Следвайте Гласове в ТелеграмДнес е много срамно да се наречеш патриот

Следвайте " Гласове " в Телеграм

" Днес е доста срамно да се наречеш родолюбец в чист смисъл на думата, в хубавия смисъл, в смисъла на това да обичаш родината си, да обичаш историята, традицията на твоя народ, да си обвързван с предишното, да знаеш от кое място идваш и накъде вървиш. Това се трансформира в нещо извънредно срамно, нещо, което е демоде. Имайте поради, че това е пътят към пъкъла за всяка една нация, за всяка една общественост, в някакъв смисъл - за всеки един човек поотделно. ", казва пред БНР Кузман Илиев, икономист, политически анализатор и създател на книгата " България може сама ".

- Разбира се, изцяло е допустимо аз да бъркам, само че като следя обществото - към този момент като че ли е по-тематично, по-модерно е, да се изпитва злост, в сравнение с родолюбие, топло възприятие към националното. Ние двамата с Вас сме млади родители. Очертава се нашите деца да порастват във времена, в които да си родолюбец е срамно. Големият въпрос е, за какво стигнахме дотук като общество.

- Защото го допуснахме. Защото зад това нещо стои огромна и мощна идеология, която има и доста мощна политическа мощност на световно равнище. Това е демократичният глобализъм. Това е концепцията, че нациите нямат значение, че общността няма значение, че фамилията е една клетка на обществото, която би трябвало да бъде разрушена, тъй като сама по себе си тя е въплъщение на принудата. Това е една идеология, която насъсква едни против други бели против черни, хомосексуалисти против хетеросексуални хора, дами против мъже, която вижда безусловно във всички човешки групови връзки проблем и гледа да раздели хората. Когато се приказва за някакво огромно такова обединяване, в основата на което седи нацията и общата история, несъмнено, тази идеология вижда огромен проблем. Ние го допуснахме това нещо да навлезе доста тук. Вие сте безусловно прав, че за жалост, през днешния ден е доста срамно да се наречеш родолюбец в чист смисъл на думата, в хубавия смисъл, в смисъла на това да обичаш родината си, да обичаш историята, традицията на твоя народ, да си обвързван с предишното, да знаеш от кое място идваш и накъде вървиш. Това се трансформира в нещо извънредно срамно, нещо, което е демоде. Имайте поради, че това е пътят към пъкъла за всяка една нация, за всяка една общественост, в някакъв смисъл - за всеки един човек поотделно. В последна сметка - ние имаме няколко съществени задачи на тази земя, първата от които е да развиваме себе си, да ставаме по-добри хора. Втората е да не изоставяме околните си. Третата е да създадем нещо за народа си, нещичко, малко, във всекидневието си, това ни осмисля, това ни дава някакъв смисъл на тази земя, другояче бихме били просто биологични типове, които имат някакви процеси и нищо повече.

- Има едно верую, много известно, историческо е, в последно време се употребява постоянно от част от демократичните кръгове. Мен ме нервира тази приказка, че национализмът е последният пристран на всеки тоталитаризъм. Не приказваме за тоталитаризъм, а за почитание към предците и религия, че България може да се развива като общество, което да има идентични полезности.

- Да, доста постоянно се употребява този израз. Той от време на време не се свързва единствено с тоталитаризма. Има и други тълкования - на неудачника, на надали не некачествения човек, че надали не това е последният кей на всеки безделник. Така доста постоянно се подхожда, само че това е тактичност. Това е тактичност за илюзия, за това да не забележим истината в очите. Именно, че световният демократизъм, този нов марксизъм на насъскване на хората едни и против други, на отказване на историята и на отказване на нацията, на отказване на фамилията - това е тоталитаризмът. Това е кенсъл (от англ. cancel - анулирам, отхвърлям - бел.ред.) културата. Това е онази идеологическа аргументация за заличаване на хора, които не са съгласни с мнението на сегашните болшевики. Аз по този начин бих ги определил. Те стартират не да удрят съответните причини на хората, които пазят нацията си, които пазят скъпото за тях, а стартират да им лепят клейма, да ги осмиват, да се пробват да ги изплашен, да ги унижат, да ги отстранен от обществените мрежи. Това е нова форма на тоталитаризъм в безусловно цялостния смисъл на думата. В него към този момент влиза и страната с нейните репресивни структури. Държавата, която към този момент стартира да се намесва в публичните връзки и да постанова канони на този демократизъм, които по принцип естествените хора имат право да избират да одобряват или не. Например, трансджендър идеологията, това че полът няма значение. Вие не сте склонен, смятате, че хомосексуалистите би трябвало да имат своите права и нямат никакъв проблем с това, само че те ви споделят, че вие сте хомофоб, тъй като не приемате това, че едно дете, което няма право да кара кола, да пие алкохол, изобщо никакви права към момента няма, тъй като е извънредно невръстно, само че би трябвало да има право да си смени пола, би трябвало да има правото страната да поеме сметката за това, медикаментите, а родителят няма право да си каже мнението... Ето това към този момент е чист тоталитаризъм, извънредно рисков и доста добре премислен, много по-успешен от комунизма в класическия му тип, тъй като той е мек, той е остроумен, влиза през институциите, влиза през културата, влиза през осмиването на тези, които са срещу това, завзема инструментите на властта, вкарва на власт партии, които изповядват тези хрумвания, вкарва Истанбулската спогодба, вкарва това нещо в учебното заведение и през днешния ден виждаме безумия в английски учебни заведения, виждаме безумия във френски учебни заведения, в които родителите са " едно и две " (във връзка с препоръчаната във Франция корекция в закона понятията " майка " и " татко " да отпаднат и да се заменят с " родител 1 " и " родител 2 " - бел. ред.). Това към този момент се ползва като политики. Вижте какъв брой рисково, тайно и долно е, с доста по-големи измерения, в сравнение с един комунизъм, който сблъсква притежателите на машините, бизнесмените и капиталистите против служащите и ги насъсква едни против други. Това към този момент не е работеща тактика. Има нещо доста по-добро, което в действителност е на едно доста по-такова персидно и високо равнище на тоталитаризъм.

- Аз персонално си мисля, че може би би трябвало да потърсим и голямата виновност в българското обучение, което през годините много регресира. Факт е, че се влагат пари, усилват се заплати, само че няма рамка, по която ние желаеме да изградим нашата юноша. Това е най-притеснителното. Говорим си, че би трябвало да стигнем огромните западни страни. В същото време имаме образец и със страни като Лихтенщайн и Сингапур - дребни, само че на съвършено равнище. Оправдаваме се, че сме дребни.

- Прав сте изцяло. Много сте прав да насочвате вниманието към образованието. Атаката на тези световни елити, които си назначават политици, даже в България и в наднационалните европейски институции - тя е против образованието, против институциите, които могат да прихванат децата и да промият тяхното мислене. Това не е единствено в България. Тук в действителност нашето обучение е взривено от вътрешната страна. Възраждането на България, безусловно, като феникс от пепелта, което стартира в границите на Османската империя, стартира поради учителите. Ботев, Левски, Раковски, Тодор Александров - всички те са били учители. Гоце Делчев е бил преподавател. Дамян Груев е бил преподавател. Нашите революционери в голямата си част са били интелектуалци-учители, тъй като те са желали да посеят семето на българския дух в душите на тези, които идват. Ако погледнете каква последователност има в революционните каузи, които в последна сметка са довели до нашето избавление, тя е фрапираща. Всеки един е възпитаник на някой, който е бил преди този момент... Така се е предавала тази концепция. Казвам това, с цел да е ясно какъв брой е значимо да не даваме контрола на учебното заведение на хора, които са с мръсни ръце през НПО-та, финансирани с неразбираеми ползи от хора като Сорос, който безусловно налива пари, безусловно безумни пари, на всички места, в цяла Европа, пробвайки се да удари концепциите както за християнския генезис на тази цивилизация, по този начин и мигрантската линия, да бъде тотално изменен генофондът тук, в Европа. Виждате изстъпленията във Франция. Това е голям камшик, който прави по този начин, че нашите деца безусловно, тъй като както казахте - ние с вас сме родители... те са изложени на феноменална заплаха, когато си вземат телефона, да им изскочи пред тях нещо, което те не могат да дефинират момче ли е, момиче ли е, което им приказва за това, че е доста хубаво ти да си дърво без корен, да нямаш никаква концепция къде се намираш и от заран до вечер да си губиш времето и да не правиш нищо скъпо за фамилията си, за себе си. Тези полезности към този момент се прокарват по един доста рисков метод посредством технологиите. Наистина се получава един доста рисков обществен опит, в който живеят нашите деца. Аз съм извънредно обезпокоен за тях. Наш дълг е да ги опазим. Аз считам, че спасението тук ще пристигна за нас от това да потърсим в историята, която също е тотално отречена от актуалните демократични елити, да потърсим образците, които да ни въодушевяват и да ни демонстрират светлината и пътя, по който би трябвало да вървим. Това за мен е единственото, по този начин да се каже, избавление. Ние имаме феноменални образци на мъжество, на чест, на героизъм, на геройство, нямаме потребност да си измисляме Капитан Планета или Спайдърмен, или безусловно измислени герои. Можем да погледнем към Левски, който е висящ на въжето, с цел да е свободна България, с гордо вдигната глава, можем да помислим за тези момчета от Македонската революционна организация, родени прочее по-голяма част в остаряла България, се хвърляха групово цели отряди върху бомбите, с цел да не попаднат в плен, или пък да се върнем още по-назад - в Априлското въстание, да погледнем героите от Перущица, Кочо Честименски и Спас Гинев, които убиват цялото си семейство и по-късно протягат ръка на себе си, с цел да не бъде поругано от врага... Това са феноменални герои, които ни демонстрират, че има нещо над яденето, над ходенето до тоалетна и още няколко други неща, които може да направи едно биологично създание. Това нашите другари, които се пробват да ни го наложат, нашите сътрудници от Западния свят, който е тотално овладян от левия марксизъм, за жалост, и изоставя европейската цивилизация, най-великото постижение на човечеството, безусловно на същински хунвейбини... Нямат право да ни го постановат, тъй като ние имаме какво да дадем като антидот и като противоотрова.

- Това го дефинирам като диалог, не като изявление. Позволете ми да допълня нещо, защото вие споменахте учителите от Възраждането. Искам да загатна име, което Вие не споменахте. Сигурен съм, че не сте го не запомнили. Става въпрос за Добри Войников, дал на света " Криворазбраната цивилизация ". Струва ми се, че през днешния ден ние си оставаме такава, като че ли живеем в тази сатирична пиеса. Толкова лековато одобряваме тези задгранични фешън талази, безредици, като еволюция в човешкия напредък, само че пък Америка в никакъв случай до момента не е била в толкоз окаяно положение. Виждате какво се случва във Франция. Абсурдно е да търсим някъде там това, което ние си го имаме заложено тук, у дома.

- Абсолютно сте прав. Ние би трябвало да намерим сечението сред това да сме отворени към европейската цивилизацията, на която, няма да се уморя да го дублирам, ние сме стожер и един от създателите, една от трите империи от Средновековието, отново няма да се уморя да го дублирам, сред Източната и Западната империя... Ние имаме в действителност огромен принос и сме европейци. Ние обаче имаме и нещо своеобразно, българско, достоверно, нещо наше, което постоянно би трябвало почитаме и помним. На нас даже християнството ни е наложено като един акт на Борис-Михаил, който е геополитически акт с доста значими последици, извънредно правоверен за мен акт. Все отново, с цел да го приемем, ние би трябвало да приемем кодексите и концепциите на Византия. Нашият политически хайлайф и българското общество реагират отрицателно на това външно въздействие, по тази причина ние не можем на цялостна степен да използваме християнската концепция и идеология за позитивното и градивното на това, че Бог е във всеки един човек от нас и ние сме много мнителни след това към всички политически наши елити, камо ли иноверски или непознато въздействие. Затова, в случай че погледнете, българинът е нихилист. Той е песимист. Аз мисля, че би трябвало да се обърнем към себе си, да създадем този самоанализ, да разберем, че сме оцеляли в най-трудните и най-тежките борби, а точно това други нации да те владеят с друга религия, които желаят да те смажат, да те унищожат, които даже да те оставят единствено с цел да си плащаш налозите, тъй като нямат интерес ти да развиваш просвета... само че все пак ние сме оцеляли. Въпреки това ние сме се запазили. Намерили сме мощ в християнството. При нас постоянно е имало и политически претекст, с цел да оцелеем политически и да извоюваме свободата си. Ние имаме доста неща, от които можем посредством правилен самоанализ да си извадим поучения, които да ни дават през днешния ден мощ. Предизвикателствата, пред които сме изправени през днешния ден, са извънредно тежки. Има културна война, от която ние сме част, без да осъзнаваме към момента. Има същинска война, напълно действителна, геополитическа, която е безусловно на нашите граници, която във всеки един миг, в случай че се усили, може да ни завлече като въртоп, имаме стопански провокации, които са от исторически темперамент, тъй като със Зелената договорка ние вършим един преход, който ще ни удари по метод, по който най-бедните ще страдат най-вече, т.е. ние... С вас този диалог - той не е единствено абстрактен, с цел да си начешаме езиците, да проследим някакви световни трендове, да се нареждаме консерватори или либерали, а е със напълно практическо значение - за това какво оттука насетне българите ще изберат за себе си и за децата си, тъй като отново споделям - човек, изключително с годините, осъзнава че животът по натурален път върви към своя край. Много е значимо какъв образец си дал и по какъв начин си въодушевил тези, които са най-близките до тебе, какъв образец си дал на тези, които остават след тебе, какво си направил, с цел да е добре за тях. Това осмисля живота. Този диалог, аз благодаря, че го вършиме. Трябва да ви кажа, че съм впечатлен от БНР, без значение дали в София, Видин, Пловдив или Стара Загора, няма значение къде. Това остава в действителност едно от дребното полета на свободна мисъл. Казвам го с горест в някакъв смисъл, тъй като виждам, че през днешния ден времената на цензура, на подтискането на другото мнение, напълно не са отминали, в противен случай - влизаме с цялостна мощ в тях.

- Тук има един исторически абсурд: прозападните ни политически обединения, които са с изявено желание към Съединени американски щати, в което, несъмнено, няма нищо неприятно, само че там пред всяка къща е повдигнат народен байрак. Това е страна, известна със своя национализъм. В същото време тук стана скандал около издигането на трибагреника на Рожен. Намирам го за неуместно. Страната е в историческа рецесия, а се дращим дали е комплексарско да се развява родното знаме.

- Съединени американски щати са извънредно разграничени. Те не са били по-разделени от гражданската война през 60-те години на XIX век. Видяхме на практика конфликти, които на практика наподобяваха революция. Този развой, за жалост, ще продължава. Либералните сили, които отхвърлят всичко, за което считам, че човек би трябвало да се бори, са против консервативните, патриотично настроените американци, борещи се да спасят Америка и да я върнат в границите на нейната мощ, а точно цивилизацията, правата на хората, това американците да са добре, а не да се разхождат по света и да раздават плесници, което към този момент е станало гротескно даже за тях самите и безусловно несериозно. В България тази мода доста бързо влиза през телефоните. В България ние сътворяваме едно такова демократично потомство, което осмива безусловно всичко патриотично, всичко, което е родолюбиво. Това би трябвало да получи отпор. Примерът с пилона - той е единствено признак, той онагледява едно вътрешно разделяне, което в България ще се ускорява. Аз поздравявам подобен вид начинания. Смятам, че всички родолюбиви патриоти, космополити, които почитат нашите съседи и сътрудници, само че знаят какво е България, би трябвало да пазят такива начинания непременно, тъй като концепцията тук е този, който победи и надделее в един видимо комичен конфликт, той ще покаже сили и опция да оцелее в едни по-големи конфликти, които в последна сметка опират до джоба, портфейла, здравето и бъдещето на нашите деца. Съвсем действително, тук не приказваме метафорично! Залогът е извънредно огромен и в тази борба на концепциите би трябвало в действителност човек да е подготвен да се отдаде и да понесе удари. Какви биха били ударите? Най-различни, да загуби авторитет, да загуби работата си, тази просвета на изчегъртването, на канселирането на обособени персони, да бъде подигран и подиграван от хора, които нямат и една стотна от неговите триумфи, да го разясняват хора сякаш са последна инстанция... човек би трябвало да е подготвен да заплати тази цена, с цел да пази скъпите неща.

- Вие, за жалост, сте от доста дребното хора, които настояват, че България може да направи всичко сама. Така се споделя и последната ви книга. Книга, която представихте в София, представяте в този момент и в страната. Срещате се с хора, контактувате със съидейници. Как реагира публиката на такова изказване, на което по-голяма част от хората, заради разнообразни аргументи, гледат най-вероятно и с подигравка, тъй като сме си привикнали да сме си слугинаж, да изпълняваме каквото ни заръчат...

- Леко ще ви поправям в името на диалога. Не инцидентно съм кръстил книгата " България може сама ", а не че може всичко сама, само че вижте какъв брой интуитивно ви идва да го кажете. Повечето хора реагират по този начин: " но по какъв начин България може сама, погледнете този световен свят... ". Аз не настоявам това. Аз съзнавам, че ние би трябвало да влизаме във взаимоотношения, че би трябвало да имаме партньорства, че би трябвало да търгуваме и да използваме концепциите на другите. Напротив, аз не приказвам за това. Аз приказвам за това, което както за една персона е значимо и зависи единствено от тази персона и единствено от тази нация: това е да имаш стабилен център, да знаеш личния си интерес, да имаш достолепие, да не те подмятат в интернационалните връзки, да не се държиш както Вие го казахте - слугински, да ставаш за смях, да не си знаеш личния интерес и да застрашаваш здравето на децата си и да вкарваш личната си нация в спор, който не е твой, безусловно да не си знаеш икономическия интерес и да си удряш енергетиката с риск да унищожиш промишлеността си, да правиш администрация и администрация, която на глава от популацията е по-голяма от Франция, която е образец за социализъм. Това си зависи от нас. Да имаш 260 държавни компании, а да твърдиш, че си държавна стопанска система... Това също зависи от нас. Има неща, които България може сама да направи и би трябвало. Всеки един българин би трябвало да направи също дадени неща, с цел да бъде здрав, да има финансова непоклатимост, да пораства духовно и да способства с нещо. Вече въпрос на идващ диалог е, че самичък действително ти нищо не можеш да направиш, в случай че нямаш съидейници. Никой не може да събере съидейници, в случай че самичък той няма здрав център, в случай че самичък той не е персона, на която можеш да имаш доверие, в случай че той не си знае интереса и не се отстоява - по този начин нямаш другари и съидейници. Същото е и с една нация. Ако тя сама не извърши нещата, които би трябвало, с цел да бъде мощна и богата, с цел да е влиятелна, безусловно никой не я почита, няма и същински другари. Тя има играчи, които я употребяват, които безусловно я заплашват, а от време на време и изнасилват стопански. Това е смисълът на книгата.

Интервюто на Георги Жиков, ''Посоките на делника " с Кузман Илиев може да чуете тук.

Инфо: БНР, радио Видин