Бумът на макети през Втората световна война и огромното им значение
След въздушната офанзива над Пърл Харбър през 1941, Бюрото по аеронавтика на Военноморския флот на Съединени американски щати насочва апел за не към набиране на нови доброволци – възрастни или юноши – а към учениците. В цялата страна децата са призовани да сглабят модели на самолети (крайната цел е 500 000 броя), с цел да може по тях милиони бойци и цивилни да се научат да разграничават другарски машини (танкове, самолети…) от противников.
„ В тази изключителна обстановка родината ви се нуждае от модели на самолети “, се написа в рекламите на акцията. „ Те няма да бъдат излагани в изложба или за запълване на свободното време. Те ще служат на избрана цел – ще бъдат употребявани за образование на военни чиновници за различаване на самолети, както и при стрелкови извършения. Тези модели също по този начин ще се употребяват при образованието на цивилни лица в различаване на противников самолети, което е значителен детайл от гражданската защита. “
Навлизайки в Първата международна война, английските водачи се чака да разграничат другарските от вражеските самолети по маркировка и цветове. С развиването на въздушните набези обаче минусите на този метод бързо стават явни – немските сили се бъркат за другарски, до момента в който френските съдружници са сваляни по простъпка.
Тест за различаване на самолети: горе: Messerschmitt ME 109, долу: P-51 Mustang
Според едно английско управление за различаване на приятелски/вражески сили от 1917: „ Дори един приблизително подготвен наблюдаващ би трябвало да може да направи разлика сред вражеска и другарска машина от разстояние не по-малко от 4500 метра “, което е от значително значение за картечарите – „ до момента в който за работа в небето, в явен ден самолетите би трябвало да бъдат разпознати на дистанции не по-малко от 9200 метра “. Тази дарба за акуратно различаване на военни машини се прави по тяхната формата, тъй като за образованието се употребяват най-вече фотоси и рисунки. Триизмерните модели ще се появят чак през Втората международна война.
А текст в списание Flying от 1944 изяснява смисъла на образованието с модели изключително с развиването на въздушния пердах: „ Във войните до момента това не е било толкоз значим фактор. Участниците в Гражданската война в Съединени американски щати трябваше единствено да видят цвета на униформата на съперника, с цел да стартират да стрелят. Значението на сходно образование, изключително на самолети, е усетено още през Първата международна война, само че то се развива съществено чак през Втората. “
Очила Tru-Vue
През Втората международна война даже Дисни прави обучителни видеоклипове. 3D картинки със самолети за стереоскопите Tru-Vue се продават в милиони. Появяват се и настолни игри със същата концепция и цел – от карти до игри като Spot-A-Plane, в която играчите се развиват, частично вярно разпознавайки съответни самолети.
За задачите на образованието моделите са изключително значими – съгласно списанието U.S. Army-Navy Journal of Recognition е извънредно значимо наблюдаващите да могат да видят „ целият обект “ и да могат „ посредством непрекъснати извършения да разпознаят този обект (самолет, танк, транспортен съд …) от всеки ъгъл. “
Защото в началото се употребява системата за различаване на машини WEFT (съкратено от wings, engine, fuselage and tail – крила, мотор, фюзелаж и опашка), при която се заучават единствено обособени елементи. След това обаче процесът на различаване лишава доста време – наблюдаващите би трябвало да разпознаят обособените елементи и по-късно умствено да ги сглобяват, с цел да схванат какво гледат. Впоследствие, несъмнено, този метод се заменя в интерес на макетите. Затова и U.S. Army-Navy Journal of Recognition излиза постоянно, с цел да помогне на читателите да бъдат в течение на измененията в другите дизайни.
В хода на войната от ден на ден и повече американски сили се срещнат с английските си съдружници, образованието с модели се популяризира и посредством Комитета за различаване. По време на подготовката за жизненоважната интервенция Overlord (кодово име на борбата при Нормандия), Кралският бдителен корпус образова специфични летателни елементи, които да се занимават с идентифициране на военни машини и по този начин да оказват помощ на американските и английските флотилии.
…
Доскоро съществува музей с името „ Приятел или зложелател? “, който се намира в Санта Барбара, Калифорния и в който се излагат експонати, употребявани от въоръжените сили по време на Втората международна война за образование на артилеристи и екипаж при идентификация на самолети, кораби и наземни транспортни средства. Ръководството на музея споделя, че „ Способността на военнослужещите да разпознават „ другар или зложелател “ за момент беше от решаващо значение в битката за оцеляване и обособените модели машини се преподават съвсем във всяко учебно заведение. “ Музеят е затворен през ноември 2014, а цялостната сбирка експонати е преместена.
