Следва история за силата на човешкия дух и постижения отвъд

Следва история за силата на човешкия дух и достижения оттатък вероятното. 3 минути и 41 секунди - тъкмо толкоз са задоволителни на Алена Артник да трансформира невъзможното в история.

Тя е единствената жена в света, съумяла да се гмурне на 122 метра дълбочина, без кислородна маска, там докъдето дълбините на океана завладяват тялото и мозъка ти.

„ Когато се гмуркаме на дълбочина под 100 метра, белите дробове се свиват до размерите на топка за тенис и би трябвало да вършим доста извършения, с цел да се приспособяваме към този тип налягане. Вечерта преди значимо гмуркане, както и тъкмо преди него, е доста значимо да запазя допустимо най-голямо успокоение, тъй като стресът, когато се стремиш към международен връх не ти оказва помощ, а тъкмо противоположното - той изгаря кислорода “, описа тя пред bTV.



40-годишната словенка е играч по свободно гмуркане с непрекъсната тежест, има 14 международни върха и е записала в Книгата на Гинес. В началото на блестящата ѝ спортна приказка обаче се крие тъмно детство. Аленка е израснала в фамилията на наркозависим брат и татко, който има проблеми с алкохола. И последната искрица топлота, която усеща в родната къща, се изпарява, когато родителите ѝ се развеждат.

„ Когато бях дете, това беше единствената действителност, която познавах и която тогава смятах за естествена. Разбира се, когато пораснеш, виждаш, че това не е било по този начин. Средата ми беше доста безредна, живеех измежду подвластни, беше мъчно. Започнах да карам кану - каяк, когато бях на 9 години и това беше един тип бягство от вкъщи. Винаги съм била доста обвързван с морето, това ми оказа помощ да запазя здравия си разсъдък “, прибавя международната рекордьорка.



Тежестта на фамилните проблеми я завлича все по-дълбоко в отчаянието. Мести се да живее и учи в Любляна, само че малко по-късно губи майка си и брат си. Връзката с татко ѝ избледнява от ден на ден. Потънала в тъга, зимата на 2010 година се оказва един от най-мрачните интервали в живота ѝ, обмисля самоубийство, останалите ѝ ресурси от самочувствие са съвсем изчерпани.



" Това беше най-голямата бездна в живота ми. Не знаех какво да върша, бях толкоз обезверена, че започнах да си мисля просто да приключа с всичко. В една вечер се озовах на мост, погледнах към небето и изкрещях на вселената, че не мога повече. И като че ли подсъзнателно смъкнах тежката раница, която толкоз години ме задушаваше. Но мисля, че това, което в действителност ми оказа помощ да продължа, беше ориста, имам вяра в нея. Малко по-късно срещнах свободното гмуркане. Изглежда, че има някаква причинност. Сякаш любовта към водата в действителност избави живота ми “, описа Аленка.

Още от първия опит се влюбва в свободното гмуркане и още веднъж се усеща обвързвана с водата. Всичко е както досега.

„ Беше обич от пръв взор. И ето ме тук след 10 година – аз съм дамата, гмурнала се най-дълбоко на планетата “, добави тя.

Аленка тренира от заран до вечер, с цел да може да реализира симбиоза сред физическите благоприятни условия на тялото си и силата на мозъка си.

„ Състезанията по свободно гмуркане са доста безвредни, само че това е по този начин, тъй като има строги правила, които спазвамe, едно от които е в никакъв случай да не се гмуркаме сами. Когато поставяш върхове, уредниците са уредили всичко: медицински екип, екип за сигурност, подводни камери. Всички са там, ако имаш потребност от нещо. За мен сигурността е доста значима, тъй като това е единственият метод да се отпусна. Трябва да обявим дълбочината, до която ще се гмуркаме един ден преди опита. Например споделям 122 метра и уредниците слагат въжето навръх тази дълбочина. Облечени сме в специфична екипировка. Винаги сме прикрепени със специфичен ремък към главното въже, ако се случи нещо и загубим ориентировка, тъй като там долу е доста мрачно. Ако изпаднем в неволя, могат да пуснат контрабаланса и да ни издърпат за няколко секунди “, изясни състезателката по свободно гмуркане с непрекъсната тежест.



Аленка постоянно се гмурка с едно на разум, че няма по-голям стопанин от океана и би трябвало да се съобразяваш с това.

„ За мен най-критичният миг е, когато би трябвало да изплуваш. В тази част е доста значимо да се съсредоточиш, с цел да не започнеш да мислиш по какъв начин искаш да излезеш допустимо най-скоро. Много е значимо да не мислите за международния връх, който сте сложили, би трябвало да запазите централизация. Трябва да пестите кислорода, а всички мисли изгарят доста О2 “, добави тя.

Историята на Аленка Артник ни припомня, че героите, преборили се с мрачните трудности на ориста не са в легенди и митове, а на всички места към нас. А всяка фантазия е постижима стига сърцето ти да бие задоволително мощно за нея.