Случвало ли ви се е да излезете от къщи в

Случвало ли ви се е да излезете от къщи в топъл летен ден (или пък в изключително леден и изсъхнал зимен следобед) и да ви се стори, че мирише на дъжд? Изглежда, че не всеки е кадърен да усеща с носа си наближаващото неприятно време – само че за тези, които могат, има ли някакво научно пояснение, или става въпрос за някакво самовнушение и е просто следващият мит?

Порой

Твърдението, че е допустимо да се усети дъждът, преди да е пристигнал, наподобява има по едно и също време много почитатели и съперници. Само един бърз взор към обществените мрежи е задоволителен, с цел да покаже, че някои са безапелационни в способността си да предсказват дъжда назално, до момента в който други наподобяват надалеч по-скептични. Но без значение дали вярвате или не, има действителни доказателства в поддръжка на тези изказвания. Всъщност има няколко фактора, които способстват за това, че дъждът може да бъде усетен с подушване, преди да е пристигнал, като най-значимият от тях е обвързван с така наречен петрикор.

Думата петрикор идва от гръцката дума πέτρα, която значи камък, и ἰχώρ – течността, която тече във вените на античните богове. С нея се посочва оня прочут, необичайно прелестен мирис, който се отделя от земята след изобилен дъжд, изключително след дълъг интервал на засушаване. Терминът е въведен за първи път през 1964 година от минералозите Изабел Джой Беър и Ричард Томас.

За доста хора петрихорът е измежду обичаните миризми на света, само че до относително скоро никой не е напълно сигурен за какво го намираме за толкоз прелестен. Докато през 2020 година екип от учени не открива, че миризмата е изключително привлекателна освен за нас, само че и за други животни.

Причината за миризмата е една постоянно срещана почвена бактерия, Streptomyces, която създава съединяване, наречено геосмин. Именно геосминът е този, която ни притегля по подобен характерен метод. Всъщност човешкият нос е толкоз добър в откриването на следи от това съединяване, че превъзхожда способността на акулите да усещат кръвта във водата. Бактериите го вършат, с цел да притеглят твари – най-вече инсекти и други безгръбначни, само че също и по-големи същества – които се покриват със спорите им и по-късно ги разпръскват на по-големи дистанции.

Така че, когато вали, както откривателите демонстрират през 2015 година, водните капки се удрят в повърхността и по-късно се сплескват като по този начин задържат джобове с въздух в порите на почвата. След това тези джобове се пръскат и всъщност се трансформират в дребни аерозоли. При този развой те взимат със себе си следи от всичко, което е било на земята – включително и геосмин, който по-късно може да бъде издухан от въздуха и пренесен на огромни дистанции, даже на километри пред самите дъждовни облаци. Вероятно хората откриват точно тези аерозолни частици, когато усещат да се задава дъжд. Този феномен може да изясни и за какво са открити бактерии високо в атмосферата, защото дребните микроорганизми се разнасят от ветровете.

Друг фактор, който способства за миризмата на идващ дъжд, е съществуването на озон във вятъра. Този характерен химикал има по-сладък мирис от малко по-земния, обвързван с петриховия аромат.

Озонът е формиран от три кислородни атома и получава името си от гръцката дума ὄζειν, която значи „ миришa “. Той е естествено срещащ се газ, само че може да се образува и от изкуствени торове или други замърсители. Mоже да се получи и от електрически заряд – било то удар от гръмотевица или неестествен източник – който отделя азота в атмосферата от кислородните молекули. Някои от тези молекули се рекомбинират, с цел да образуват азотен оксид, който от време на време може да се трансформира в озон, откакто реагира с други химикали.

Уханието на озон във въздуха може да значи, че наближава мощен дъжд, защото низходящият поток от гръмотевичната стихия изпраща озона на равнището на земята, където той може да бъде усетен от хората.

Така че идващия път, когато решите да се разноските на открито на свежо и носът ви подуши нещо влажно и завладяващо във вятъра, ще знаете за какво е време да си вземете чадъра.