7 години по-късно все още мисля за теб
Случвало ли ти се е постоянно да мислиш за тъкмо избран човек, който от самото начало се опитваш да държиш отвън мозъка си? Онзи един човек, който те е пронизал надълбоко преди време, само че все пак всякога, когато някой спомене името му, се чувстваш слаба в коленете и усещаш пеперуди в стомаха? Този един човек, който постоянно ще искаш да държиш до себе си и ще защитиш непременно от този недопечен свят.
Не е ли смешно по какъв начин всички ние се влюбваме в хора, които в последна сметка ни разрушават сърцето безмилостно?
Всичко, което е належащо, е единствено момент, с цел да се върнат всички мемоари, които са били заключени. Колкото и време да е минало, колкото и да мислиш, че си съумяла да забравиш всеки един спомен, идва миг или събитие, което още веднъж ти припомня за старите усеща. Това връща жизнеността, която е била скрита. И всичко това става поради него.
Изминаха седем години и се надяваш, че той е добре и благополучен, даже без теб в живота си.
Седем години разграничени и към момента мислиш за това дали от време на време инцидентно се сеща за теб. Чудиш се дали е подготвен да стартира диалог и да ти каже, че си му липсвала през всичките тези години, когато не сте били дружно.
Седем години разграничени и някои дни ти се желае да ти се обади и да ти каже, че му липсваш и че сърцето му се разрушава всякога, когато чуете името ти.
Седем години разлъка и сърцето ти желае неговото от време на време също да го боли и да жадува за теб.
Седем години разграничени и към момента си тук и мислиш за вас. Мислейки дали щяхте да се справите или не, в случай че нещата бяха наред.
Седем години разграничени и има дни, в които към момента мислиш, че се влюбваш в него още веднъж и още веднъж. Мисленето за него те кара да размишляваш за живота, който бихме могли да прекарате дружно, за моментите, които бихте могли да изживеете, и за спомените, които бихте могли да създадете.
Той беше някой, към който щеше да бягаш, в случай че нещата тръгнат надолу или даже когато насладата те завладее. Някой, който ще те утеши в тъгата ти и ще те обича в най-лошите ти дни.
Няколко дни ти се желае да сте още веднъж дружно, да сте щастливи и да създавате съвършени мемоари, само че тогава действителността те удря мощно.
Смяташ, че някои хора просто са предопределени да бъдат сродни души и нищо повече, а да обичаш някой, който не може да ти отговори, е по-трагично, в сравнение с да не сте дружно.
Има дни, в които се чудиш дали ти не беше просто бягство, което да излекува сърцето му, което е било разрушено от някоя друга. Дали ти беше бягство, с цел да запълниш празнотата, която той усещаше, или бягство за него, с цел да избегне болката от някой, на който е държал? Цялата си вглъбена в мислите си. Чудиш се дали това, което сте имали, въобще е било обич. Той в действителност ли те обичаше или беше глупачка да вярваш, че това е било по този начин?
Седем години разграничени и към момента не си подготвена да затвориш тази страница.
Все още той идва и си отива от живота ти, желае да бъдете другари. Как обаче би трябвало да бъдеш другар с някого, на който си отдала сърцето си? Как той чака да търпиш болката, когато го видиш с някоя различен, която не си ти?
Седем години разграничени и към момента не можеш да понесеш мисълта да го пуснеш.
Болката и раните към момента са там и не знаеш по какъв начин да се изцелявам. Седем години разграничени и се надяваш, че това е краят на историята.
