Бившият кмет на Трън случайно блъснал 6-годишното дете с колата си си
Случайно действие е случаят от ноември 2015 година, при който тогавашният кмет на Трън Станислав Николов блъсна с джипа си пред учебното заведение в града 6-годишния Ивайло Стоянов. Това излиза наяве от претекстовете на Районния съд в Трън, с които предишния месец Николов беше оневинен, заяви lex.bg
Съдия Михаил Алексов, който оглавяваше съда в Трън, само че към този момент е ръководител на Районен съд-Перник, се базира в претекстовете на повторната сложна медико-автотехническа експертиза, която дава умозаключение, че Николов е имал видимост към детето в миг, когато се е движил с 15,5 км/ч. За да може да спре в точния момент обаче и да не последва удар, той трябвало да кара с към 5 км/ч.
Инцидентът се случи сутринта на 13 ноември 2015 година пред учебното заведение в града. Станислав Николов паркирал пред входа, с цел да остави детето си. В същото време от улицата се задал учебният рейс, който видял джипа и спрял преди да стигне входа, с цел да го изчака да тръгне. В този миг Ивайло Стоянов тичал самичък към учебно заведение, тъй като майка му се върнала да вземе забравени учебници, а детето не я послушало, когато му споделила да я изчака.
След като Николов тръгнал с джипа си, водачът на рейса също потеглил и в този миг Ивайло се намирал на тротоара към задната част на рейса. Детето излязло на платното тичайки, сега, в който джипът на кмета и рейсът таман се разминали. Последвал тежкият удар, при който момчето е ударено със задната част на автомобила, на който имало железни ролбари. След това Николов качил детето в колата и го закарал в болница, където се наложи да бъде отхвърлен далакът му и част от черния дроб.
В продължение на година отговорност от Николов не беше търсена, защото съгласно прокурорите в Трън закононарушение нямаше, тъй като детето единствено се е блъснало в кметската кола. В хода на следствието имаше и доста обвинявания към Николов, че е притискал и заплашвал очевидци. Главният прокурор Сотир Цацаров подреди следствието да продължи в Перник, където прокурорите събраха доказателства и упрекнаха кмета за причиняване на междинна и тежка телесна щета на Ивайло. Според обвиняването в съответната обстановка Николов е направил три нарушавания на Закона за придвижване по пътищата: не е извършил отговорностите си да бъде деликатен и внимателен към пешеходците, изключително към децата (чл. 116), при доближаване на място, където на пътя или наоколо до него се намират деца, да понижи скоростта, а при нужда и да спре (чл. 117) и също да понижи и при нужда да спре, когато приближи спиращ, спрял или потеглящ рейс със знак, че транспортира деца (чл. 122).
Прокуратурата изиска от съда да наложи на Николов условно наказване от година и половина затвор.
В претекстовете си арбитър Алексов разказва, за какво съгласно него някогашният кмет не е направил нито едно от описаните нарушавания на ЗДвП.
Той показва, че от показанията на очевидците се открива, че в този миг в региона на случая не е имало деца. От рейса не са слизали деца, защото той не е отварял порти, а изчаквал автомобилът да тръгне, с цел да влезе в двора на учебното заведение. Пострадалото момче не е било в рейса, а зад него и Николов е нямало по какъв начин да го забележи и да планува, че е там, с цел да възникне негово обвързване като водач да съобрази, че до пътното платно има дете. На мястото е имало и знак, предупреждаващ от неочаквана поява на деца. Съдът написа обаче, че този знак (А19) е от категорията на предупредителните.
„ Тоест, постанова се изводът, че в тази ситуация с държанието си подсъдимият не е нарушил възбрана или обвързване, въведено с пътен знак “, се споделя в претекстовете.
Съдията е разискал опцията да се даде и друга подготовка на действието, само че още веднъж стига до извод, че Николов не е нарушил Закона за придвижване по пътищата, като отново се базира на последната експертиза и заключението за скоростта от 15,5 км/ч, заради което някогашният кмет не е имал техническа опция да спре сега, в който за пръв път е имал видимост към детето.
„ Имайки поради това умозаключение, както и разрешението, обещано в т. 6 от Тълкувателно решение 2/2016 година на Общо събрание на наказателната колегия на Върховен касационен съд, съдът намира, че подсъдимият е съобразил придвижването си с усещанията, които е имал и преценката си за предвидими трудности. Той не е предвиждал, като не е имал и такова обвързване, че е допустимо на инкриминираното място да притича дете. Противният извод би бил налице, в случай че се касае за пешеходна пътека и секване на пешеходен светофар “, се споделя в претекстовете на съда.
Затова и арбитър Алексов стига до извода, че Николов е направил всичко зависещо от него и е извършил условията на закона и правилника за придвижване, само че все пак са настъпили общественоопасни последствия. В такива случаи обаче, както той написа в претекстовете си, се ползва т. 5 от Тълкувателно решение №28/1984 година на Общо събрание на наказателната колегия на Водоснабдителна система, съгласно която лидерът не носи отговорност.
„ Когато един лидер е извършил предписанията на разпоредбите за придвижване досежно скоростта, само че не е могъл и не е бил задължен да планува и да предотврати настъпването на общественоопасните последствия, той не следва да носи отговорност, защото е налице инцидентно действие по смисъла на член 15 от Наказателен кодекс “, цитира в претекстовете си съдът тълкувателното решение.
Съдия Алексов прецизира още, че инцидентното действие изключва и небрежността, тъй като в тази ситуация с Николов приема, че той не е могъл и не е бил задължен да планува последствията.
„ Според правосъдната процедура, когато трудността се появи изненадващо в рисковата зона за прекъсване и лидерът, каквото и да направи, не може да предотврати настъпването на вредоносните последствия, е налице инцидентно действие /в този смисъл е и Решение №: 79 от 28.02.1990 година по н.д. 17/90 година 3 н.о на ВС/. Касателно сегашния случай съдът приема, че подсъдимия не е можел да планува настъпването на общественоопасните последствия, защото не е имал опция да планува и предотврати настъпването на ПТП “, написа в умозаключение арбитър Алексов.
Присъдата не е дефинитивна и предстои на обжалване и митинг пред Окръжния съд в Перник.
Съдия Михаил Алексов, който оглавяваше съда в Трън, само че към този момент е ръководител на Районен съд-Перник, се базира в претекстовете на повторната сложна медико-автотехническа експертиза, която дава умозаключение, че Николов е имал видимост към детето в миг, когато се е движил с 15,5 км/ч. За да може да спре в точния момент обаче и да не последва удар, той трябвало да кара с към 5 км/ч.
Инцидентът се случи сутринта на 13 ноември 2015 година пред учебното заведение в града. Станислав Николов паркирал пред входа, с цел да остави детето си. В същото време от улицата се задал учебният рейс, който видял джипа и спрял преди да стигне входа, с цел да го изчака да тръгне. В този миг Ивайло Стоянов тичал самичък към учебно заведение, тъй като майка му се върнала да вземе забравени учебници, а детето не я послушало, когато му споделила да я изчака.
След като Николов тръгнал с джипа си, водачът на рейса също потеглил и в този миг Ивайло се намирал на тротоара към задната част на рейса. Детето излязло на платното тичайки, сега, в който джипът на кмета и рейсът таман се разминали. Последвал тежкият удар, при който момчето е ударено със задната част на автомобила, на който имало железни ролбари. След това Николов качил детето в колата и го закарал в болница, където се наложи да бъде отхвърлен далакът му и част от черния дроб.
В продължение на година отговорност от Николов не беше търсена, защото съгласно прокурорите в Трън закононарушение нямаше, тъй като детето единствено се е блъснало в кметската кола. В хода на следствието имаше и доста обвинявания към Николов, че е притискал и заплашвал очевидци. Главният прокурор Сотир Цацаров подреди следствието да продължи в Перник, където прокурорите събраха доказателства и упрекнаха кмета за причиняване на междинна и тежка телесна щета на Ивайло. Според обвиняването в съответната обстановка Николов е направил три нарушавания на Закона за придвижване по пътищата: не е извършил отговорностите си да бъде деликатен и внимателен към пешеходците, изключително към децата (чл. 116), при доближаване на място, където на пътя или наоколо до него се намират деца, да понижи скоростта, а при нужда и да спре (чл. 117) и също да понижи и при нужда да спре, когато приближи спиращ, спрял или потеглящ рейс със знак, че транспортира деца (чл. 122).
Прокуратурата изиска от съда да наложи на Николов условно наказване от година и половина затвор.
В претекстовете си арбитър Алексов разказва, за какво съгласно него някогашният кмет не е направил нито едно от описаните нарушавания на ЗДвП.
Той показва, че от показанията на очевидците се открива, че в този миг в региона на случая не е имало деца. От рейса не са слизали деца, защото той не е отварял порти, а изчаквал автомобилът да тръгне, с цел да влезе в двора на учебното заведение. Пострадалото момче не е било в рейса, а зад него и Николов е нямало по какъв начин да го забележи и да планува, че е там, с цел да възникне негово обвързване като водач да съобрази, че до пътното платно има дете. На мястото е имало и знак, предупреждаващ от неочаквана поява на деца. Съдът написа обаче, че този знак (А19) е от категорията на предупредителните.
„ Тоест, постанова се изводът, че в тази ситуация с държанието си подсъдимият не е нарушил възбрана или обвързване, въведено с пътен знак “, се споделя в претекстовете.
Съдията е разискал опцията да се даде и друга подготовка на действието, само че още веднъж стига до извод, че Николов не е нарушил Закона за придвижване по пътищата, като отново се базира на последната експертиза и заключението за скоростта от 15,5 км/ч, заради което някогашният кмет не е имал техническа опция да спре сега, в който за пръв път е имал видимост към детето.
„ Имайки поради това умозаключение, както и разрешението, обещано в т. 6 от Тълкувателно решение 2/2016 година на Общо събрание на наказателната колегия на Върховен касационен съд, съдът намира, че подсъдимият е съобразил придвижването си с усещанията, които е имал и преценката си за предвидими трудности. Той не е предвиждал, като не е имал и такова обвързване, че е допустимо на инкриминираното място да притича дете. Противният извод би бил налице, в случай че се касае за пешеходна пътека и секване на пешеходен светофар “, се споделя в претекстовете на съда.
Затова и арбитър Алексов стига до извода, че Николов е направил всичко зависещо от него и е извършил условията на закона и правилника за придвижване, само че все пак са настъпили общественоопасни последствия. В такива случаи обаче, както той написа в претекстовете си, се ползва т. 5 от Тълкувателно решение №28/1984 година на Общо събрание на наказателната колегия на Водоснабдителна система, съгласно която лидерът не носи отговорност.
„ Когато един лидер е извършил предписанията на разпоредбите за придвижване досежно скоростта, само че не е могъл и не е бил задължен да планува и да предотврати настъпването на общественоопасните последствия, той не следва да носи отговорност, защото е налице инцидентно действие по смисъла на член 15 от Наказателен кодекс “, цитира в претекстовете си съдът тълкувателното решение.
Съдия Алексов прецизира още, че инцидентното действие изключва и небрежността, тъй като в тази ситуация с Николов приема, че той не е могъл и не е бил задължен да планува последствията.
„ Според правосъдната процедура, когато трудността се появи изненадващо в рисковата зона за прекъсване и лидерът, каквото и да направи, не може да предотврати настъпването на вредоносните последствия, е налице инцидентно действие /в този смисъл е и Решение №: 79 от 28.02.1990 година по н.д. 17/90 година 3 н.о на ВС/. Касателно сегашния случай съдът приема, че подсъдимия не е можел да планува настъпването на общественоопасните последствия, защото не е имал опция да планува и предотврати настъпването на ПТП “, написа в умозаключение арбитър Алексов.
Присъдата не е дефинитивна и предстои на обжалване и митинг пред Окръжния съд в Перник.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ