Нецензурираната версия на доклада от БНБ за еврозоната: Рисковете са по-големи от ползите
Следвайте " Гласове " в
Представете си, че сте шеф на институция, която по закон е самостоятелна от изпълнителната власт. С конкурс подбирате най-големите мозъци, подготвени да предложат знания по стопанска система и математика без да ламтят за огромни пари, и в старанието си те изготвят отчет с размер от 140 страници, като в него приложат даже повече проучвания и изявления като книгопис и референции, като позиция за проучване на дадна материя. Експертите не работят с епитети – че нещо е неприятно или положително, хубаво, или грозно. На чисто експертен език изясняват какви са рисковете от даден политически избор. Оказва се, че рисковете нито са малцина, нито са пренебрежими като възможност от реализация, и като капацитет да предизвикват вреди.
В същото време изпълнителната власт чака от вас да не биете камбаната за паника даже и да имате право на това по закон, а тя няма право да ви се постанова. И въпреки всичко, вие се чудите по какъв начин да угодите на държавното управление.
Тази задача би трябвало да реши в идните дни управлението на Българска национална банка. В предоставения от Българска народна банка на " Възраждане " (по думите на Костадин Костадинов от самия шеф Димитър Радев) експертен разбор, който нейните откриватели приготвят за оценка на рисковете и изгодите от приемане на еврото, въпреки да не се споделя в прав текст става повече от ясно, че еврозоната крие прекалено много опасности за България на този стадий от икономическото развиване, както на страната ни, по този начин и на самия валутен съюз. Пак същите откриватели показват, че позитивите като растеж на директните задгранични вложения също не са сигурни. Внасят утешение, че надали ще има съществено повишаване на цените като разследване от закръглянето им при едно вероятно превалутиране.
Рекапитулацията е безспорна, рисковете, чиято възможност за реализация е действителна, надвишават изгодите, които в действителност надалеч не са сигурни.
Изследването трябваше да залегне в отчет на работна група „ Макроикономически разбори и обществени финанси “, към Координациониня съвет за подготовка на Република България за участие в еврозоната. Тя включва екипи от Българска национална банка и Министерство на финансите и неин началник е вицепремиерът Атанас Пеканов. Стана ясно обаче, че нито шефът на Българска народна банка, нито вицепремиерът Пеканов желаят да чакат заключенията на експертния отчет и желаят да засилят България към несигурността на еврозоната „ на сляпо “. В миналата седмица стана ясно също и, че държавното управление цензурира експертните изказвания на Българска национална банка до степен, че нарушава законовата й самостоятелност.
Точно заради тези два обстоятелството приключването на първичния документ е повче от полезено. Нецензурираната версия разрешава на обществото да научи какво мислят хората, на които се заплаща да вършат изследвания преди техните изводи да се замажат от хора, които са в Българска народна банка по силата на политическо решение.
За какво предизвестява Българска народна банка
Членството в еврозоната е път към задлъжняването. Извън еврозоната България би трябвало да се преценява с по този начин наречения „ дисциплиниращ резултат “ на пазара, и в случай че стартира да харчи повече, в сравнение с събира, т.е. да натрупа дефицити, всеки идващ заем за покриването на недостига ще се случва при по-високи лихви.
Обратно, в еврозоната, в случай че страна образува бюджетен недостиг, продава облигации на банките с цел да се финансира, те ги купуват и незабавно ги залагат в централната банка (национална или европейска) и получават свежи пари, с които да си обезпечат ликвидност за бъдещи кредитни интервенции.
Когато ЕЦБ поддържа ниски лихви, то и лихвите по държавните облигации са ниски, което разрешава бюджетните дефицити да се финансират на ниска цена. Споменава се и за по този начин нареченото „ фискално превъзходство “, при което централните банки се въвличат в хаоса на неприятните фискални решения, съзнавайки, че в случай че спрат рефинансиращите интервенции, или покачат лихвите по тях, ще провокират произшествия във финансовите системи на свръхзадлъжнели страни. Твърди се, че такива образци към този момент има в случаите с Италия да вземем за пример, само че освен.
Следват и описания за катастрофични сюжети, само че врамките на крайните случаи. В обсега на естественото развиване и разумните упования специалистите показват, че разхлабването на фискалната политика и задлъжняването са съвсм натурален ход на развиване. Както от теоретична, по този начин и от емпирична позиция, сочейки какъв брой страни в еврозоната са свръхзадлъжнели в една или друга степен.
Инвестиции в некачествени активи
В момента Българска национална банка влага запасите си единствено в първокачествени активи с кредитн рейтинг АА и по-висок. Подобно е и условието за банките когато ръководят ликвидността си.
Това защищити българската банкова система от акумулиране на рискови активи преди Световната финансова рецесия в първото десетилетие на този век. Предпазва я и през миналото десетилетие, когато токсичните активи на американския заможен пазар се замениха с облигации на страни, които са в положение на сдръхзадлъжнялост. Те обаче се позволяват като поръчителство в еврозоната и когато нейните регулации стартират да се ползват с цялостен обсег, и в България банките ще получат право да получават точно такива бумаги и ще смъкват цената на обезпечението, което след това ще могат да залагат против нова ликвидност.
Обедняване посредством инфлация
Според Българска народна банка не закръглянето на цените ще провокира инфлация. Тя ще настъпи поради ударното вливане на повече от 12 милиарда лв. (сметки на създателя на тази статия) в стопанската система. Това е 90% от сумата на Минималните наложителни запаси, които сега комерсиалните банки държат на депозит в Българска национална банка. Тя дефинира ниво на запасите от съвсем 10%. Когато приемем еврото у нас ще се задейства европейското условие за 1% наложителни запаси. Останалите средства ще се влеят в стопанската система под формата на вложения и заеми, или ще се изнесат към централите на банките майки. Теоретично може да се всмукват и от правителтвото, в случай че то емитира ДЦК, само че отново въросът ще опре дали парите ще останат във фискалния запас, или ще се вложат в стопанската система, предизвиквайки инфлация.
Всичко това, не пречи да е правдиво и известието на Българска народна банка до националното радио, че „ Българската национална банка не е изготвяла Анализ за резултатите от въвеждането на еврото, който да е утвърден от Управителния съвет и да бъде публично входиран в Народното събрание “. Има работен документ, направен от тези, на които им се заплаща да търсят, да изследват, да вършат заключения. Одобрението от Управителния съвет, което лисва, е липса на утвърждение от хора, които са назначени от политиците (било то от Народното събрание, или от Президента). И по тази причина, в този момент остава да забележим по какъв начин политическите назначения ще постъпят с мнението на специалистите.
Последния път, когато не се вслушаха в специалистите, а взеха „ политическо решение “ ни поставихав обстановка да се молим на Полша за самолетни мотори и шест години (поне) да си чакаме новите изтребители.
07 Ное 20221006 Ное 2022352905 Ное 2022298604 Ное 2022490503 Ное 2022271502 Ное 20222557КоментариMoronic variant07 Ное 2022 9:29ч.
Добре е да се има поради, че в публикацията са упоменати множеството от фискалните проблеми с влизането в еврозоната - въпреки всичко това е работата на специалистите в Българска народна банка, само че съвсем не се загатват политическите, които не са по-малки.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Мунчо07 Ное 2022 10:30ч.
Поздравления за Стефан Антонов - брилянтен, само че и висококомпетентен, подсилен с същински обстоятелства коментар. P.S: И ся, аз като един необразован, леко елементарен Мунчо, на кой да имам вяра: на Стефан, или на оня, презиращия обикновенните българи банкер-арменец? А? М?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани26 Окт 2022127519 Окт 202270121 Окт 2022132024 Sep 20222490
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Представете си, че сте шеф на институция, която по закон е самостоятелна от изпълнителната власт. С конкурс подбирате най-големите мозъци, подготвени да предложат знания по стопанска система и математика без да ламтят за огромни пари, и в старанието си те изготвят отчет с размер от 140 страници, като в него приложат даже повече проучвания и изявления като книгопис и референции, като позиция за проучване на дадна материя. Експертите не работят с епитети – че нещо е неприятно или положително, хубаво, или грозно. На чисто експертен език изясняват какви са рисковете от даден политически избор. Оказва се, че рисковете нито са малцина, нито са пренебрежими като възможност от реализация, и като капацитет да предизвикват вреди.
В същото време изпълнителната власт чака от вас да не биете камбаната за паника даже и да имате право на това по закон, а тя няма право да ви се постанова. И въпреки всичко, вие се чудите по какъв начин да угодите на държавното управление.
Тази задача би трябвало да реши в идните дни управлението на Българска национална банка. В предоставения от Българска народна банка на " Възраждане " (по думите на Костадин Костадинов от самия шеф Димитър Радев) експертен разбор, който нейните откриватели приготвят за оценка на рисковете и изгодите от приемане на еврото, въпреки да не се споделя в прав текст става повече от ясно, че еврозоната крие прекалено много опасности за България на този стадий от икономическото развиване, както на страната ни, по този начин и на самия валутен съюз. Пак същите откриватели показват, че позитивите като растеж на директните задгранични вложения също не са сигурни. Внасят утешение, че надали ще има съществено повишаване на цените като разследване от закръглянето им при едно вероятно превалутиране.
Рекапитулацията е безспорна, рисковете, чиято възможност за реализация е действителна, надвишават изгодите, които в действителност надалеч не са сигурни.
Изследването трябваше да залегне в отчет на работна група „ Макроикономически разбори и обществени финанси “, към Координациониня съвет за подготовка на Република България за участие в еврозоната. Тя включва екипи от Българска национална банка и Министерство на финансите и неин началник е вицепремиерът Атанас Пеканов. Стана ясно обаче, че нито шефът на Българска народна банка, нито вицепремиерът Пеканов желаят да чакат заключенията на експертния отчет и желаят да засилят България към несигурността на еврозоната „ на сляпо “. В миналата седмица стана ясно също и, че държавното управление цензурира експертните изказвания на Българска национална банка до степен, че нарушава законовата й самостоятелност.
Точно заради тези два обстоятелството приключването на първичния документ е повче от полезено. Нецензурираната версия разрешава на обществото да научи какво мислят хората, на които се заплаща да вършат изследвания преди техните изводи да се замажат от хора, които са в Българска народна банка по силата на политическо решение.
За какво предизвестява Българска народна банка
Членството в еврозоната е път към задлъжняването. Извън еврозоната България би трябвало да се преценява с по този начин наречения „ дисциплиниращ резултат “ на пазара, и в случай че стартира да харчи повече, в сравнение с събира, т.е. да натрупа дефицити, всеки идващ заем за покриването на недостига ще се случва при по-високи лихви.
Обратно, в еврозоната, в случай че страна образува бюджетен недостиг, продава облигации на банките с цел да се финансира, те ги купуват и незабавно ги залагат в централната банка (национална или европейска) и получават свежи пари, с които да си обезпечат ликвидност за бъдещи кредитни интервенции.
Когато ЕЦБ поддържа ниски лихви, то и лихвите по държавните облигации са ниски, което разрешава бюджетните дефицити да се финансират на ниска цена. Споменава се и за по този начин нареченото „ фискално превъзходство “, при което централните банки се въвличат в хаоса на неприятните фискални решения, съзнавайки, че в случай че спрат рефинансиращите интервенции, или покачат лихвите по тях, ще провокират произшествия във финансовите системи на свръхзадлъжнели страни. Твърди се, че такива образци към този момент има в случаите с Италия да вземем за пример, само че освен.
Следват и описания за катастрофични сюжети, само че врамките на крайните случаи. В обсега на естественото развиване и разумните упования специалистите показват, че разхлабването на фискалната политика и задлъжняването са съвсм натурален ход на развиване. Както от теоретична, по този начин и от емпирична позиция, сочейки какъв брой страни в еврозоната са свръхзадлъжнели в една или друга степен.
Инвестиции в некачествени активи
В момента Българска национална банка влага запасите си единствено в първокачествени активи с кредитн рейтинг АА и по-висок. Подобно е и условието за банките когато ръководят ликвидността си.
Това защищити българската банкова система от акумулиране на рискови активи преди Световната финансова рецесия в първото десетилетие на този век. Предпазва я и през миналото десетилетие, когато токсичните активи на американския заможен пазар се замениха с облигации на страни, които са в положение на сдръхзадлъжнялост. Те обаче се позволяват като поръчителство в еврозоната и когато нейните регулации стартират да се ползват с цялостен обсег, и в България банките ще получат право да получават точно такива бумаги и ще смъкват цената на обезпечението, което след това ще могат да залагат против нова ликвидност.
Обедняване посредством инфлация
Според Българска народна банка не закръглянето на цените ще провокира инфлация. Тя ще настъпи поради ударното вливане на повече от 12 милиарда лв. (сметки на създателя на тази статия) в стопанската система. Това е 90% от сумата на Минималните наложителни запаси, които сега комерсиалните банки държат на депозит в Българска национална банка. Тя дефинира ниво на запасите от съвсем 10%. Когато приемем еврото у нас ще се задейства европейското условие за 1% наложителни запаси. Останалите средства ще се влеят в стопанската система под формата на вложения и заеми, или ще се изнесат към централите на банките майки. Теоретично може да се всмукват и от правителтвото, в случай че то емитира ДЦК, само че отново въросът ще опре дали парите ще останат във фискалния запас, или ще се вложат в стопанската система, предизвиквайки инфлация.
Всичко това, не пречи да е правдиво и известието на Българска народна банка до националното радио, че „ Българската национална банка не е изготвяла Анализ за резултатите от въвеждането на еврото, който да е утвърден от Управителния съвет и да бъде публично входиран в Народното събрание “. Има работен документ, направен от тези, на които им се заплаща да търсят, да изследват, да вършат заключения. Одобрението от Управителния съвет, което лисва, е липса на утвърждение от хора, които са назначени от политиците (било то от Народното събрание, или от Президента). И по тази причина, в този момент остава да забележим по какъв начин политическите назначения ще постъпят с мнението на специалистите.
Последния път, когато не се вслушаха в специалистите, а взеха „ политическо решение “ ни поставихав обстановка да се молим на Полша за самолетни мотори и шест години (поне) да си чакаме новите изтребители.
07 Ное 20221006 Ное 2022352905 Ное 2022298604 Ное 2022490503 Ное 2022271502 Ное 20222557КоментариMoronic variant07 Ное 2022 9:29ч.
Добре е да се има поради, че в публикацията са упоменати множеството от фискалните проблеми с влизането в еврозоната - въпреки всичко това е работата на специалистите в Българска народна банка, само че съвсем не се загатват политическите, които не са по-малки.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Мунчо07 Ное 2022 10:30ч.
Поздравления за Стефан Антонов - брилянтен, само че и висококомпетентен, подсилен с същински обстоятелства коментар. P.S: И ся, аз като един необразован, леко елементарен Мунчо, на кой да имам вяра: на Стефан, или на оня, презиращия обикновенните българи банкер-арменец? А? М?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани26 Окт 2022127519 Окт 202270121 Окт 2022132024 Sep 20222490
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ