Трапезата на Тодоровден или Конски Великден!
След Сирни Заговезни българската черква отбелязва църковния празник Тодоровден. Денят е отдаден на Свети Теодор Тирон и се празнува в първата събота след Заговезни. Този празник се назовава още Конски Великден!
Традицията на Тодоровден повелява да се организират конни надбягвания, известни още като (кушии), които и до през днешния ден минават шумно и радостно в доста елементи от България. Българите имат вяра, че на този ден Свети Тодор облича девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да моли да пристигна лятото.
Празникът сплотява вярата за здраве, благополучие, положително бъдеще на младите.
Народното вярване гласи, че в този ден Свети Тодор обхожда полето със своя кон да ревизира по какъв начин порастват посевите. Щом пристигнел в Царството Господне, Свети Тодор забивал копие в земята, на него връзвал коня си. Когато от земята се вдигнела пара, чак тогава неговото предпочитание се изпълнявало.
Народът свързва празника с вярата за изобилие и Тодоровден се тачи от млади и остарели. Щом Слънцето се покаже, стопанката на къщата замесвала ритуален самун с формата на подкова, декориран с орехови ядки или варена царевица. Намазва се с мед и се раздава на околните.
Преди това се ревизира от свекървата дали е добре изпечен и чак тогава се начупва. Така се сближавали свекърва и снаха и старите приемали младата младоженка. От хляба се слага и в яслите на конете да са здрави и да имат богато поколение.
Хлябът е прочут още с името копито, конче или просто Свети Тодор. На този ден конете се сресват празнично, а в гривите им момите вплитат сини мъниста срещу уроки или връзват червени конци, да ги пазят от неприятни очи. Най-голямо внимание се отделя на конската опашка. Първо се сресва, след това се сплита и се украсява богато.
Неделята преди този празник се назовава Тодорова неделя. Всеки ден до празника момите поставяли под възглавницата си три скилидки чесън и три зърна царевица. По сънищата си можели да гадаят за своето бъдеще - по кое време и за кого ще се омъжат. Миели косите си с вода, в която има сламки от яслите, с цел да имат и те здрави и лъскави коси, като конски гриви.
Снимка: Сергей Анчев Бабите за пръв път подстригвали децата след зимата. Затова на някой места се споделя остриган като магаре през март.
Кушиите се провеждали на необятна поляна - там се събирало цялото село да гледа по какъв начин печели най-бързият кон. Награда била торба с овес и венец на главата. Стопанинът правел почитна обиколка из селото, а след това давал изобилна почерпка в своя дом.
Празникът завършвал с хора.
Трапезата на Тодоровден е формирана наложително от питка за Тодоровден - ритуален самун подкова.
Рецептите за Тодоворден включват още леща, картофи, гъбена супа и варена царевица.
Честито на всички празнуващи!
