Любослав Костов от КНСБ: Ще се стигне до протести, ако не се увеличи минималната работна заплата
Служебният министър на труда и обществената политика Гълъб Донев заяви, че ведомството му преглежда разнообразни разновидности за нарастване на минималната работна заплата през идната година. От КНСБ предложиха скок на минималната работна заплата от 650 лв. до 760 лв. . Възможно ли е това да се случи до 1 януари 2022г. ще разясняваме с доктор Любослав Костов, Главен икономист на КНСБ и учител в катедра " Икономика " на УНСС.
От една страна, увеличението на минималната работна заплата е предстоящо и мечтано предложение поради повишаването на тока, увеличението на пенсиите, помощите за майчинство, само че въпреки това, се намираме в предизборна политическа конюнктура. Прах в очите ли е това предложение или има сериозна възможност това да се стане очевидно до 2022 година?
Истината е, че това наше предложение за 764 лв. минимална работна заплата беше направено още пролетта преди първите избори. Тогава го адресирахме до всички обществени сътрудници и политически партии и декларирахме това наше синдикално искане, което е стимулирано от над 70 страници разбор, кръстен " Меморандум за обществено и икономическо развиване ". Друг е въпросът, че малко хора са го чели. Говоря за политиците.
А за какво 764 лв. ли? Защото преди всичко това ще бъде към 45% от междинната работна заплата. В момента съотношението минимална-средна е 43%, което значи стъпка нагоре към средноевропейските стойности с небосвод към 2025 година съотношението да бъде към 50%.
На второ място, това ще е стъпка нагоре към онази заплата, която ние назоваваме заплата за прехрана - заплата, която ни стига за задоволяването на съществени потребности на месец. В момента като извадим от минималната работна заплата налозите от 25%, чисто получавате приблизително 480 лв.. Няма българин, който при сходни приходи, да посрещне уместно своите разноски. Неслучайно, в случай че погледнете в националната статистика, българите харчат повече, в сравнение с печелят. Остатъкът от парите идва от нашите родственици от чужбина, от бързите заеми, от банките. Това би трябвало да спре и съгласно нас вярната стъпка е растеж на минималната работна заплата. Някои ще кажат, че е популизъм, тъй като съответствува с национални избори. Нас ни интересува, че предлагането ни е стопански целесъобразно.
Не мислите ли, че това предложение точно в условия на предизборни акции може да бъде употребявано политически?
Не се тормозя, само че съм сигурен, че ще бъде употребявано политически. Това няма по какъв начин някой да го спре. Всяка една партия ще се закачи за тематиката за минималната работна заплата. Ние се радваме, тъй като очевидно би трябвало да дойдат избори, с цел да може политиците да помислят за своя електорат. Първо и главно обвързване на всеки жител е да подлага на критика своята власт и ние го вършим непрекъснато. Критикуваме и предлагаме аргументирани решения. В КНСБ неслучайно има цялостен Институт за проучвания и то огромен, който покрива много тематики. Колкото повече се вслушват политиците в обществените сътрудници и бизнеса, толкоз по-добре. Този, който ще излезе и ще завоюва изборите, би трябвало да каже не какво му е поданството или кого ще изпраща в Космоса, а какво ще прави с приходите на популацията. Нас това ни интересува.
Разполагате ли със статистика какъв % от популацията в България получава минималната работна заплата?
По последна статистика на Националния статистически институт към 490 000 души са на минимална работна заплата, а общата претовареност е 3 200 000 души. Това значи, че 1/6 от българите, които работят, получават минимални приходи.
Ясно е, че има недекларирана претовареност. Някои хора получават пари в плик и се обезпечават на минимална работна заплата. Тук постоянно съм казвал, че не е отговорен този, който приема, а този, който дава.
Могат ли работодателите да си разрешат това увеличение на минималната работна заплата? Няма ли това увеличение да нанесе много вреди на бизнесите?
И 10 лв. да желаяме като растеж на минималната работна заплата, бизнесът ще излезе и ще каже, че не може да си го разреши, тъй като ще банкрутира. Ако бизнесът банкрутира за 10 лв., то какъв бизнес е това?
На второ място, разликата сред продуктивността на труда в България и продуктивността на труда в Европа е 2,5 пъти. Разликата сред приходите на българина и приходите на европееца е 5 или 6 пъти. Всяка идната година понижават причините на бизнеса за това да не подвига минималната заплата. Неслучайно сега имаме Директива за обективни минимални работни заплати. Тя рано или късно ще стане факт. Ако желаеме да имаме действителна конвергенция в приходите и в метода ни на живот към Европа, то би трябвало да се стремим и към тяхното разнище на произвеждане и приходи.
Ще се стигне ли до митинги и бъдещото държавно управление ще успее ли да се оправи с тях при неосъществяване на това увеличение?
Според мен ще има, тъй като идва зимата, а тя е по-тежка. На първо място цените на електрическата енергия се усилват. Хлябът, сиренето, олиото нарастват с 15%. Това са артикули, които хората с ниски приходи използват повече, в сравнение с някой с 5 000 лв. работна заплата.
Другият фактор за бъдещи митинги може да бъде здравната рецесия. За 18 месеца по отношение на годините преди COVID-19 трима индивида повече умират на всеки час. На месечна база това са 2 000 души повече. Официалната статистика е за умряли 20 000 души, само че косвените жертви са доста повече. И в случай че обстановката не се промени и вълната не отмине, хората няма да имат избор. Има учредения да мислим, че ще има митинги. Въпросът е страната да си е на мястото и да провежда превантивна политика и във връзка с икономическите промени, и във връзка с приходите на популацията, и във връзка с здравната рецесия.
Цялото изявление може да видите.
Интервю на Илиана Симеонова
От една страна, увеличението на минималната работна заплата е предстоящо и мечтано предложение поради повишаването на тока, увеличението на пенсиите, помощите за майчинство, само че въпреки това, се намираме в предизборна политическа конюнктура. Прах в очите ли е това предложение или има сериозна възможност това да се стане очевидно до 2022 година?
Истината е, че това наше предложение за 764 лв. минимална работна заплата беше направено още пролетта преди първите избори. Тогава го адресирахме до всички обществени сътрудници и политически партии и декларирахме това наше синдикално искане, което е стимулирано от над 70 страници разбор, кръстен " Меморандум за обществено и икономическо развиване ". Друг е въпросът, че малко хора са го чели. Говоря за политиците.
А за какво 764 лв. ли? Защото преди всичко това ще бъде към 45% от междинната работна заплата. В момента съотношението минимална-средна е 43%, което значи стъпка нагоре към средноевропейските стойности с небосвод към 2025 година съотношението да бъде към 50%.
На второ място, това ще е стъпка нагоре към онази заплата, която ние назоваваме заплата за прехрана - заплата, която ни стига за задоволяването на съществени потребности на месец. В момента като извадим от минималната работна заплата налозите от 25%, чисто получавате приблизително 480 лв.. Няма българин, който при сходни приходи, да посрещне уместно своите разноски. Неслучайно, в случай че погледнете в националната статистика, българите харчат повече, в сравнение с печелят. Остатъкът от парите идва от нашите родственици от чужбина, от бързите заеми, от банките. Това би трябвало да спре и съгласно нас вярната стъпка е растеж на минималната работна заплата. Някои ще кажат, че е популизъм, тъй като съответствува с национални избори. Нас ни интересува, че предлагането ни е стопански целесъобразно.
Не мислите ли, че това предложение точно в условия на предизборни акции може да бъде употребявано политически?
Не се тормозя, само че съм сигурен, че ще бъде употребявано политически. Това няма по какъв начин някой да го спре. Всяка една партия ще се закачи за тематиката за минималната работна заплата. Ние се радваме, тъй като очевидно би трябвало да дойдат избори, с цел да може политиците да помислят за своя електорат. Първо и главно обвързване на всеки жител е да подлага на критика своята власт и ние го вършим непрекъснато. Критикуваме и предлагаме аргументирани решения. В КНСБ неслучайно има цялостен Институт за проучвания и то огромен, който покрива много тематики. Колкото повече се вслушват политиците в обществените сътрудници и бизнеса, толкоз по-добре. Този, който ще излезе и ще завоюва изборите, би трябвало да каже не какво му е поданството или кого ще изпраща в Космоса, а какво ще прави с приходите на популацията. Нас това ни интересува.
Разполагате ли със статистика какъв % от популацията в България получава минималната работна заплата?
По последна статистика на Националния статистически институт към 490 000 души са на минимална работна заплата, а общата претовареност е 3 200 000 души. Това значи, че 1/6 от българите, които работят, получават минимални приходи.
Ясно е, че има недекларирана претовареност. Някои хора получават пари в плик и се обезпечават на минимална работна заплата. Тук постоянно съм казвал, че не е отговорен този, който приема, а този, който дава.
Могат ли работодателите да си разрешат това увеличение на минималната работна заплата? Няма ли това увеличение да нанесе много вреди на бизнесите?
И 10 лв. да желаяме като растеж на минималната работна заплата, бизнесът ще излезе и ще каже, че не може да си го разреши, тъй като ще банкрутира. Ако бизнесът банкрутира за 10 лв., то какъв бизнес е това?
На второ място, разликата сред продуктивността на труда в България и продуктивността на труда в Европа е 2,5 пъти. Разликата сред приходите на българина и приходите на европееца е 5 или 6 пъти. Всяка идната година понижават причините на бизнеса за това да не подвига минималната заплата. Неслучайно сега имаме Директива за обективни минимални работни заплати. Тя рано или късно ще стане факт. Ако желаеме да имаме действителна конвергенция в приходите и в метода ни на живот към Европа, то би трябвало да се стремим и към тяхното разнище на произвеждане и приходи.
Ще се стигне ли до митинги и бъдещото държавно управление ще успее ли да се оправи с тях при неосъществяване на това увеличение?
Според мен ще има, тъй като идва зимата, а тя е по-тежка. На първо място цените на електрическата енергия се усилват. Хлябът, сиренето, олиото нарастват с 15%. Това са артикули, които хората с ниски приходи използват повече, в сравнение с някой с 5 000 лв. работна заплата.
Другият фактор за бъдещи митинги може да бъде здравната рецесия. За 18 месеца по отношение на годините преди COVID-19 трима индивида повече умират на всеки час. На месечна база това са 2 000 души повече. Официалната статистика е за умряли 20 000 души, само че косвените жертви са доста повече. И в случай че обстановката не се промени и вълната не отмине, хората няма да имат избор. Има учредения да мислим, че ще има митинги. Въпросът е страната да си е на мястото и да провежда превантивна политика и във връзка с икономическите промени, и във връзка с приходите на популацията, и във връзка с здравната рецесия.
Цялото изявление може да видите.
Интервю на Илиана Симеонова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ