След всяка война идва разрухата и отчаянието. След последната голяма

След всяка война идва разрухата и отчаянието. След последната огромна война – вторият световен спор, светът публично осъзнава, че няма да може да понесе още една такава война. Разбира се, през днешния ден претекстовете са безусловно същите – този път обаче може да е последна, изключително откакто от ден на ден се приказва за нуклеарно бойно оръжие. За какво мечтае един боец? Неговата задача е да завърши сраженията и да се прибере вкъщи.

Битките в Европа идват с цена – 36 милиона убити. Разрухата е на всички места и единственият огромен победител е Червената войска, която се разпростира от Балтийско море до Адриатическо. С това ще се спусне и желязната завеса, оставяйки останалите страни в Западна Европа единствено да гадаят какво може да се случи. На фона на всичко това, Източна Германия остава центъра на новия комунистически режим и затова е началото на една нова и необятна територия, в която никой не може да разбере какво може да се случи.

След войната Съединени американски щати ще разпусне своята войска и множеството доброволци ще се върнат вкъщи, Съюз на съветските социалистически републики няма да направи това. Планът Маршал е задейства и благодарение на американски финанси, множеството европейски политически водачи ще стартират да работят върху сигурността на Европа, която не е ориентирана първо към въоръжаване, а към възобновяване на стопанската система, а по-късно и към подобряването на военната промишленост. Разбира се, множеството водачи в Западна Европа желаят да подпишат контракт, в който далечният брат Съединени американски щати ще оказва помощ при възможна експанзия. Разговорите за основаването на НАТО стартират някъде към 1948 година и не престават до април 1949 година

Създаден е 14-точков контракт, в който се разказва какви помощи може да достави Вашингтон на 12 от страните, които включват Англия, Канада, Дания, Белгия, Франция, Норвегия, Италия, Люксембург, Холандия и Португалия. Членовете на НАТО подписват контракт, в който би трябвало да извършват рекомендациите и главната им задача е да бранят свободата и наследството на цивилизацията, като в нея влизат и жителите. С помощта на обединени сили, отбраната и сигурността могат да бъдат реализирани. През юли същата година се доближава и до одобрение на контракта. 82-ма индивида гласоподават за и 13 остават срещу.

Един от най-големите проблеми в това отношение е и осъществяването на точка 5, която през днешния ден гласи, че нахлуване против Съединени американски щати или страна в Европа ще се счита за нахлуване против всички. С други думи, при въоръжен спор, война или специфична военна интервенция, армията на Съединени американски щати би трябвало да дойде в Европа, както и всички останали армии на европейските страни би трябвало да се активизират в съответна точка. По-важното в този случай е, че в контракта е посочена експанзия от страна на Съветските републики, в които се включват всички членки на Съюз на съветските социалистически републики.

Проблемът за Съединени американски щати е, че единствено конгресът има силата да афишира война. Следователно НАТО е обречено през цялото време, само че тук се появява Джордж Кенан, който модифицира клаузата и показва, че всяка членка може да подхваща дейности, които са нужни за опазване на мира, като в тях влиза и използването на въоръжени сили. По този метод, когато една страна се задейства по този метод, то останалите би трябвало да го одобряват като акт на война и да се включат. И до момента в който НАТО продължава да наподобява добре като обединяване на идеологии в отбрана на мира, в никакъв случай не основава командна конструкция и не управлява другите армии. Нуждата от по-добра организация е наложителна, изключително откакто се приказва за конкурент като Съюз на съветските социалистически републики.

И това се акцентира, откакто руснаците сполучливо съумяват да тестват атомна бомба през същата година. Веднага по-късно стартира Корейската война. Силите на НАТО са поверени на командването в една единствена щаб квартира отвън Париж и военачалник Дуайт Д. Айзенхауер е виновен за командването в Европа. След този моментът, постът на НАТО продължава да се заема от американски военачалник или вероятно адмирал. Дори и към този миг, НАТО не разполага със своя лична войска и не заплаща за такава непосредствено. Това е задача на разнообразни членове в държавното управление, които би трябвало да провеждат войска и вероятно да подкрепят останалите с доставка на оръжие и други консумативи.

НАТО не купува оръжие като се изключи разследващи самолети, които са били употребявани през 80-те години. По време на Студената война, сухопътни сили на НАТО са разполагаем на всички щабквартири в Европа и се разпределят на районно командване в Северна, Централна и Южна Европа. Морски защитни сили са предоставени на Главното командване в Атлантика, чиято щаб квартира се намира във Вирджиния. Задачата на това поделение е да подсигурява отворени някои океански пътища, с които да подсигурява директните доставки до Европа при вероятно нахлуване.

Логично е, че са взети ограничения против противников подводници и бойни кораби, които ще се опитат да спрат тъкмо тях, както в миналото са правили и немските подводници. Самият контракт за влизане не се е променял повече от 6 десетилетия, трансформират се единствено стратегическите способи във времето. Към края на 50-те години се трансформира и доктрината за всеобщо нахлуване – към този момент Съединени американски щати няма да дава отговор с използването на нуклеарно оръжие, даже и такова да се употребява от Съюз на съветските социалистически републики. През 60-те години се осиновява концепцията на бърз и прецизен отговор, в който всички съдружници би трябвало да изберат своето съоръжение, както и метода за деяние, като се включва даже използването и на невоенна техника.

 От 1969 до 1993 година американската войска участва в серия от годишни учения на НАТО, познати още като „ Прековач “, основани с една цел – да се тренира бързото разрастване в Западна Германия при възможна руска офанзива. С рухването на Съюз на съветските социалистически републики и Варшавския контракт през 80-те и 90-те години, НАТО публично няма никаква причина да съществува повече. Въпреки това идват нови закани. С рухването на разнообразни комунистически режими в Съюз на съветските социалистически републики, скоро стартира да се поражда високото етническо напрежение и някогашна Югославия е първата, която ще се раздра от вътрешен спор. Етническото пречистване, което е неведнъж показвано и осъществявано в Косово, стартира да се следи от света.

Това е единият случай, в който НАТО се намесва, а вторият е точно след офанзивите на 11 септември в Ню Йорк. По това време са пуснати самолети, които да патрулират западното крайбрежие на Съединени американски щати. Днес във въпросната организация има 28 страни членки, в това число и някогашни членове от Вършавския контракт. В момента главните цели остават екстремизъм и тероризъм, които са главните земетресения, като изключваме и скорошните събития в Европа. НАТО взе участие в разнообразни военни интервенции, подпомагайки сътрудници в Арабската лига.