ГЕРБ ги е страх да ходят на избори и предпочитат сватба с Пеевски?
След слабото показване на ГЕРБ в Пазарджик страхът от избори към този момент не е прикрит, а се трансформира в открита партийна линия – това е чувството след срещата сред, управлението на партията, депутати и кметове от през днешния ден.
Обиколката на депутатите по места, която трябваше да покаже поддръжка от структурите, завърши съмнително бързо . Всички се върнаха съвсем по едно и също време и внезапно започнаха да повтарят едно и също – „ Не желаеме избори “ . Случайност? Едва ли. По-скоро звучи като ясно напътствие от горната страна – да се резервира спокойствието и статуквото, тъй като при нов избор някои столове може и да не оцелеят.
Дали ГЕРБ към този момент осъзнаха, че са „ изядени “ по места, както самичък Борисов призна ? Май да . Защото тъкмо тези, които обикаляха страната, се върнаха с чувството, че почвата под краката им се клати. И вместо да приказват за ново начало в партията, започнаха да заглеждат към друго „ Ново начало “ – това на Делян Пеевски . Дали някои депутати към този момент работят в тази посока, не е ясно. Но е очевидно, че от ден на ден решения се взимат не поради публичния интерес, а поради боязън от персонален политически край . Партията, която дълги години се представяше като поръчител за непоклатимост, през днешния ден наподобява най-нестабилна вътрешно – разграничена сред старите зависимости и новите си страхове.
Това е чувството и което оставят в обществото съгласно редица политически анализатори през последните дни. Вместо убеденост и подготвеност за избор, от думите и дейностите на управлението лъсна нерешителност , суматоха и предпочитание за опазване на постове непременно – даже и това да значи да седнат на една маса с Делян Пеевски и „ Движение за права и свободи Новото начало “. Това не е просто политически ход. Това е самопризнание, че властта се трансформира в самоцел, а страхът от изборна неустановеност е по-силен от вярата в личните сили.
И до момента в който страната чака решения, никой към този момент не приказва за жителите , за действителните проблеми, за посоката на страната. Всичко се свежда до едно – кой ще остане около държавната софра и кой ще бъде преместен от нея.
Вместо ново начало за България, се обрисува остарял сюжет – боязън, покупко-продажби и тишина. И до момента в който ръководещите си пазят местата, жителите още веднъж остават без глас на масата.
