Васил Петров, роден в Деня на джаза: Господ си знае работата
Случайно или не, на Световния ден на джаза икзлючителния Васил Петров ще отпразнува и своя рожден ден с огромен концерт в Plovdiv Event Center.
Прочетете още
В окровен диалог за Traffic News, ден преди празника си, той ни споделя за музика, изкуството и как се рисува джаз.
- Роден сте на доста емблематична дата – Световният ден на джаза. Смятате ли, че рождената ви дата е предопределила пътя и кариерата ви?
- Както се споделя, Господ си знае работата. Всеки един от нас е предопределен за нещо в този живот. Аз мога единствено да се веселя, че на мен ми е било отредено да си изкарвам хляба с нещо, което толкоз доста обичам.
- Освен, че сте един от най-известните български джаз реализатори, вие сте и художник? Как се рисува джаз?
- Вдъхновяват се взаимно. Те са доста близки изкуства. Въпреки, че наподобяват диаметрално противоположни, живописта и музиката са доста близки изкуства. В музиката имаме като изразни средства 7 съществени тона, толкоз са и главните цветове. Както имам 5 полутона, толкоз са и в изобразителното изкуство.
А по какъв начин се рисува джаз – с обич към музиката и живописта. Лично аз преднамерено си сътворявам един конвенционален инстикт напълно целеустремено. Когато рисувам (дори и когато чета го правя) и чувам някаква музика, по-късно постоянно се сещам за музиката, когато виждам картината и противоположното, сещам се за музиката постоянно, когато виждам картината.
Но моят интерес към живописта е чисто като занимание. Аз не съм професионален художник и нямам ценз за това. Правя го напълно за наслаждение.
- Веднъж попитали Луис Армстронг „ Какво е джаз? “, а той дал отговор: “Какво е джаз? Човече, в случай че питаш, в никакъв случай няма да схванеш. ” Вие по какъв начин бихте дали отговор на този въпрос?
- Джазът е доста събирателно изкуство. Роден е в Съединените щати, само че се е оформила от доста и разнообразни примеси и музикални течения целия свят. В общи линии, музика от целия свят е съдействала за образуването на жанра. Ако търсим академично определение, то ще е звучи почти по този начин: европейски танцов фолклор и афроамерикански ритми като основа, към които са добавени доста примеси от други фолклори, от други международни музики…
Лично съгласно мен е доста мъчно да се характеризира джаза. Той е едно хомогенно съединяване.
- Джаз музиката е една необятна галактика. Кой са вашите обичани реализатори и осъществявания?
- Примерите тук са доста. И от предишното, и от сегашното. Има доста реализатори, които ме въодушевяват – Франк Синатра, Тони Бенет, Марк Мърфи, Ал Жиро…
Още като дете чух Breakin` Away (1981) на Ал Жиро, които имаше няколко награди Грами. Но през годините е имало доста велики реализатор, които са ме вдъхновявали. И посредством тяхната музика съм черпил информация и внушения.
- С кой реализатор, останал в историята на тази музика бихте желали да се срещнете, в случай че беше допустимо и какво бихте му споделили? Ал Жиро ли бихте желали да срещнете?
- О, освен Ал Жиро. И Франк Синатра и доста други.
Нямам визия какво бих попитал някой от тях. По-скоро си мисля, че в развой на диалога ще се родят доста и най-различни въпроси, които ме вълнуват.
- А кои са обичаните ви извършите отвън джаза?
- Съвременният джаз се е разпрострял е доста други съвременни стилове. Съответно реализатори, които са избрани от необятната аудитория като поп или рок‘енд‘рол в действителност имат в музиката си й джаз детайли. Така че те не са напълно отвън жанра. Но доста одобрявам Стинг, групата Тото, Майкъл Бубле, Майкъл Бенц, Лайди Гага, която от поп кариера, направи джаз кариера с дуетите си с Тони Бенет. Със сигурност изпускам да загатна много имена.
- Изнасяте концерти по целия свят. Коя съгласно вас е страната, в която джазът е най-обичаната музика?
- Навсякъде по света има аудитория за джаза. И в Близкия, и в Далечния изток, Европа и Америка са ясни. Джазът се популяризира от ден на ден и се трансформира в едно доста изключително събитие.
Ако погледнем обратно във времето, джазът в миналото е бил комерсиалната музика в границите на занимателния род. Преди рок‘енд‘рол е имало суинг и джаз. Но джаза дава началото както на него, по този начин и на доста други стилове музика, които с годините се разклоняват и оформят като независими с избрани черти. А в този момент се следи забавното събитие, че те се събират, стартират да се връщат към джаза. Което от своя страна значи, че има търсене и надлежно има аудитория.
- А къде е мястото му на родната сцена?
- Определено в България има огромно завръщане към джаз музиката. Почитателите му непрестанно се усилват и умерено би могъл да се назова обичана музика на доста хора. Но тук към този момент ще би трябвало да приказваме и за поджанрове, тъй като обособените хора харесват разнообразни типове джаз. Но както споделяше Милчо Левиев: Няма неприятни стилове, има кадърни и некадърни музиканти.
- Имате ли си обичана преживелица от вашите турнета в чужбина, която е останала вечно в съзнанието ви.
- Имам, да. Дори са много.
Имах една покана за рожден ден в Галата Тауър в Истанбул. Рожденикът беше българин, само че в заведението имаше хора от 13 националности. Дори на обособените маси имаше знамена, с цел да се знае съответните посетители към коя от тях принадлежат.
Имаше реализатор, който с цел да забавлява публиката от всяка народност изкарваше на сцената по един човек и го караше да изпее нещо. Всеки трябваше да си избере ария, която да изпее дружно с него. Когато пристигна ред на българската компания, той попита кой ще се престраши да изпее нещо. Всички показаха мен и надлежно аз излязох. Но като се качих на сцената си направих смешка и му споделих, че доста се тормозя, а той стартира да ме успокоява, че ще ме предразположи и ще ми оказва помощ от самото начало до момента в който пея…
Аз му отговорих, че щом е по този начин към този момент не ме боязън. Пита ме коя ария желая да изпея и като чу “Shadow of your smile ”, стартира да ме увещава, че това е доста сложна ария, пита ме ще се оправя ли… Ще се опитам, споделям аз.
Без да желаех се изпуснах, посочвайки тоналност на оркестъра, в която желая да пея, а той ме погледна озадачено. И като започнахме да пеем, несъмнено, стана ясно, че се майтапя с него.
Той ме пита, за какво не съм му споделил, бил съм го злепоставил. А аз му отговорих, че не ме е питал.
Оказа се, че разиграхме шоу на индивида, който беше там да ни забавлява.
Прочетете още
В окровен диалог за Traffic News, ден преди празника си, той ни споделя за музика, изкуството и как се рисува джаз.
- Роден сте на доста емблематична дата – Световният ден на джаза. Смятате ли, че рождената ви дата е предопределила пътя и кариерата ви?
- Както се споделя, Господ си знае работата. Всеки един от нас е предопределен за нещо в този живот. Аз мога единствено да се веселя, че на мен ми е било отредено да си изкарвам хляба с нещо, което толкоз доста обичам.
- Освен, че сте един от най-известните български джаз реализатори, вие сте и художник? Как се рисува джаз?
- Вдъхновяват се взаимно. Те са доста близки изкуства. Въпреки, че наподобяват диаметрално противоположни, живописта и музиката са доста близки изкуства. В музиката имаме като изразни средства 7 съществени тона, толкоз са и главните цветове. Както имам 5 полутона, толкоз са и в изобразителното изкуство.
А по какъв начин се рисува джаз – с обич към музиката и живописта. Лично аз преднамерено си сътворявам един конвенционален инстикт напълно целеустремено. Когато рисувам (дори и когато чета го правя) и чувам някаква музика, по-късно постоянно се сещам за музиката, когато виждам картината и противоположното, сещам се за музиката постоянно, когато виждам картината.
Но моят интерес към живописта е чисто като занимание. Аз не съм професионален художник и нямам ценз за това. Правя го напълно за наслаждение.
- Веднъж попитали Луис Армстронг „ Какво е джаз? “, а той дал отговор: “Какво е джаз? Човече, в случай че питаш, в никакъв случай няма да схванеш. ” Вие по какъв начин бихте дали отговор на този въпрос?
- Джазът е доста събирателно изкуство. Роден е в Съединените щати, само че се е оформила от доста и разнообразни примеси и музикални течения целия свят. В общи линии, музика от целия свят е съдействала за образуването на жанра. Ако търсим академично определение, то ще е звучи почти по този начин: европейски танцов фолклор и афроамерикански ритми като основа, към които са добавени доста примеси от други фолклори, от други международни музики…
Лично съгласно мен е доста мъчно да се характеризира джаза. Той е едно хомогенно съединяване.
- Джаз музиката е една необятна галактика. Кой са вашите обичани реализатори и осъществявания?
- Примерите тук са доста. И от предишното, и от сегашното. Има доста реализатори, които ме въодушевяват – Франк Синатра, Тони Бенет, Марк Мърфи, Ал Жиро…
Още като дете чух Breakin` Away (1981) на Ал Жиро, които имаше няколко награди Грами. Но през годините е имало доста велики реализатор, които са ме вдъхновявали. И посредством тяхната музика съм черпил информация и внушения.
- С кой реализатор, останал в историята на тази музика бихте желали да се срещнете, в случай че беше допустимо и какво бихте му споделили? Ал Жиро ли бихте желали да срещнете?
- О, освен Ал Жиро. И Франк Синатра и доста други.
Нямам визия какво бих попитал някой от тях. По-скоро си мисля, че в развой на диалога ще се родят доста и най-различни въпроси, които ме вълнуват.
- А кои са обичаните ви извършите отвън джаза?
- Съвременният джаз се е разпрострял е доста други съвременни стилове. Съответно реализатори, които са избрани от необятната аудитория като поп или рок‘енд‘рол в действителност имат в музиката си й джаз детайли. Така че те не са напълно отвън жанра. Но доста одобрявам Стинг, групата Тото, Майкъл Бубле, Майкъл Бенц, Лайди Гага, която от поп кариера, направи джаз кариера с дуетите си с Тони Бенет. Със сигурност изпускам да загатна много имена.
- Изнасяте концерти по целия свят. Коя съгласно вас е страната, в която джазът е най-обичаната музика?
- Навсякъде по света има аудитория за джаза. И в Близкия, и в Далечния изток, Европа и Америка са ясни. Джазът се популяризира от ден на ден и се трансформира в едно доста изключително събитие.
Ако погледнем обратно във времето, джазът в миналото е бил комерсиалната музика в границите на занимателния род. Преди рок‘енд‘рол е имало суинг и джаз. Но джаза дава началото както на него, по този начин и на доста други стилове музика, които с годините се разклоняват и оформят като независими с избрани черти. А в този момент се следи забавното събитие, че те се събират, стартират да се връщат към джаза. Което от своя страна значи, че има търсене и надлежно има аудитория.
- А къде е мястото му на родната сцена?
- Определено в България има огромно завръщане към джаз музиката. Почитателите му непрестанно се усилват и умерено би могъл да се назова обичана музика на доста хора. Но тук към този момент ще би трябвало да приказваме и за поджанрове, тъй като обособените хора харесват разнообразни типове джаз. Но както споделяше Милчо Левиев: Няма неприятни стилове, има кадърни и некадърни музиканти.
- Имате ли си обичана преживелица от вашите турнета в чужбина, която е останала вечно в съзнанието ви.
- Имам, да. Дори са много.
Имах една покана за рожден ден в Галата Тауър в Истанбул. Рожденикът беше българин, само че в заведението имаше хора от 13 националности. Дори на обособените маси имаше знамена, с цел да се знае съответните посетители към коя от тях принадлежат.
Имаше реализатор, който с цел да забавлява публиката от всяка народност изкарваше на сцената по един човек и го караше да изпее нещо. Всеки трябваше да си избере ария, която да изпее дружно с него. Когато пристигна ред на българската компания, той попита кой ще се престраши да изпее нещо. Всички показаха мен и надлежно аз излязох. Но като се качих на сцената си направих смешка и му споделих, че доста се тормозя, а той стартира да ме успокоява, че ще ме предразположи и ще ми оказва помощ от самото начало до момента в който пея…
Аз му отговорих, че щом е по този начин към този момент не ме боязън. Пита ме коя ария желая да изпея и като чу “Shadow of your smile ”, стартира да ме увещава, че това е доста сложна ария, пита ме ще се оправя ли… Ще се опитам, споделям аз.
Без да желаех се изпуснах, посочвайки тоналност на оркестъра, в която желая да пея, а той ме погледна озадачено. И като започнахме да пеем, несъмнено, стана ясно, че се майтапя с него.
Той ме пита, за какво не съм му споделил, бил съм го злепоставил. А аз му отговорих, че не ме е питал.
Оказа се, че разиграхме шоу на индивида, който беше там да ни забавлява.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ