В България има свобода на словото – фалшива новина
Словото ми на конференцията в Европейския парламент в Брюксел на тематика "Корупцията и генезиса на подправените вести в България ":
Добър вечер на всички!
За тези, които не ме познават – имам 26 години журналистическа кариера. От няколко години не се занимавам интензивно с медии. Компенсирам с чести изяви във Facebook. Именно това ми дава опцията и привилегията да показвам самостоятелни позиции, което ще направя и тук пред вас.
И защото сме на медийна конференция, ще стартира с една вест, която ще ви накара да се усмихнете. В България има независимост на словото. Ако се питате какво е подправена вест, преди малко чухте една такава.
Всъщност, по тази подправена вест има разнообразни отзиви. За, и срещу. За да решим разногласието, се обръщаме към годишните ранглисти на интернационалната неправителствена организация „ Репортери без граници “. През предходната 2017 година България е на... 109 място в света измежду 180 страни, в които се мери показателя за независимост на словото. По този индикатор страната ни е на последно място измежду всичките страни от Европейския съюз. И в случай че има нещо положително в цялата работа, то е че за разлика от 2016 година сме се качили четири места нагоре в класацията. Радост или горест – решете сами.
А би трябвало да си напомним, че преди влизането ни в Европейския съюз страната ни през 2006 година бе на 35 място. Дали Европа умъртви свободата на словото у нас, или пък това бе сторено от ръководещите – още веднъж решете сами.
Аз бих желал да изложа пред вас моите визии по въпроса – по какъв начин ръководещите в България със средства на европейските и българските данъкоплатци купува родните медии – в директния или в преносния смисъл на думата.
Във времена на свити рекламни пазари държавното финансиране се трансформира в мощен прийом за прехрана на медиите в България. Това, в действителност, е класическа корупционна скица. И аз тук изобщо не приказвам за познатата у нас процедура за връщане на пари под масата. Думата ми е за тази противоправна и неморална договорка, при която медиите оцеляват, а властта получава индулгенция за недостижимост.
Класическата форма за директна държавна помощ за медиите е посредством режисираните публични поръчки. Тус сюжета е до болежка прочут и не считам да наемам аудиторията по въпроса.
Нечия управленчески талант измисли формулата за държавно финансиране на медиите посредством по този начин нареченото директно откупуване на програмно време. Този способ неизвестно за мен по какъв начин тъкмо, само че заобикаля клаузите на Закона за публичните поръчки. Тази формула се отнася към този момент единствено за радиа и малките екрани, само че електронните он-лайн медии също напират да се облажат от тази скандална формула. Как стават нещата на процедура. Медията афишира свои цени, нормално неведнъж завишаващи формалната рекламна цена. Държавната институция в лицето на министерство, основна или изпълнителна организация или друго институция непосредствено закупува избран размер от програмно време посредством директно договаряне. Без спортен темперамент, без други предложения, които да доведат до по-изгодни цени. Програмното време се употребява или за директна спотова реклама, или за репортажи, изявленията или цели тематични излъчвания. Питате се какво съдържат тези излъчвания? Отговорът е – директна или прикрита реклама на ръководството.
Друга позната до болежка скица за държавно финансиране на медиите е посредством по този начин наречените контракти за осведомително обслужване. Тук думата обслужване припомня за едни други по-специфични и по-деликатни действия, само че алюзиите може и да не са неправилни. При тази не по-малко корупционна скица медията Х се задължава да следи и отразява активността на институцията У посредством всевъзможни жанрове и форми. И тук няма Закон за обществените поръчки, няма спортен темперамент, няма конкуренция. Има познатото задкулисие – всичко под масата.
Питате се – какво неприятно има в това страната да си поръчва против възнаграждение лъскане на имиджа си. Лошото е, че свободата на медиите при такива случаи отива на кино. Както е елементарно да се досетите, медията, която се е добрала до заветното държавно финансиране изпада в стойка „ сутерен “. Вие да сте чули, видели или прочели сериозно предаване или материал към кусурите в ръководството от медии, получаващи пари от властта? Тези медии губят своята самостоятелност. Плурализма в такива медии се трансформира в непознато разбиране. Журналистите в такива медии се трансформират в глашатаи на властта. Такива медии губят доверието си в обществото. Но по тази причина пък оцеляват финансово.
Сигурно си казвате – властта дава на всички. Да, но не, както споделяше починалия Петко Бочаров. Облагата, наречена държавно финансиране, е предпочитана единствено за избрани медии – гарантиращи своята преданост към властта. Ето за какво страната не дава пари на вестник Сега, на 19 минути, на електронните издания Фрогнюз, Афера, Авантаж и други.
Далеч съм от мисълта да отдавам такива порочни и корупционни практики сред страна и медии единствено на настоящето ръководство. Всичко това го е имало под една или друга форма през множеството от годините на прехода. Публична загадка е, обаче, че през последните десетина години този развой ескалира и даде своя решителен принос за това тъжно 109-то място на България в международната ранглиста за свободата на словото.
Не би било зле европейските институции да се заинтересуват по-детайлно по какъв начин в България с парите на европейските данъкоплатци властта протяга ръка към свободата на словото.
А другояче по въпроса за свободата на словото ще завърша с един нашумял в последно време анекдот – радвайте се и на 109-тото място, тъй като Пеевски още не е купил Facebook.
Благодаря ви!
Това написа в своя профил в обществената медия Владимир Танев, някогашен програмен шеф на "Дарик радио " и заместител - основен редактор на в. "Стандарт ".
Добър вечер на всички!
За тези, които не ме познават – имам 26 години журналистическа кариера. От няколко години не се занимавам интензивно с медии. Компенсирам с чести изяви във Facebook. Именно това ми дава опцията и привилегията да показвам самостоятелни позиции, което ще направя и тук пред вас.
И защото сме на медийна конференция, ще стартира с една вест, която ще ви накара да се усмихнете. В България има независимост на словото. Ако се питате какво е подправена вест, преди малко чухте една такава.
Всъщност, по тази подправена вест има разнообразни отзиви. За, и срещу. За да решим разногласието, се обръщаме към годишните ранглисти на интернационалната неправителствена организация „ Репортери без граници “. През предходната 2017 година България е на... 109 място в света измежду 180 страни, в които се мери показателя за независимост на словото. По този индикатор страната ни е на последно място измежду всичките страни от Европейския съюз. И в случай че има нещо положително в цялата работа, то е че за разлика от 2016 година сме се качили четири места нагоре в класацията. Радост или горест – решете сами.
А би трябвало да си напомним, че преди влизането ни в Европейския съюз страната ни през 2006 година бе на 35 място. Дали Европа умъртви свободата на словото у нас, или пък това бе сторено от ръководещите – още веднъж решете сами.
Аз бих желал да изложа пред вас моите визии по въпроса – по какъв начин ръководещите в България със средства на европейските и българските данъкоплатци купува родните медии – в директния или в преносния смисъл на думата.
Във времена на свити рекламни пазари държавното финансиране се трансформира в мощен прийом за прехрана на медиите в България. Това, в действителност, е класическа корупционна скица. И аз тук изобщо не приказвам за познатата у нас процедура за връщане на пари под масата. Думата ми е за тази противоправна и неморална договорка, при която медиите оцеляват, а властта получава индулгенция за недостижимост.
Класическата форма за директна държавна помощ за медиите е посредством режисираните публични поръчки. Тус сюжета е до болежка прочут и не считам да наемам аудиторията по въпроса.
Нечия управленчески талант измисли формулата за държавно финансиране на медиите посредством по този начин нареченото директно откупуване на програмно време. Този способ неизвестно за мен по какъв начин тъкмо, само че заобикаля клаузите на Закона за публичните поръчки. Тази формула се отнася към този момент единствено за радиа и малките екрани, само че електронните он-лайн медии също напират да се облажат от тази скандална формула. Как стават нещата на процедура. Медията афишира свои цени, нормално неведнъж завишаващи формалната рекламна цена. Държавната институция в лицето на министерство, основна или изпълнителна организация или друго институция непосредствено закупува избран размер от програмно време посредством директно договаряне. Без спортен темперамент, без други предложения, които да доведат до по-изгодни цени. Програмното време се употребява или за директна спотова реклама, или за репортажи, изявленията или цели тематични излъчвания. Питате се какво съдържат тези излъчвания? Отговорът е – директна или прикрита реклама на ръководството.
Друга позната до болежка скица за държавно финансиране на медиите е посредством по този начин наречените контракти за осведомително обслужване. Тук думата обслужване припомня за едни други по-специфични и по-деликатни действия, само че алюзиите може и да не са неправилни. При тази не по-малко корупционна скица медията Х се задължава да следи и отразява активността на институцията У посредством всевъзможни жанрове и форми. И тук няма Закон за обществените поръчки, няма спортен темперамент, няма конкуренция. Има познатото задкулисие – всичко под масата.
Питате се – какво неприятно има в това страната да си поръчва против възнаграждение лъскане на имиджа си. Лошото е, че свободата на медиите при такива случаи отива на кино. Както е елементарно да се досетите, медията, която се е добрала до заветното държавно финансиране изпада в стойка „ сутерен “. Вие да сте чули, видели или прочели сериозно предаване или материал към кусурите в ръководството от медии, получаващи пари от властта? Тези медии губят своята самостоятелност. Плурализма в такива медии се трансформира в непознато разбиране. Журналистите в такива медии се трансформират в глашатаи на властта. Такива медии губят доверието си в обществото. Но по тази причина пък оцеляват финансово.
Сигурно си казвате – властта дава на всички. Да, но не, както споделяше починалия Петко Бочаров. Облагата, наречена държавно финансиране, е предпочитана единствено за избрани медии – гарантиращи своята преданост към властта. Ето за какво страната не дава пари на вестник Сега, на 19 минути, на електронните издания Фрогнюз, Афера, Авантаж и други.
Далеч съм от мисълта да отдавам такива порочни и корупционни практики сред страна и медии единствено на настоящето ръководство. Всичко това го е имало под една или друга форма през множеството от годините на прехода. Публична загадка е, обаче, че през последните десетина години този развой ескалира и даде своя решителен принос за това тъжно 109-то място на България в международната ранглиста за свободата на словото.
Не би било зле европейските институции да се заинтересуват по-детайлно по какъв начин в България с парите на европейските данъкоплатци властта протяга ръка към свободата на словото.
А другояче по въпроса за свободата на словото ще завърша с един нашумял в последно време анекдот – радвайте се и на 109-тото място, тъй като Пеевски още не е купил Facebook.
Благодаря ви!
Това написа в своя профил в обществената медия Владимир Танев, някогашен програмен шеф на "Дарик радио " и заместител - основен редактор на в. "Стандарт ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ