у нас с 11-и клас, а като възпитаник химията му била обичан предмет.
„ Тогава оповестиха, че се открива компетентност „ Индустриална химия ” в Техническия университет в София. Бях решил да изучавам там, само че разбрах, че са се записали над 100 столичани с отлични дипломи и аплайвах в Софийския университет „ Химия ”, „ Физика ” и „ Право ”. По специалността „ Химия ” бях запаса, по „ Физика ” бях признат, само че записах да последвам „ Право ” по гледище на чичо ми Иван Минчев, който по това време беше зам.-главен редактор на вестник „ Отечествен фронт ”. Харесваше ми юридическата специалност, само че имах уязвимост и към публицистиката ”, признава Йордан Минчев.
След като се дипломирал, отбивал дълга наборна работа от три години и два месеца. Младият правист копал окопи на турската граница край село Лесово, а в казармата бил един до друг с огромния стихотворец Пеньо Пенев.
„ Озовах се в някогашния 11-и Сливенски полк, където отговарях за радиоуредбата. През прозореца постоянно следих едно момче да се разхожда по плаца с тетрадка и молив, нещо пишеше и си говореше. С Пеньо Пенев се оказахме земляци- той от Добромирка, аз от Климентово. Сприятелихме се и в поделението ни лепнаха прозвищата Адвоката и Стършела. Аз бях приключил семестриално право, а Пеньо се бе прочул като дописник във вестник “Стършел ”, споделя юристът.
Йордан Минчев не може да не помни по какъв начин Пеньо Пенев отишъл при него и разпалено извикал: “Пускай уредбата, написал съм ново стихотворение ”.
„ Беше време за занятия и се зачудих по какъв начин да охладя буйната пристрастеност на поета и включих радиоуредбата на ходило, което осигуряваше тон единствено в стаичката. Като светнаха сигналните светлини, Пеньо зареди пламенни слова, като бурно жестикулираше с ръце и по този начин и не разбра, че не е чут в ефир ”, споделя с наяве възприятие на виновност Йордан Минчев.
Той не пропуща и друга паметна преживелица с Пеньо Пенев.
„ Една вечер Пеньо бил с компания в къща покрай казармата. Черпели се с вино “Алжирка ”. Неочаквано се появил старшина. Завързал се спор и Пеньо Пенев блъснал униформения с менчето с виното. Пострадалият фатмак бил откаран на лекар, а бойци натоварили задрямалия стихотворец в каруца без кон и на ръце я теглили до поделението. Около 2 часа след среднощ ме разсъни началникът на караула и ми сподели: „ Стършела помолил да му заведем Адвоката в ареста ”. Заварих Пеньо клюмнал и ме пита: “Какво да върша? ”
Посъветвах го да повтаря само: “Нищо не помня, с изключение на, че пих доста вино! ”. Това се оказа първата ми професионална изява ”, акцентира Йордан Минчев.
След като се уволнил от казармата, си взел държавните изпити и карал стаж в Окръжния съд във Велико Търново. Минчев с горделивост демонстрира служебна карта, на която написа, че на 16 февруари 1956 г.е вписан в Адвокатската гилдия във Велико Търново и към този момент 62 години упражнява специалността. Бил е член на Висшия адвокатски съвет, Секретар на Градското сдружение на Съюза на юристите, секретар, както и ръководител на контролния съвет на Адвокатската гилдия в болярския град, член на УС на Популярна банка. Като член на настоятелството на читалище „ Искра ” в остарялата столица, го главили за лидер на хор „ Кантилена ” по време на турне в Анкара. През 1962 г.пък изпълнявал специфична задача в Турция, за която споделя само, че е била съществено приключение, само че е завършила сполучливо.
„ До началото на демокрацията, се явявах най-вече по каузи за икономически закононарушения. Защитавал съм магазинери, началник-складове, бармани. Бях един от първите юристи с лек автомобил. През 1963 г се снабдих със „ Застава 750 ”, само че по-късно смених доста возила. През последните десетилетия се специализирах по цивилен каузи, по вещно право, делби, разводи. Напоследък доста хора ме търсят да изготвям завети, тъй като покупко-продажбите по прехвърлянето на парцели станаха скъпи ”, изяснява Йордан Минчев.
Видният правист споделя, че преди време се е явявал на по 10 каузи на ден и то в 2-3 разнообразни обитаеми места в района. Сега работи по общо към 40 каузи, занимава се и с нотариална работа. Обучил е над десетина стажанти, най-вече дами.
„ Адвокатската специалност в последно време се феминизира. Когато станах юрист, във Велико Търново бяхме към 25 сътрудници, като от тях имаше единствено три дами, в този момент са над стотина ”, прецизира Минчев.
Хиляди са клиентите на великотърновския юрист, който твърди, че не е не запомнил нито едно от знаковите каузи, по които е пледирал за опрощение.
„ По тоталитарно време защитавах двама студенти от Стопанската академия в Свищов, които бяха популяризирали лозунги против разпореждане на Министерски съвет за увеличение цената на билетите за спектакъл, опера и вестници. В листовките младежите бяха написали, че бабите изнемогват с дребни пенсии, до момента в който Людмила Живкова върви със аероплан до Париж да си купува тоалети. Изправиха ги на съд за политическа агитация. Съдът оневини момчетата, само че прокуратурата стачкува оправдателната присъда и делото още веднъж влезе в съда. Междувременно държавната власт върна старите цени на билетите и вестниците, само че този факт не повлия на магистратите и те осъдиха студентите на по 1 година затвор ”, споделя Минчев.
Клиент на известния юрист е бил и първият шеф на Интерхотела във Велико Търново Колю Дамянов, който трябвало да дава отговор за документ с погрешно наличие. Търновецът бил съден, тъй като издал уверение на млада служителка, с цел да се запише в Софийския университет, като заявил, че е работила в хотела 12 месеца, вместо действителните три месеца.
„ Защитавах причинител на грубо ликвидиране на 17-годишно момиче в горнооряховското село Поликраище. Жертвата беше удушена и хвърлена в бунар. По време на процеса 7-8 поданици на Поликраище идваха да ми се карат, че съм бранител на злодея. Тогава извиках като втори юрист някогашния ръководител на Висш съдебен съвет Даниела Доковска ”, връща се обратно в годините Минчев, който е водил каузи в цяла България.
От 26 години Йордан Минчев е вдовец и когато не е покрит с работа, се отдава на кулинария. „ Майстор съм на телешко варено и фасул по манастирски. Обичам да подготвям и гювеч ”, споделя юристът. Бил е и ловджия, само че другата му огромна пристрастеност след готвенето, са пътешествията. Последният му воаяж е бил преди броени месеци до Албания.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ