Измислен проблем. Помага ли на българския потребител забраната за внос на украинско зърно
Служебното държавно управление вкара краткотрайна възбрана на вноса на украинско зърно. Свободна Европа попита икономисти дали това оказва помощ на българския консуматор, каква е ролята на украинския импорт за стопанската система и до какво ще докара възбраната.
След многократни поръчки на служебния кабинет, че ще се бори с високите цени на храните и инфлацията, провокирана и от войната в Украйна, властта вкара мярка, която цели противоположния резултат - повишаване на зърното на българския пазар. Става дума за възбраната на импорт на украинско зърно в България, от Министерския съвет, която важи от 24 април до края на юни 2023 година
Решението беше предшествано от митинги на български зърнопроизводители, съгласно които украинската стока залива българския пазар и подбива цените на локалните производители. В резултат, споделят те, не могат да продадат българската продукция. Преди въвеждането на възбрана оповестиха подготвеност за още митинги и блокиране на граници.
Икономисти, с които беседва Свободна Европа, виждат несъгласие в устрема на служебния кабинет да се бори с високите цени и решението му в това време да забрани вноса на на ниска цена украинско зърно. Производителите на олио в страната са на същото мнение и предизвестиха за проблеми за преработвателната индустия поради възбраната.
Според Георги Ангелов от Отворено общество и Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) вносът от Украйна няма огромен резултат върху образуването на борсовите цени на зърното, които към този момент се връщат към предвоенните си стойности, само че не слизат под тях. Нещо повече - съгласно специалистите вносът от Украйна може да е от изгода за износа на български артикули.
" Всъщност България е експортьор на зърно и то голям – към 80% от зърното, което произвеждаме. Вносът съвсем не въздейства ", споделя икономистът Ангелов. " Така че възбраната му нищо не взема решение ".
Промяната в цените " няма общо с украинското зърно ", споделя Богданов. По думите му и производителите ще го схванат напълно скоро. " Сега, когато имаме възбрана за импорт на украинско зърно, няма да се върнат цените от предишното лято ", прибавя той.
От какво зависи цената
Богданов и Ангелов споделят, че цената на зърнените артикули е спаднала на всички места по света от октомври насам. " Това е световен развой ", прибавя Богданов.
Той напомня, че същото се е случило с газа и с петрола, при чиито цени имаше пик след началото на войната предходната зима. " При пшеницата имаше втори малко по-малък пик есента, през октомври, и от този момент и цените и на слънчогледа, и на пшеницата, и на петрола, и на природния газ слизат надолу ", споделя още Богданов.
Според Ангелов целият проблем на зърнопроизводителите не идва от украинското зърно и няма връзка с него. " Просто тази година цените на зърното, слънчогледа и олиото се възстановиха. Миналата година бяха изкуствено високи поради войната ", прибавя икономистът.
Колко пада цената през 2023 година
Според данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) от 2023 година слънчогледът се търгува с 57,5% по-евтино, в сравнение с по същото време през 2022 година Според отчета от цената тогава е била с до 73,6% по-висока, в сравнение с през април 2021 година
През април 2023 година цената на хлебната пшеница е спаднала с 32,5%, а на фуражната - с 33,9% по отношение на предходната година, когато пък тези цени са били с към 55% % по-високи по отношение на април 2021 година
" В момента цената към момента е по-висока, в сравнение с преди две години. По последни данни на Министерство на земеделието и храните цената на пшеницата е към 430 лева на звук за последната седмица, до момента в който същата седмица преди две години цената е била 398 лева ", споделя Ангелов. Според него в действителност има една нормализация, само че цените към момента са умерено високи, не са паднали. " За последното десетилетие това са едни положителни цени. Имали сме и доста по-ниски ", прибавя икономистът.
за цените на някои хранителни артикули и зърнени култури в разнообразни страни от съюза демонстрират да вземем за пример, че цената на хлебната пшеница за март месец 2023 година в България е била 255 евро на звук. Единствената по-висока цена за март месец през последните 10 години е от 2022 година, когато хлебната пшеница в страната е коствала 307 евро/тон. В останалите години сред 2013 и 2021 година цената варира сред 139 и 227 евро/тон. В платформата на Европейска комисия няма данни за цената на слънчогледа за 10 години обратно.
Защо залежава зърното
От Националната асоциация на българските зърнопроизводители споделят, че 40% от миналогодишната годишна продукция от зърно и слънчоглед стои непродадена. Според икономистите обаче това се дължи по-скоро на решение на някои производители да задържат стоката си от 2022 година по-дълго, с цел да изчакат миг, в който цените станат по-високи и да я продадат тогава.
" Имаме зърно, което е можело да бъде продадено в това число септември, октомври, когато бяха високи цените. Някои зърнопроизводители очевидно са повярвали на пропагандата на Русия ", споделя Ангелов.
Русия от време на време заплашва, че ще се отдръпна от договорката, подписана с посредничеството на Организацията на обединените народи (ООН) и Турция през юли 2022 година Тя разрешава на Украйна да изнася зърно, торове и други артикули през 3 от пристанищата си на Черно море през обезпечени коридори за комерсиалните кораби. Досега договорката бе удължавана два пъти, а последващо решение се чака през май.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
" Такива бяха първите изявления феруари и март ", споделя Богданов - " в този момент, като водят война Русия и Украйна, няма да засеят зърно и няма да изнасят. Сякаш тяхното произвеждане ще изчезне от международния зърнен баланс и зърното ще стане скъпо. Ако на тази база си си правил упованието, че всичко ще скочи тройно, може би просто си сбъркал ", прибавя той.
Според икономиста, когато зърнопроизводителите приказват за загуби, те имат поради точно това - че пазарната цена сега е по-ниска от тази, която са очаквали. По думите му сега има рекордни над 3 млн. тона пшеница и милион и 300 хиляди тона слънчоглед складирани, което в никакъв случай не се е случвало преди нова годишна продукция. И в този момент производителите би трябвало да ги продадат на ниските цени, " макар че са можели предишното лято и даже предишния октомври да ги продадат на по-високи цени ".
В четвъртък министърът на стопанската система Никола Стоянов сподели, че в случай че цената на зърното стартира да се подвига, кабинетът ще смъкна възбраната за украински импорт.
Какво става със залежите
Най-отчетливо нарастване на вноса има при слънчогледа. По данни на Министерство на земеделието и храните той е достигнал 900 хиляди тона през 2022 година Според двамата специалисти макар повишените количества тази година вносът на украински слънчоглед не е непотребен за българската промишленост, защото той се употребява значително за произвеждане на олио, което от своя страна се изнася от страната.
" Това съгласно мен е фиктивен проблем ", споделя Ангелов. Според него не може да се каже, че (вносът на слънчоглед) натоварва или по някакъв метод пречи на българското произвеждане. " Всъщност дава опция на българските производители на олио да си натоварят мощностите ", прибавя той. " Това, което виждам, е, че имаме към 200 хиляди тона нарастване на вноса, в случай че нашето произвеждане е 2 млн. тона. Но пък имаме нарастване на износа ", прибавя икономистът.
Затова съгласно Богданов е по-важно не каква е цената на слънчогледа на локалния пазар, а каква е цената на олиото в страната, където е предопределено да бъде продадено. По негови думи наличните количества зърно не могат да се употребяват напълно в страната, по тази причина е по-важно каква е борсовата цена в страните, в които може да бъде продадено, в сравнение с локалната борса.
В петък българските производители на олио на импорт от Украйна и споделиха, че преработвателната промишленост не може да обезпечи нужния слънчоглед единствено от българския пазар. Според тях решението ще докара до понижаване на генерирания Брутният вътрешен продукт от бранша, затваряне на предприятия, работа на понижен потенциал, понижаване на наетия личен състав и други.
България вкара възбраната за импорт на зърно и други хранителни артикули от Украйна, откакто същото направиха Полша, Унгария и Словакия. Европейската комисия реагира отрицателно на дейностите им. Европейски Съюз одобри предходната година общи за страните членки правила за допускане на безмитен импорт на зърно от нападнатата от Русия страна. Целта бе да се подкрепи Киев и да се понижи рискът от задълбочаваща се продоволствена международна рецесия. Украйна е измежду най-големите експортьори на пшеница и слънчоглед в света.
След многократни поръчки на служебния кабинет, че ще се бори с високите цени на храните и инфлацията, провокирана и от войната в Украйна, властта вкара мярка, която цели противоположния резултат - повишаване на зърното на българския пазар. Става дума за възбраната на импорт на украинско зърно в България, от Министерския съвет, която важи от 24 април до края на юни 2023 година
Решението беше предшествано от митинги на български зърнопроизводители, съгласно които украинската стока залива българския пазар и подбива цените на локалните производители. В резултат, споделят те, не могат да продадат българската продукция. Преди въвеждането на възбрана оповестиха подготвеност за още митинги и блокиране на граници.
Икономисти, с които беседва Свободна Европа, виждат несъгласие в устрема на служебния кабинет да се бори с високите цени и решението му в това време да забрани вноса на на ниска цена украинско зърно. Производителите на олио в страната са на същото мнение и предизвестиха за проблеми за преработвателната индустия поради възбраната.
Според Георги Ангелов от Отворено общество и Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) вносът от Украйна няма огромен резултат върху образуването на борсовите цени на зърното, които към този момент се връщат към предвоенните си стойности, само че не слизат под тях. Нещо повече - съгласно специалистите вносът от Украйна може да е от изгода за износа на български артикули.
" Всъщност България е експортьор на зърно и то голям – към 80% от зърното, което произвеждаме. Вносът съвсем не въздейства ", споделя икономистът Ангелов. " Така че възбраната му нищо не взема решение ".
Промяната в цените " няма общо с украинското зърно ", споделя Богданов. По думите му и производителите ще го схванат напълно скоро. " Сега, когато имаме възбрана за импорт на украинско зърно, няма да се върнат цените от предишното лято ", прибавя той.
От какво зависи цената
Богданов и Ангелов споделят, че цената на зърнените артикули е спаднала на всички места по света от октомври насам. " Това е световен развой ", прибавя Богданов.
Той напомня, че същото се е случило с газа и с петрола, при чиито цени имаше пик след началото на войната предходната зима. " При пшеницата имаше втори малко по-малък пик есента, през октомври, и от този момент и цените и на слънчогледа, и на пшеницата, и на петрола, и на природния газ слизат надолу ", споделя още Богданов.
Според Ангелов целият проблем на зърнопроизводителите не идва от украинското зърно и няма връзка с него. " Просто тази година цените на зърното, слънчогледа и олиото се възстановиха. Миналата година бяха изкуствено високи поради войната ", прибавя икономистът.
Колко пада цената през 2023 година
Според данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) от 2023 година слънчогледът се търгува с 57,5% по-евтино, в сравнение с по същото време през 2022 година Според отчета от цената тогава е била с до 73,6% по-висока, в сравнение с през април 2021 година
През април 2023 година цената на хлебната пшеница е спаднала с 32,5%, а на фуражната - с 33,9% по отношение на предходната година, когато пък тези цени са били с към 55% % по-високи по отношение на април 2021 година
" В момента цената към момента е по-висока, в сравнение с преди две години. По последни данни на Министерство на земеделието и храните цената на пшеницата е към 430 лева на звук за последната седмица, до момента в който същата седмица преди две години цената е била 398 лева ", споделя Ангелов. Според него в действителност има една нормализация, само че цените към момента са умерено високи, не са паднали. " За последното десетилетие това са едни положителни цени. Имали сме и доста по-ниски ", прибавя икономистът.
за цените на някои хранителни артикули и зърнени култури в разнообразни страни от съюза демонстрират да вземем за пример, че цената на хлебната пшеница за март месец 2023 година в България е била 255 евро на звук. Единствената по-висока цена за март месец през последните 10 години е от 2022 година, когато хлебната пшеница в страната е коствала 307 евро/тон. В останалите години сред 2013 и 2021 година цената варира сред 139 и 227 евро/тон. В платформата на Европейска комисия няма данни за цената на слънчогледа за 10 години обратно.
Защо залежава зърното
От Националната асоциация на българските зърнопроизводители споделят, че 40% от миналогодишната годишна продукция от зърно и слънчоглед стои непродадена. Според икономистите обаче това се дължи по-скоро на решение на някои производители да задържат стоката си от 2022 година по-дълго, с цел да изчакат миг, в който цените станат по-високи и да я продадат тогава.
" Имаме зърно, което е можело да бъде продадено в това число септември, октомври, когато бяха високи цените. Някои зърнопроизводители очевидно са повярвали на пропагандата на Русия ", споделя Ангелов.
Русия от време на време заплашва, че ще се отдръпна от договорката, подписана с посредничеството на Организацията на обединените народи (ООН) и Турция през юли 2022 година Тя разрешава на Украйна да изнася зърно, торове и други артикули през 3 от пристанищата си на Черно море през обезпечени коридори за комерсиалните кораби. Досега договорката бе удължавана два пъти, а последващо решение се чака през май.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
" Такива бяха първите изявления феруари и март ", споделя Богданов - " в този момент, като водят война Русия и Украйна, няма да засеят зърно и няма да изнасят. Сякаш тяхното произвеждане ще изчезне от международния зърнен баланс и зърното ще стане скъпо. Ако на тази база си си правил упованието, че всичко ще скочи тройно, може би просто си сбъркал ", прибавя той.
Според икономиста, когато зърнопроизводителите приказват за загуби, те имат поради точно това - че пазарната цена сега е по-ниска от тази, която са очаквали. По думите му сега има рекордни над 3 млн. тона пшеница и милион и 300 хиляди тона слънчоглед складирани, което в никакъв случай не се е случвало преди нова годишна продукция. И в този момент производителите би трябвало да ги продадат на ниските цени, " макар че са можели предишното лято и даже предишния октомври да ги продадат на по-високи цени ".
В четвъртък министърът на стопанската система Никола Стоянов сподели, че в случай че цената на зърното стартира да се подвига, кабинетът ще смъкна възбраната за украински импорт.
Какво става със залежите
Най-отчетливо нарастване на вноса има при слънчогледа. По данни на Министерство на земеделието и храните той е достигнал 900 хиляди тона през 2022 година Според двамата специалисти макар повишените количества тази година вносът на украински слънчоглед не е непотребен за българската промишленост, защото той се употребява значително за произвеждане на олио, което от своя страна се изнася от страната.
" Това съгласно мен е фиктивен проблем ", споделя Ангелов. Според него не може да се каже, че (вносът на слънчоглед) натоварва или по някакъв метод пречи на българското произвеждане. " Всъщност дава опция на българските производители на олио да си натоварят мощностите ", прибавя той. " Това, което виждам, е, че имаме към 200 хиляди тона нарастване на вноса, в случай че нашето произвеждане е 2 млн. тона. Но пък имаме нарастване на износа ", прибавя икономистът.
Затова съгласно Богданов е по-важно не каква е цената на слънчогледа на локалния пазар, а каква е цената на олиото в страната, където е предопределено да бъде продадено. По негови думи наличните количества зърно не могат да се употребяват напълно в страната, по тази причина е по-важно каква е борсовата цена в страните, в които може да бъде продадено, в сравнение с локалната борса.
В петък българските производители на олио на импорт от Украйна и споделиха, че преработвателната промишленост не може да обезпечи нужния слънчоглед единствено от българския пазар. Според тях решението ще докара до понижаване на генерирания Брутният вътрешен продукт от бранша, затваряне на предприятия, работа на понижен потенциал, понижаване на наетия личен състав и други.
България вкара възбраната за импорт на зърно и други хранителни артикули от Украйна, откакто същото направиха Полша, Унгария и Словакия. Европейската комисия реагира отрицателно на дейностите им. Европейски Съюз одобри предходната година общи за страните членки правила за допускане на безмитен импорт на зърно от нападнатата от Русия страна. Целта бе да се подкрепи Киев и да се понижи рискът от задълбочаваща се продоволствена международна рецесия. Украйна е измежду най-големите експортьори на пшеница и слънчоглед в света.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ