Тежък резултат за Макрон на първия тур на парламентарните избори във Франция
Следващата неделя Франция ще преживее един доста значим двубой сред двама мъже. Това ще е двубой за бъдещето на страната, само че частично и за бъдещето на Европа.
Единият конкурент е левият популист и съперник на Европейски Съюз Жан-Люк Меланшон. В нощта на първия тур на на парламентарните избори на 12 юни той се появи доста бързо, показва убеденост в успеха и удовлетворение от самия себе.
Ветеранът от крайната левица Меланшон и неговият блок NUPES получиха съвсем изравнени резултати с Емануел Макрон и партията му след първия кръг на изборите за парламент - 25,7% за тях против 25,8% за депутатите на настоящия президент.
Меланшон знае, че нанася тежък удар на своя конкурент. Гласуването идната неделя ще даде на алианса на популиста " невероятната опция " да завоюва болшинство в парижкото национално заседание, сподели самият той на своите поддръжници.
„ Ако желаете, цените ще бъдат замразени след 10 дни “, а „ нещастните планове на Макрон “ - като повишението на възрастта за пенсиониране - да бъдат спрени - Меланшон е индивидът, продължи той.
Макрон, от своя страна, не се появи по медиите в изборната вечер. И това е обикновено: държавен глава не може да разяснява онлайн по малкия екран парламентарни избори. Самият той завоюва президентския избор преди два месеца. Въпреки това отсъствието му единствено удостоверява това, което е ясно за всички - че евроскептикът Меланшон е нанесъл удар по президента. При първото гласоподаване левият алианс е на практика се изравни с партийния съюз на Макрон с съвсем 26 % от подадените гласове. Макрон губи седем % поддръжка спрямо гласуването преди пет години.
В последна сметка актуалният държавен глава на Франция евентуално ще завоюва дуела на втория кръг на изборите на 19 юни, макар всички заклинания на Меланшон. Особеностите на френската изборна система за мажоритарно гласоподаване подсигуряват това центърът да печели пред периферията.
Кандидат-депутатите на президента могат да разчитат повече на преливането на гласове от отпаднали претенденти на втория тур спрямо левите претенденти на Меланшон.
Но това ще бъде една доста относителна победа за Макрон. По-скоро хипотетично проваляне, тъй като съгласно прогнозите на социолозите наподобява евентуално депутатите на Макрон да не съумеят да получат 289 места (от общо 577, избирани в едномандатни изборни райони) единствено във френската долна камара.
Избирателната интензивност на първи тур бе извънредно ниска - над половината французи не гласоподаваха.
Резултатът приказва доста за разочарованието във Франция и трагично намаляващото доверие и в политиката като цяло, и в Макрон - в частност.
Избирателната система в действителност е проектирана по подобен метод, че създава ясно и безусловно парламентарно болшинство за настоящия президент – и по този метод предизвиква политическия център. Гласуването за парламент постоянно се организира малко след президентските избори, с цел да се подсигурява тъкмо това.
По принцип ниската изборна интензивност от тази неделя също е в интерес на Макрон, тъй като ядрото от неговите поддръжници - пенсионерите, постоянно вземат участие в изборите. Избирателната интензивност бележи ново рекордно ниско равнище - към 47 % от имащите право на глас са отишли до урните.
Въпреки преимуществата за Макрон, които дава системата, той евентуално ще загуби безспорното болшинство в Народното събрание.
Изборите потвърдиха и тройното разделяне на политическия пейзаж на Франция, в което с изключение на центъра на Макрон, има два крайни полюса - отдясно и отляво. През множеството време обаче тази фрагментация на три взаимно изключващи се сили, които не могат да образуват съюзи между тях, е скрита: когато няма избори, огромните пълномощия на президента прикриват фактическото политическо положение на страната.
Сега Макрон и неговата нова министър-председателка Елизабет Борне имат една седмица, с цел да си обезпечат болшинството в Народното събрание. След като и двамата повече или по-малко отхвърлиха да вземат участие в предизборната акция през последните няколко седмици, в този момент за тях стартират едни все по-напрегнати 7 дни за взимане на решения.
14 от министрите на Макрон се състезават в изборите, тъй че в залога е целият кабинет, тъй като в случай че претърпят проваляне, те ще би трябвало да подадат оставка.
Преизбирането на президента през април също не беше доста блестящо. Дори формалната победа на депутатите на Макрон на 19 юни да не е под подозрение, ръководството през идващите пет години ще бъде мъчно. Амбициозни планове като пенсионната промяна, която беше отлагана няколко пъти, евентуално ще бъдат още по-невъзможни за осъществяване. Мнозинството на Макрон, в случай че го има, ще е нежно. Ще бъде мъчно и поддържането на дисциплината до 2027 година - във Франция парламентарният мандат е 5 години.
Алиансът на Макрон към този момент наподобява неустойчив.
Ако се чудите какво се е случило с десния блок на Марин Льо Пен - " Национално обединяване ", която се бори против Макрон на президентския балотаж, той получи към 19 % от гласовете при първото гласоподаване. Недостатъкът на Льо Пен е, че тя няма съдружници и мъчно може да разчита на прекачване на гласове за втория тур. Въпреки това се чака " Национално обединяване " да вкара към 45 претенденти, което ще има даде опцията да образуват секта (аналог на нашите парламентарни групи) - нещо, което не са имали до момента.
В неделя нещата вървяха доста по-зле за един мъж, който не беше Макрон. Бившият кандидат-президент Ерик Земмур - ултрадесен политик, открит расист, загуби от първия път в своя изборен регион на Лазурния бряг. Това евентуално ще е краят на една грандиозна, само че къса политическа кариера, която не съумя да продължи даже цяла година.
Единият конкурент е левият популист и съперник на Европейски Съюз Жан-Люк Меланшон. В нощта на първия тур на на парламентарните избори на 12 юни той се появи доста бързо, показва убеденост в успеха и удовлетворение от самия себе.
Ветеранът от крайната левица Меланшон и неговият блок NUPES получиха съвсем изравнени резултати с Емануел Макрон и партията му след първия кръг на изборите за парламент - 25,7% за тях против 25,8% за депутатите на настоящия президент.
Меланшон знае, че нанася тежък удар на своя конкурент. Гласуването идната неделя ще даде на алианса на популиста " невероятната опция " да завоюва болшинство в парижкото национално заседание, сподели самият той на своите поддръжници.
„ Ако желаете, цените ще бъдат замразени след 10 дни “, а „ нещастните планове на Макрон “ - като повишението на възрастта за пенсиониране - да бъдат спрени - Меланшон е индивидът, продължи той.
Макрон, от своя страна, не се появи по медиите в изборната вечер. И това е обикновено: държавен глава не може да разяснява онлайн по малкия екран парламентарни избори. Самият той завоюва президентския избор преди два месеца. Въпреки това отсъствието му единствено удостоверява това, което е ясно за всички - че евроскептикът Меланшон е нанесъл удар по президента. При първото гласоподаване левият алианс е на практика се изравни с партийния съюз на Макрон с съвсем 26 % от подадените гласове. Макрон губи седем % поддръжка спрямо гласуването преди пет години.
В последна сметка актуалният държавен глава на Франция евентуално ще завоюва дуела на втория кръг на изборите на 19 юни, макар всички заклинания на Меланшон. Особеностите на френската изборна система за мажоритарно гласоподаване подсигуряват това центърът да печели пред периферията.
Кандидат-депутатите на президента могат да разчитат повече на преливането на гласове от отпаднали претенденти на втория тур спрямо левите претенденти на Меланшон.
Но това ще бъде една доста относителна победа за Макрон. По-скоро хипотетично проваляне, тъй като съгласно прогнозите на социолозите наподобява евентуално депутатите на Макрон да не съумеят да получат 289 места (от общо 577, избирани в едномандатни изборни райони) единствено във френската долна камара.
Избирателната интензивност на първи тур бе извънредно ниска - над половината французи не гласоподаваха.
Резултатът приказва доста за разочарованието във Франция и трагично намаляващото доверие и в политиката като цяло, и в Макрон - в частност.
Избирателната система в действителност е проектирана по подобен метод, че създава ясно и безусловно парламентарно болшинство за настоящия президент – и по този метод предизвиква политическия център. Гласуването за парламент постоянно се организира малко след президентските избори, с цел да се подсигурява тъкмо това.
По принцип ниската изборна интензивност от тази неделя също е в интерес на Макрон, тъй като ядрото от неговите поддръжници - пенсионерите, постоянно вземат участие в изборите. Избирателната интензивност бележи ново рекордно ниско равнище - към 47 % от имащите право на глас са отишли до урните.
Въпреки преимуществата за Макрон, които дава системата, той евентуално ще загуби безспорното болшинство в Народното събрание.
Изборите потвърдиха и тройното разделяне на политическия пейзаж на Франция, в което с изключение на центъра на Макрон, има два крайни полюса - отдясно и отляво. През множеството време обаче тази фрагментация на три взаимно изключващи се сили, които не могат да образуват съюзи между тях, е скрита: когато няма избори, огромните пълномощия на президента прикриват фактическото политическо положение на страната.
Сега Макрон и неговата нова министър-председателка Елизабет Борне имат една седмица, с цел да си обезпечат болшинството в Народното събрание. След като и двамата повече или по-малко отхвърлиха да вземат участие в предизборната акция през последните няколко седмици, в този момент за тях стартират едни все по-напрегнати 7 дни за взимане на решения.
14 от министрите на Макрон се състезават в изборите, тъй че в залога е целият кабинет, тъй като в случай че претърпят проваляне, те ще би трябвало да подадат оставка.
Преизбирането на президента през април също не беше доста блестящо. Дори формалната победа на депутатите на Макрон на 19 юни да не е под подозрение, ръководството през идващите пет години ще бъде мъчно. Амбициозни планове като пенсионната промяна, която беше отлагана няколко пъти, евентуално ще бъдат още по-невъзможни за осъществяване. Мнозинството на Макрон, в случай че го има, ще е нежно. Ще бъде мъчно и поддържането на дисциплината до 2027 година - във Франция парламентарният мандат е 5 години.
Алиансът на Макрон към този момент наподобява неустойчив.
Ако се чудите какво се е случило с десния блок на Марин Льо Пен - " Национално обединяване ", която се бори против Макрон на президентския балотаж, той получи към 19 % от гласовете при първото гласоподаване. Недостатъкът на Льо Пен е, че тя няма съдружници и мъчно може да разчита на прекачване на гласове за втория тур. Въпреки това се чака " Национално обединяване " да вкара към 45 претенденти, което ще има даде опцията да образуват секта (аналог на нашите парламентарни групи) - нещо, което не са имали до момента.
В неделя нещата вървяха доста по-зле за един мъж, който не беше Макрон. Бившият кандидат-президент Ерик Земмур - ултрадесен политик, открит расист, загуби от първия път в своя изборен регион на Лазурния бряг. Това евентуално ще е краят на една грандиозна, само че къса политическа кариера, която не съумя да продължи даже цяла година.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ