Случаят в Русе. Цял живот съм била кореспондент на централни

Случаят в Русе. Цял живот съм била сътрудник на централни медии. Всеки мой ден започваше в полицията с четене на бюлетина и продължаваше с разплитане на съответната преживелица. Достатъчно ми е да чуя известие за закононарушение, с цел да усетя кое не е било тъкмо по този начин, с времето се развива нюх и кое по какъв начин е било. Не единствено аз, всички репортери сме по този начин. Министър Митов е изпаднал в мощно прочувствено положение /по негово признание/, тъй като бил видял сътрудника си какъв брой е зле.

Тук поражда въпрос: Полицаите от патрулките за какво не са видели, че началникът им е доста зле, ами даже са пуснали биячите му в среднощ?

Очевидният отговор е: тъй като са видели какъв брой двамата потърпевши са пияни и са решили, че е по-удобно казусът да се замете под килима. Доматите са хвърляни от жилището, тъй че не изключвам брачната половинка да не е била на никакъв ресторант, а просто да не е можела да понася шума, който подвига онази кола, и по тази причина ги е обстрелвала с домати. Имало е пердах, служителят на реда се прибира. След време отива до тоалетната и вижда в урината си кръв, вика кола за спешна помощ. Имала съм тежки бъбречни интервенции, лежала съм в реанимация до хора с извадени бъбреци, та знам, че медикаментозна кома не се постанова. Налага се да ти сложат морфин за болката и да спиш.

Това е, което съгласно мен се е случило и то демонстрира няколко неща.

1. Непоносимият звук по улиците нощем ще взема от ден на ден жертви. Ние живеем в страна, в която не може да се спи. През нощта ни се постанова да чуваме идиотска чалга от заведения и преминаващи коли, мотори, тръгващи и преминаващи с мръсна газ, тържествени зари по-случай рождения ден на някоя мутра и какво ли не. Този звук би трябвало да бъде спрян, до момента в който не сме изперкали и от бодърствуване. Това е работа на полицията, само че не по метода в Русе.

2. Никой никого не може да бие на улицата. Затова тук въпросът кой е почнал багра е значителен.

3. Министерство на вътрешните работи най-сетне би трябвало да си даде сметка, че в случай че каже една неистина, след това ще ѝ се наложи да я покрие с 10.

4. Положението е като на длан: такава ни е полицията, такива са ни младежите, подобен ни е министърът, а следва да забележим, че такава ни е прокуратурата и съдът.

От цялата работа за мен има единствено една изненада – оказа се, че май нямаме потребност от точна информация. Когато ни мотаят, се ориентираме по-бързо.

Автор: Веселина СЕДЛАРСКА

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews.