Шест месеца руска специална военна операция в Украйна: истината и пропагандата
Следващият стадий на рускато специфична военна интервенция евентуално ще се развие в направлението Николаев-Одеса и към старинния съветски град Харков.
През последните шест месеца, почналата на 24 февруари т.г. съветска специфична военна интервенция (СВО) на територията на Украйна, протича в два стадия: първият имаше за цел промяна на украинското държавно управление от вътрешни сили с поддръжката на съветски елементи и следващо спокойно договаряне, а вторият - освобождение на Донецка и Луганска области от властта на националистическото киевско държавно управление.
Преди началото на СВО Русия довежда по избрани канали до познание на украинския президент своите условия, с цел да няма въоръжен конфликт сред двете страни. Условията са следните: Крим остава съветски, Киев признава като независими републики обстрелваните в продължение на осем години ЛНР и ДНР, при които са убити към 14 хил. техни жители, повече от които към този момент с съветски паспорти, отхвърля се от НАТО и приема безпристрастен статут. При удоволетворяване на тези условия военни дейности няма да има и Украйна резервира опцията за независимо развиване по този начин, както тя го схваща.
Американското разузнаване навреме дава на украинския президент цялостна информация за съветската подготвеност за нахлуване в страната.
Президентът не уведомява за това Народното събрание и не оповестява на народа си за идното тестване. Необяснимо е за какво е постъпил по този начин. Дали то е негово независимо решение или му е дадена информация, с цел да предприеме изпреверваща интервенция, за която армията към този момент е готова? Днес обаче на неговата съвест тежат десетките хиляди убити, ранени, безследно изчезнали и пленени, както и съдбата на милиони хора, емигрирали в чужбина.
Първият стадий не съумя, без значение, че съветските десантчици завзеха значимото летище Гостомел, покрай Киев, с което осигуриха поддръжка на силите, които е трябвало да извършат промяната на украинското държавно управление. Причините за проваления стадий не са известни и надали в скоро време ще станат обществено притежание. След неуспеха съветските елементи са изтеглени от покрайнините на Киев и е разгласен нов, втори стадий на СВО - освобождение на двете самопровъзгласили се републики в тяхните административно-географски граници.
След към три месеца бойни дейности Луганска област (площ 26700 кв.км) е освободена, а към края на шестия месец преобладаващата част от Донецка (площ 26500 кв.км) също е без наличие на въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Същевременно е завзета към 20% от Харковска област (площ 31 400 кв.км), съвсем толкоз от Запорожка (площ 27 200 кв.км) и цялата Херсонска (площ 28 500 кв.км). Общата завзета повърхност е към 95 000 кв.км., на която са ситуирани огромни градове с мощна добивна и преработваща индустрия, както и цялото крайбрежие на Азовско море с значимите пристанища Мариупол и Бердянск.
Завзетите територии интензивно се усвояват. Създават се военно-граждански администрации, чието управление се поверява на локални експерти и на изпратени ръководители от някои съветски области. Доставят се локални и от Русия материали за поправяне на здания, на първо място учебни заведения и лечебни заведения, построява се нов жилищен комплекс в Мариупол, възобновени са пристанищата в Мариупол и Бердянск, издават се съветски паспорти на искащите, учебните заведения се приготвят за образователната година по съветски стратегии и с над 5 млн. съветски учебници, сменят се телефонните и телевизионни оператори, изплащат се пенсии и заплати, а редица промишлени предприятия се подготват за произвеждане - за тях, както и за потребностите на популацията, ще се употребява електрозахранване и от Запорожката АЕЦ, същата чиято електрическа енергия Киев предлагаше на ниска цена на Европа. По родните места се завръщат от ден на ден хора, някои даже заплащат, с цел да преминат през украинските блок-постове.
Успехите на съветския контингент са реализирани с персонален състав от към 150 000 бойци, т.е. три-четири пъти по-малък от този на ВСУ, само че с неведнъж предимство в артилерия, РСЗО и ракетни комплекси. Това съответствие постанова съответна тактичност за водене на сраженията и на двете страни. Руските елементи, след понесените първични загуби, не подхващат нахлуване преди цялостно огнево поразяване на съперника, което значи невисок ритъм на нахлуване и доста по-ниски загуби на хора и техника - такива има и в хора, и в бойна техника, само че са несравнимо по-малки с тези на ВСУ.
Три са факторите, които разрешават на съветския контингент постепенно, методично и непрестанно да настава,
разрушавайки последователно мощно укрепените отбранителни полоси в големите агломерации на Донбас: стратегическата самодейност, умелите и самоотвержени дейности на бойците и превъзхождащата огнева мощност. Особено значение има владеенето на самодейността от съветския Генерален щаб. Тя се показва в нахлуване с дребни сили и с интензивно огнево съпровождане по едно и също време на няколко непредвидени за ВСУ и посоки. Това постанова ВСУ непрестанно да трансферира войскови елементи за неутрализирането им, като на процедура се получава по този начин, че Генерален щаб на ВСУ не е в положение да образува мощна формация за осъществяване на забележителна настъпателна интервенция, макар численото си превъзходство. В редица случаи, когато ВСУ стартира образуване на ударна формация, с отдалечени ракетни удари по местата за средоточаване, елементи от нея (команден пункт, войскови елементи, складова база) се унищожават и замисълът се проваля - ВСУ са принудени да водят война по наложената им тактичност от съперника.
През миналите шест месеца ВСУ демонстрираха доста добра организация и водене на отбранителни боеве, само че не съумяха да осъществят нито една настъпателна интервенция. Това, което постоянно се афишира за подготвяно контранастъпление или нанесени контраудари, си остава единствено пропагандна акция. Изключение вършат няколко обособени удари от локално значение, като разрушение на мостове и хранилища в Херсонска и Запорожка области с артилерия и РСЗО, само че без придвижване на мотопехотните елементи. На такива обособени удари киевската агитация придава даже стратегическо значение.
Тя обаче премълчава големите загуби в техника и персонален състав от масираните артилерийско-ракетни удари, при които се понасят съществени загуби - постоянно батальоните губят до 50-60% от персоналния си състав. Тези загуби се попълнят с неотдавна мобилизирани и необучени бойци, част от които се предават в плен или дезертират. Има случаи на разстрел на отстъпили от позицията си, да вземем за пример, в средата на август нацбатальонът " Кракен " показно разстрелва 100 бойци от разгромената 58-ма мотопехотна бригада за своеволно овакантяване на стълкновение за укрепения регион Уди в Харковска област.
Само допреди месец-два за своеволно овакантяване на багра на бойци от ВСУ не можеше и да се мисли. Напоследък такива случаи има все по-често, което приказва за моралното положение на множеството мобилизирани - от началната 300-хилядна кадрова войска са останали към 20%. Недостатъчната подготовка на мобилизираните е значима причина за
неефективно потребление на непрекъснатия поток от западно оръжие, което не води до упования поврат в бойните действя.
За действителното положение на ВСУ не се приказва, само че пък в Киев са ненадминати в пропагандата. Използват се постановки и очевидни неистини, изричани даже от самия президент, които на драго сърце се подхващат от западните медии, в това число и от нашите - няма ден без следващата декларация на президента Зеленски, прекомерно постоянно представляваща общи съображения или изказвания, нямащи нищо общо с действителната конюнктура на бойното поле. Фрапиращ образец е казусът със Запорожката АЕЦ, завзета и охранявана още при започване на СВО. В нея работи украински личен състав и 15 съветски нуклеарни експерти, а се охранява от съветско военно поделение.
През последните седмици централата се обстрелва от украинската артилерия, която не може да повреди енергоблок, само че може да унищожи уреди, осигуряващи естествената работа на шестте енергоблока, както и част от бетонните контейнери, в които се съхранява отработено нуклеарно гориво. Разрушаване на част от тях би довело до радиоактивно заразяване. Вероятно заради това наоколо до централата Русия разположи обособен полк за радиационна, химична и биологична отбрана.
Твърдението, че централата се обстрелва от съветски елементи, е цялостен парадокс - може ли въобще да се допусне, че те обстрелват личното си охраняващо подразделение и личните си нуклеарни експерти.
Експерти позволяват, че една от хипотетичните аргументи за обстрелването и за гневната украинска агитация, обвързвана с него, е това, че Киев не е отчитал на МАГАТЕ цялостния размер на отработеното нуклеарно гориво и се стреми да не допусне до него нейните експерти, които биха могли да открият действителното положение. Известно е, че отработеното нуклеарно гориво е уместно за разработване на радиологично оръжие, т.е. на тъй наречените " мръсна " нуклеарна бомба. В този аспект дано припомня за провежданите нуклеарни проучвания в Запорожката АЕЦ и в лабораториите в Киев и Харков, както и за акцията на диверсионна група със задача да изнесе документи и материали от Запорожката централа, приключила с пожар в една от постройките.
Твърди се, че казусът с Запорожката централа има и различен аспект, съгласно мен малко евентуален, само че въпреки всичко... Ако бъде разрушен резервоар с отработено нуклеарно гориво, радиоактивното заразяване би обхванало и територията на страни-членки на НАТО, като Словакия, Унгария, Румъния, а при избрани условия и България. В подобен случай НАТО, базирайки се на член 5 от Вашингтонския контракт, може да се намеси в СВО на страната на Украйна, което е отдавнашна фантазия на Киев, само че което значи като най-малко война НАТО-Русия на европейския континент, което американците към този момент не възнамеряват.
Загубили забележителна територия и без каквато и да е опция да я върне назад, през последния месец управлението на Украйна подхваща дейна диверсионно-терористична активност. Видимо добре е поработила групата от 20 експерти по диверсии и вербовка от състава на британската SAS (Special Air Service), пристигнала в Киев в края на април т.г. Две са аргументите за активизиране на такива дейности от украинското управление. Първата е да се показва на Запада, че страната към момента има сили и благоприятни условия да отговори на желанието му за интензивно противопоставяне на Русия, да оправдае голямата финансова и военна помощ и да желае все по-голяма. Втората е не по-малко значима - желанието да се сътвори боязън в хората.
Диверсиите в тила на врага е нещо обикновено по време на война и прекомерно часто даже е извънредно належащо да се унищожи значим склад и да се прекъсне снабдяването на войските или да се унищожи мост, с цел да се попречи на предстоящ маньовър на съперника. Но убийствата на хора, без значение от аргументите за това, към този момент е тероризъм и ако той се прави с разрешението на държавна институция, става държавен.
Нима не е тероризъм обстрелването на обитаеми места, в които няма съветски елементи и в които е останало единствено гражданско население - с това се убиват хора и се унищожават здания?
Не единствено че се обстрелват, само че и отдалечено се минират с десетки хиляди интернационално неразрешени 80-грамови пехотни мини ПФМ-1 " Зелен папагал " (дължина 12, широчина 6 и дебелина 2 см) - при настъпване се откъсва стъпалото на крайници, а при взимане китката на ръката. Извършват се покушения срещу ръководители на новите военно-граждански администрации в Херсонска и Запорожска области, както и на известни персони, приели да работят с новата власт. В това отношение би трябвало настрана да се уточни убийството на дъщерята на известния мъдрец Александър Дугин, осъществено на 20 август на съветска територия.
Интересно е, че незабавно след него е декларирано, че то е дело на " съветски партизани ", т.е. на територията на Русия към този момент имало построена незаконна конструкция, чиято задача е битка с съветското държавно управление, всяване на подозрение в неговата политика и на боязън измежду хората. Оказа се, че не са забъркани измислените " съветски партизани ", а съветското контраразузнаване единствено за денонощие и половина потвърди, че убийството е дело на украинските спецслужби с директен реализатор украинска гражданка, минала в Естония откакто инициира гърмежа в автомобила на Даря Дугина.
Става ясно, че диверсиите в Крим против щаба на Черноморския флот, предотвратения опит за удар по Кримския мост, убийствата на ръководители от военно-гражданската администрация и това на наложилата се към този момент като философ-консерватор и перспективен публицист Даря Дугина са звена от добре премислена интервенция. Като план тя надали е дело единствено на украинсите спецслужби, само че като реализация към този момент обрисува нов аспект в развиването на СВО. Животът обаче от дълго време е потвърдил, че с акции на заплашване не може да се спре почнал към този момент развой и че те са израз само на безсилна завист.
В по-широк аспект злобата не е ориентирана против философите Дугини като физически лица, а против тяхната четвърта политическа доктрина, появила се след марксизма, фашизма и либерализма и имаща за цел замяна именно на последния с многополюсен свят, в който другите цивилизации (православна, ислямска, китайска, индийска и други) ще се развиват и съществуват въз основата на своите обичайни полезности. Именно от четвъртата политическа доктрина произтича концепцията за морално сближение и отбрана на съветския свят, залегнала в основата на съветската външна политика.
Впрочем белким единствено Русия демонстрира предпочитание да сплотява, оказва помощ и пази своите жители?
Не вършат ли това и други страни? Например, нашата, посредством Агенцията за българите в чужбина. Тогава за какво е толкоз неуместна за Запада концепцията за " съветския свят "? Неудобна е не толкоз тя, а намиращата все по-широко разпространяване четвърта политическа доктрина на Александър Дугин, тъй като тя става опция на демократичния политически модел, чиито носители са подготвени на всичко (примерът с Украйна), с цел да запазят своето международно водачество.
Навярно убийството на Даря Дугина ненапразно е осъществено в навечерието на националния празник на Украйна на 24 август. Възможно е една от задачите да е предизвикателство на Русия за нанасяне на ответен удар, да вземем за пример по цивилен обекти в Киев, който би я сложил в неизгодно състояние пред света. Ненапразно украинският президент няколко пъти предизвестява за съветски „ провокации ” точно по отношение на националния празник. В това отношение е показателно известието, че е желателно непознатите посолства да се реалокират по-близо до сигурни бомбоубежища. Руски „ провокации ”, за които алармираше Киев, не се случиха, само че на 24 август бяха нанесени десетки ракетни удари по военни обекти на цялата територия на страната и изключително по западната ѝ част.
Във военно отношение специфичната военна операция няма да приключи в околните месеци.
Предстои дефинитивно завладяване на Донецка област, за което е нужен пробив и очистване на укрепената полоса Сверск-Соледар-Бахмут и завладяване на укрепената агломерация Славянск-Краматорск. След нея се простира открита степ до Днепър, на която е мъчно да се построи отбранителна полоса.
Напоследък прави усещане увеличение на руските сили в Херсонска област и нанасяне на удари към град Николаев, а на 23 август съветски елементи към този момент са на територията на региона, завземайки регион от 12 кв.км от нея. Според познаващи този регион завземането или блокирането на Николаев е ключ към завладяването на Одеса.
Назряват събития и към Харков. Изглежда украинското управление му готви орис, сходна на тази на Мариупол. От града към този момент са изнесени в Западна Украйна към 200 от плануваните 800 крупни промишлени предприятия главно в Лвовска област, освен това дружно с най-важните експерти. Това значи, че градът ще бъде защитаван и подложен на разрушителни удари по този начин, както изцяло или отчасти бяха разрушени съвсем всички обитаеми места в Донбас. Същевременно Киев, откакто хората от следената от него територия не послушаха апела да се изтеглят на запад, стартира да изключва електрозахранването и водата, с цел да ги принуди да създадат това.
Все по-усилено се приказва за възможен военно-политически съюз Полша-Украйна.
По всяка възможност той е британски план. Допустимо е, тъй като Лондон неведнъж е потвърдил способността си да провежда интервенции по едно и също време във щета на остаряла Европа и на Русия. Без Одеса този възможен съюз става съвсем ненужен, а с нея се оформя район от Балтика до Черно море, с който континента се разделя на две елементи и Русия се изолира от западната му част. Това е ориентирано не толкоз против Русия, колкото против Западна Европа - стопански, без съветските запаси и пазар, тя не може да бъде съперник на Съединени американски щати и става изцяло зависма от тях.
За Русия, която, макар че отчетливо се ориентира на изток и юг, това би имало значимо значение и по тази причина надали ще се съгласи в Одеса да се разпореждат поляци. Следователно идващият стадий на СВО евентуално ще се развие в направление Николаев-Одеса и към старинния съветски град Харков.
През последните шест месеца, почналата на 24 февруари т.г. съветска специфична военна интервенция (СВО) на територията на Украйна, протича в два стадия: първият имаше за цел промяна на украинското държавно управление от вътрешни сили с поддръжката на съветски елементи и следващо спокойно договаряне, а вторият - освобождение на Донецка и Луганска области от властта на националистическото киевско държавно управление.
Преди началото на СВО Русия довежда по избрани канали до познание на украинския президент своите условия, с цел да няма въоръжен конфликт сред двете страни. Условията са следните: Крим остава съветски, Киев признава като независими републики обстрелваните в продължение на осем години ЛНР и ДНР, при които са убити към 14 хил. техни жители, повече от които към този момент с съветски паспорти, отхвърля се от НАТО и приема безпристрастен статут. При удоволетворяване на тези условия военни дейности няма да има и Украйна резервира опцията за независимо развиване по този начин, както тя го схваща.
Американското разузнаване навреме дава на украинския президент цялостна информация за съветската подготвеност за нахлуване в страната.
Президентът не уведомява за това Народното събрание и не оповестява на народа си за идното тестване. Необяснимо е за какво е постъпил по този начин. Дали то е негово независимо решение или му е дадена информация, с цел да предприеме изпреверваща интервенция, за която армията към този момент е готова? Днес обаче на неговата съвест тежат десетките хиляди убити, ранени, безследно изчезнали и пленени, както и съдбата на милиони хора, емигрирали в чужбина.
Първият стадий не съумя, без значение, че съветските десантчици завзеха значимото летище Гостомел, покрай Киев, с което осигуриха поддръжка на силите, които е трябвало да извършат промяната на украинското държавно управление. Причините за проваления стадий не са известни и надали в скоро време ще станат обществено притежание. След неуспеха съветските елементи са изтеглени от покрайнините на Киев и е разгласен нов, втори стадий на СВО - освобождение на двете самопровъзгласили се републики в тяхните административно-географски граници.
След към три месеца бойни дейности Луганска област (площ 26700 кв.км) е освободена, а към края на шестия месец преобладаващата част от Донецка (площ 26500 кв.км) също е без наличие на въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Същевременно е завзета към 20% от Харковска област (площ 31 400 кв.км), съвсем толкоз от Запорожка (площ 27 200 кв.км) и цялата Херсонска (площ 28 500 кв.км). Общата завзета повърхност е към 95 000 кв.км., на която са ситуирани огромни градове с мощна добивна и преработваща индустрия, както и цялото крайбрежие на Азовско море с значимите пристанища Мариупол и Бердянск.
Завзетите територии интензивно се усвояват. Създават се военно-граждански администрации, чието управление се поверява на локални експерти и на изпратени ръководители от някои съветски области. Доставят се локални и от Русия материали за поправяне на здания, на първо място учебни заведения и лечебни заведения, построява се нов жилищен комплекс в Мариупол, възобновени са пристанищата в Мариупол и Бердянск, издават се съветски паспорти на искащите, учебните заведения се приготвят за образователната година по съветски стратегии и с над 5 млн. съветски учебници, сменят се телефонните и телевизионни оператори, изплащат се пенсии и заплати, а редица промишлени предприятия се подготват за произвеждане - за тях, както и за потребностите на популацията, ще се употребява електрозахранване и от Запорожката АЕЦ, същата чиято електрическа енергия Киев предлагаше на ниска цена на Европа. По родните места се завръщат от ден на ден хора, някои даже заплащат, с цел да преминат през украинските блок-постове.
Успехите на съветския контингент са реализирани с персонален състав от към 150 000 бойци, т.е. три-четири пъти по-малък от този на ВСУ, само че с неведнъж предимство в артилерия, РСЗО и ракетни комплекси. Това съответствие постанова съответна тактичност за водене на сраженията и на двете страни. Руските елементи, след понесените първични загуби, не подхващат нахлуване преди цялостно огнево поразяване на съперника, което значи невисок ритъм на нахлуване и доста по-ниски загуби на хора и техника - такива има и в хора, и в бойна техника, само че са несравнимо по-малки с тези на ВСУ.
Три са факторите, които разрешават на съветския контингент постепенно, методично и непрестанно да настава,
разрушавайки последователно мощно укрепените отбранителни полоси в големите агломерации на Донбас: стратегическата самодейност, умелите и самоотвержени дейности на бойците и превъзхождащата огнева мощност. Особено значение има владеенето на самодейността от съветския Генерален щаб. Тя се показва в нахлуване с дребни сили и с интензивно огнево съпровождане по едно и също време на няколко непредвидени за ВСУ и посоки. Това постанова ВСУ непрестанно да трансферира войскови елементи за неутрализирането им, като на процедура се получава по този начин, че Генерален щаб на ВСУ не е в положение да образува мощна формация за осъществяване на забележителна настъпателна интервенция, макар численото си превъзходство. В редица случаи, когато ВСУ стартира образуване на ударна формация, с отдалечени ракетни удари по местата за средоточаване, елементи от нея (команден пункт, войскови елементи, складова база) се унищожават и замисълът се проваля - ВСУ са принудени да водят война по наложената им тактичност от съперника.
През миналите шест месеца ВСУ демонстрираха доста добра организация и водене на отбранителни боеве, само че не съумяха да осъществят нито една настъпателна интервенция. Това, което постоянно се афишира за подготвяно контранастъпление или нанесени контраудари, си остава единствено пропагандна акция. Изключение вършат няколко обособени удари от локално значение, като разрушение на мостове и хранилища в Херсонска и Запорожка области с артилерия и РСЗО, само че без придвижване на мотопехотните елементи. На такива обособени удари киевската агитация придава даже стратегическо значение.
Тя обаче премълчава големите загуби в техника и персонален състав от масираните артилерийско-ракетни удари, при които се понасят съществени загуби - постоянно батальоните губят до 50-60% от персоналния си състав. Тези загуби се попълнят с неотдавна мобилизирани и необучени бойци, част от които се предават в плен или дезертират. Има случаи на разстрел на отстъпили от позицията си, да вземем за пример, в средата на август нацбатальонът " Кракен " показно разстрелва 100 бойци от разгромената 58-ма мотопехотна бригада за своеволно овакантяване на стълкновение за укрепения регион Уди в Харковска област.
Само допреди месец-два за своеволно овакантяване на багра на бойци от ВСУ не можеше и да се мисли. Напоследък такива случаи има все по-често, което приказва за моралното положение на множеството мобилизирани - от началната 300-хилядна кадрова войска са останали към 20%. Недостатъчната подготовка на мобилизираните е значима причина за
неефективно потребление на непрекъснатия поток от западно оръжие, което не води до упования поврат в бойните действя.
За действителното положение на ВСУ не се приказва, само че пък в Киев са ненадминати в пропагандата. Използват се постановки и очевидни неистини, изричани даже от самия президент, които на драго сърце се подхващат от западните медии, в това число и от нашите - няма ден без следващата декларация на президента Зеленски, прекомерно постоянно представляваща общи съображения или изказвания, нямащи нищо общо с действителната конюнктура на бойното поле. Фрапиращ образец е казусът със Запорожката АЕЦ, завзета и охранявана още при започване на СВО. В нея работи украински личен състав и 15 съветски нуклеарни експерти, а се охранява от съветско военно поделение.
През последните седмици централата се обстрелва от украинската артилерия, която не може да повреди енергоблок, само че може да унищожи уреди, осигуряващи естествената работа на шестте енергоблока, както и част от бетонните контейнери, в които се съхранява отработено нуклеарно гориво. Разрушаване на част от тях би довело до радиоактивно заразяване. Вероятно заради това наоколо до централата Русия разположи обособен полк за радиационна, химична и биологична отбрана.
Твърдението, че централата се обстрелва от съветски елементи, е цялостен парадокс - може ли въобще да се допусне, че те обстрелват личното си охраняващо подразделение и личните си нуклеарни експерти.
Експерти позволяват, че една от хипотетичните аргументи за обстрелването и за гневната украинска агитация, обвързвана с него, е това, че Киев не е отчитал на МАГАТЕ цялостния размер на отработеното нуклеарно гориво и се стреми да не допусне до него нейните експерти, които биха могли да открият действителното положение. Известно е, че отработеното нуклеарно гориво е уместно за разработване на радиологично оръжие, т.е. на тъй наречените " мръсна " нуклеарна бомба. В този аспект дано припомня за провежданите нуклеарни проучвания в Запорожката АЕЦ и в лабораториите в Киев и Харков, както и за акцията на диверсионна група със задача да изнесе документи и материали от Запорожката централа, приключила с пожар в една от постройките.
Твърди се, че казусът с Запорожката централа има и различен аспект, съгласно мен малко евентуален, само че въпреки всичко... Ако бъде разрушен резервоар с отработено нуклеарно гориво, радиоактивното заразяване би обхванало и територията на страни-членки на НАТО, като Словакия, Унгария, Румъния, а при избрани условия и България. В подобен случай НАТО, базирайки се на член 5 от Вашингтонския контракт, може да се намеси в СВО на страната на Украйна, което е отдавнашна фантазия на Киев, само че което значи като най-малко война НАТО-Русия на европейския континент, което американците към този момент не възнамеряват.
Загубили забележителна територия и без каквато и да е опция да я върне назад, през последния месец управлението на Украйна подхваща дейна диверсионно-терористична активност. Видимо добре е поработила групата от 20 експерти по диверсии и вербовка от състава на британската SAS (Special Air Service), пристигнала в Киев в края на април т.г. Две са аргументите за активизиране на такива дейности от украинското управление. Първата е да се показва на Запада, че страната към момента има сили и благоприятни условия да отговори на желанието му за интензивно противопоставяне на Русия, да оправдае голямата финансова и военна помощ и да желае все по-голяма. Втората е не по-малко значима - желанието да се сътвори боязън в хората.
Диверсиите в тила на врага е нещо обикновено по време на война и прекомерно часто даже е извънредно належащо да се унищожи значим склад и да се прекъсне снабдяването на войските или да се унищожи мост, с цел да се попречи на предстоящ маньовър на съперника. Но убийствата на хора, без значение от аргументите за това, към този момент е тероризъм и ако той се прави с разрешението на държавна институция, става държавен.
Нима не е тероризъм обстрелването на обитаеми места, в които няма съветски елементи и в които е останало единствено гражданско население - с това се убиват хора и се унищожават здания?
Не единствено че се обстрелват, само че и отдалечено се минират с десетки хиляди интернационално неразрешени 80-грамови пехотни мини ПФМ-1 " Зелен папагал " (дължина 12, широчина 6 и дебелина 2 см) - при настъпване се откъсва стъпалото на крайници, а при взимане китката на ръката. Извършват се покушения срещу ръководители на новите военно-граждански администрации в Херсонска и Запорожска области, както и на известни персони, приели да работят с новата власт. В това отношение би трябвало настрана да се уточни убийството на дъщерята на известния мъдрец Александър Дугин, осъществено на 20 август на съветска територия.
Интересно е, че незабавно след него е декларирано, че то е дело на " съветски партизани ", т.е. на територията на Русия към този момент имало построена незаконна конструкция, чиято задача е битка с съветското държавно управление, всяване на подозрение в неговата политика и на боязън измежду хората. Оказа се, че не са забъркани измислените " съветски партизани ", а съветското контраразузнаване единствено за денонощие и половина потвърди, че убийството е дело на украинските спецслужби с директен реализатор украинска гражданка, минала в Естония откакто инициира гърмежа в автомобила на Даря Дугина.
Става ясно, че диверсиите в Крим против щаба на Черноморския флот, предотвратения опит за удар по Кримския мост, убийствата на ръководители от военно-гражданската администрация и това на наложилата се към този момент като философ-консерватор и перспективен публицист Даря Дугина са звена от добре премислена интервенция. Като план тя надали е дело единствено на украинсите спецслужби, само че като реализация към този момент обрисува нов аспект в развиването на СВО. Животът обаче от дълго време е потвърдил, че с акции на заплашване не може да се спре почнал към този момент развой и че те са израз само на безсилна завист.
В по-широк аспект злобата не е ориентирана против философите Дугини като физически лица, а против тяхната четвърта политическа доктрина, появила се след марксизма, фашизма и либерализма и имаща за цел замяна именно на последния с многополюсен свят, в който другите цивилизации (православна, ислямска, китайска, индийска и други) ще се развиват и съществуват въз основата на своите обичайни полезности. Именно от четвъртата политическа доктрина произтича концепцията за морално сближение и отбрана на съветския свят, залегнала в основата на съветската външна политика.
Впрочем белким единствено Русия демонстрира предпочитание да сплотява, оказва помощ и пази своите жители?
Не вършат ли това и други страни? Например, нашата, посредством Агенцията за българите в чужбина. Тогава за какво е толкоз неуместна за Запада концепцията за " съветския свят "? Неудобна е не толкоз тя, а намиращата все по-широко разпространяване четвърта политическа доктрина на Александър Дугин, тъй като тя става опция на демократичния политически модел, чиито носители са подготвени на всичко (примерът с Украйна), с цел да запазят своето международно водачество.
Навярно убийството на Даря Дугина ненапразно е осъществено в навечерието на националния празник на Украйна на 24 август. Възможно е една от задачите да е предизвикателство на Русия за нанасяне на ответен удар, да вземем за пример по цивилен обекти в Киев, който би я сложил в неизгодно състояние пред света. Ненапразно украинският президент няколко пъти предизвестява за съветски „ провокации ” точно по отношение на националния празник. В това отношение е показателно известието, че е желателно непознатите посолства да се реалокират по-близо до сигурни бомбоубежища. Руски „ провокации ”, за които алармираше Киев, не се случиха, само че на 24 август бяха нанесени десетки ракетни удари по военни обекти на цялата територия на страната и изключително по западната ѝ част.
Във военно отношение специфичната военна операция няма да приключи в околните месеци.
Предстои дефинитивно завладяване на Донецка област, за което е нужен пробив и очистване на укрепената полоса Сверск-Соледар-Бахмут и завладяване на укрепената агломерация Славянск-Краматорск. След нея се простира открита степ до Днепър, на която е мъчно да се построи отбранителна полоса.
Напоследък прави усещане увеличение на руските сили в Херсонска област и нанасяне на удари към град Николаев, а на 23 август съветски елементи към този момент са на територията на региона, завземайки регион от 12 кв.км от нея. Според познаващи този регион завземането или блокирането на Николаев е ключ към завладяването на Одеса.
Назряват събития и към Харков. Изглежда украинското управление му готви орис, сходна на тази на Мариупол. От града към този момент са изнесени в Западна Украйна към 200 от плануваните 800 крупни промишлени предприятия главно в Лвовска област, освен това дружно с най-важните експерти. Това значи, че градът ще бъде защитаван и подложен на разрушителни удари по този начин, както изцяло или отчасти бяха разрушени съвсем всички обитаеми места в Донбас. Същевременно Киев, откакто хората от следената от него територия не послушаха апела да се изтеглят на запад, стартира да изключва електрозахранването и водата, с цел да ги принуди да създадат това.
Все по-усилено се приказва за възможен военно-политически съюз Полша-Украйна.
По всяка възможност той е британски план. Допустимо е, тъй като Лондон неведнъж е потвърдил способността си да провежда интервенции по едно и също време във щета на остаряла Европа и на Русия. Без Одеса този възможен съюз става съвсем ненужен, а с нея се оформя район от Балтика до Черно море, с който континента се разделя на две елементи и Русия се изолира от западната му част. Това е ориентирано не толкоз против Русия, колкото против Западна Европа - стопански, без съветските запаси и пазар, тя не може да бъде съперник на Съединени американски щати и става изцяло зависма от тях.
За Русия, която, макар че отчетливо се ориентира на изток и юг, това би имало значимо значение и по тази причина надали ще се съгласи в Одеса да се разпореждат поляци. Следователно идващият стадий на СВО евентуално ще се развие в направление Николаев-Одеса и към старинния съветски град Харков.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ