17-те живота на Робърт Патинсън
След триумфа на " Паразит " и неговите четири " Оскара " през 2020 година всички погледи са ориентирани към идващия план на корееца Пон Джун-Хо, основан по научнофантастичния разказ на Едуард Аштън " Мики 7 ". В основната роля на галактически странник влиза Робърт Патинсън, който от дълго време няма потребност да убеждава някого в актьорския си гений. 17 години откак изгря като бледен любвеобилен върколак в " Здрач ", минал през филми като " Добри времена " на братята Сафди, " Тенет " на Кристофър Нолан, " Фарът " на Робърт Егърс и последния (засега) " Батман " на Мат Рийвс, лондончанинът е изцяло квалифициран да изнесе на раменете си мултижанрова антиутопия на стойност 120 милиона $.
В недалечното бъдеще Мики Барнс е несретник от сиропиталище, който не се отличава с необикновен разум или темперамент. Когато е застрашен от злокобен заемодател, той избира да замине на задача за колонизиране на ледена планета. Шансът му да попадне в екипажа е да бъде записан като " заменим ": човек, който ще умира доста пъти по най-разнообразни способи, с цел да бъде " отпечатан " по-късно още веднъж, със същия набор мемоари и чувства, които е имал преди. Напреднала технология му подсигурява, че след всяка гибел той ще може да бъде заимствуван от свръхмодерен 3D биопринтер, а цялата му памет, съхранена на флашка с размер и форма на тухла - възобновена в мозъка му след всяко цифрово възкресение.
Джун-Хо не страда от непотребна невзискателност - нито от бюджетни ограничавания - и прибавя към седемте клонинга от книгата още десетина по свое убеждение. Във кино лентата има даже сцена, в която Наоми Аки (Уитни Хюстън от I Wanna Dance With Somebody) попада в тройка с двама разнообразни Мики - и тя демонстрира повече, в сравнение с онази със Зендая и тенисистите в " Претендентите ".
Кореецът умее да играе против жанровете: дали в този момент гледаме галактическа опера, обществена ирония, романтика, рецензия на капитализма или трагична история за оцеляване? " Мики 17 " няма оригиналността на сюжетите, които той споделя на родния си език, и съдържа разпознаваеми детайли от първите му две англоезични продукции, Okja (2013) и Snowpiercer (2017). Нито ще има гръмотевичния триумф на " Паразит ", само че не е и нужно. Със сигурност встъпването на Тръмп във втория му мандат като слон - в стъкларски магазин, е изненадало създателите на подготвяния от близо четири години филм, така щото в облика на изперкалия деспот (Марк Ръфало, великолепно попадение) феновете всеобщо разпознават жестове и думи на американския президент. В колонизатора на космоса, мечтаещ по нацисткому за " чист бял свят " и разполагащ с най-фантастични технологии, безспорно, безспорно има и доза Илон Мъск. Непредвидима в злодейския мавзолей на действителността е гротескната героиня на Тони Колет, първата дама на Нифлхайм...
Милионите на Warner Bros. изискват блокбастър мащаб, нещо най-малко с размерите на екранизация по комикс. Голяма е и операторската работа на остарелия занаятчия Дариус Кхонджи ( " Седем ", " Полунощ в Париж " ), с който режисьорът работи за повторно след Okja. Но Пон Джун-Хо оставя разхищението единствено за кулминационния акт (малко прекален, въпреки че извънземните буби са сладки) и през по-голямата част от времетраенето се концентрира върху съкровен, съвсем клаустрофобичен роман, в който зазвучават религиозни претекстове за саможертвата, възкресението и безсмъртието на душата. Оказва се, че моралните алтернативи на бъдещето не са чак толкоз нови. Решаващ за триумфа на кино лентата е не екшънът, а одухотвореното наличие на Патинсън, който се раздава в ролята на серийните Мики. Макар и основани от една и съща " матрица ", сред версиите му има повече или по-малко доловими разлики, които точно мерят човешкото в този леден приказен свят. Умирайки още веднъж и още веднъж в галактическия мрак, героят желае да е сигурен, че неговата душа ще продължи да живее.
-->
В недалечното бъдеще Мики Барнс е несретник от сиропиталище, който не се отличава с необикновен разум или темперамент. Когато е застрашен от злокобен заемодател, той избира да замине на задача за колонизиране на ледена планета. Шансът му да попадне в екипажа е да бъде записан като " заменим ": човек, който ще умира доста пъти по най-разнообразни способи, с цел да бъде " отпечатан " по-късно още веднъж, със същия набор мемоари и чувства, които е имал преди. Напреднала технология му подсигурява, че след всяка гибел той ще може да бъде заимствуван от свръхмодерен 3D биопринтер, а цялата му памет, съхранена на флашка с размер и форма на тухла - възобновена в мозъка му след всяко цифрово възкресение.
Джун-Хо не страда от непотребна невзискателност - нито от бюджетни ограничавания - и прибавя към седемте клонинга от книгата още десетина по свое убеждение. Във кино лентата има даже сцена, в която Наоми Аки (Уитни Хюстън от I Wanna Dance With Somebody) попада в тройка с двама разнообразни Мики - и тя демонстрира повече, в сравнение с онази със Зендая и тенисистите в " Претендентите ".
Кореецът умее да играе против жанровете: дали в този момент гледаме галактическа опера, обществена ирония, романтика, рецензия на капитализма или трагична история за оцеляване? " Мики 17 " няма оригиналността на сюжетите, които той споделя на родния си език, и съдържа разпознаваеми детайли от първите му две англоезични продукции, Okja (2013) и Snowpiercer (2017). Нито ще има гръмотевичния триумф на " Паразит ", само че не е и нужно. Със сигурност встъпването на Тръмп във втория му мандат като слон - в стъкларски магазин, е изненадало създателите на подготвяния от близо четири години филм, така щото в облика на изперкалия деспот (Марк Ръфало, великолепно попадение) феновете всеобщо разпознават жестове и думи на американския президент. В колонизатора на космоса, мечтаещ по нацисткому за " чист бял свят " и разполагащ с най-фантастични технологии, безспорно, безспорно има и доза Илон Мъск. Непредвидима в злодейския мавзолей на действителността е гротескната героиня на Тони Колет, първата дама на Нифлхайм...
Милионите на Warner Bros. изискват блокбастър мащаб, нещо най-малко с размерите на екранизация по комикс. Голяма е и операторската работа на остарелия занаятчия Дариус Кхонджи ( " Седем ", " Полунощ в Париж " ), с който режисьорът работи за повторно след Okja. Но Пон Джун-Хо оставя разхищението единствено за кулминационния акт (малко прекален, въпреки че извънземните буби са сладки) и през по-голямата част от времетраенето се концентрира върху съкровен, съвсем клаустрофобичен роман, в който зазвучават религиозни претекстове за саможертвата, възкресението и безсмъртието на душата. Оказва се, че моралните алтернативи на бъдещето не са чак толкоз нови. Решаващ за триумфа на кино лентата е не екшънът, а одухотвореното наличие на Патинсън, който се раздава в ролята на серийните Мики. Макар и основани от една и съща " матрица ", сред версиите му има повече или по-малко доловими разлики, които точно мерят човешкото в този леден приказен свят. Умирайки още веднъж и още веднъж в галактическия мрак, героят желае да е сигурен, че неговата душа ще продължи да живее.
-->
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ