След шока на пандемията пазарът на труда в България постигна

След шока на пандемията пазарът на труда в България реализира бързо възобновяване и даже по доста индикатори трансферира върховете, реализирани при динамичния напредък до 2019 година  През 2022 година междинната безработица в страната понижава до 5.2% спрямо 5.5% през предходната година, което е усъвършенстване даже по отношение на предпандемичните равнища – през 2019 година коефициентът беше еднакъв 5.6%. Това демонстрират данните на Агенцията по заетостта, основани на публично записаните в бюрата по труда безработни лица.

Възстановяването обгръща съвсем цялата страна, като в едвам 40 от 265 общини се следи нарастване на безработицата или опазване на същото равнище в през 2022 година Нещо повече, утежняването в съвсем всяка от тези общини е непретенциозно на фона на подобряването при останалите.

ИНТЕРАКТИВНА КАРТА

Традиционно гъвкавият пазар на труда на София е с най-ниска безработица от 1.2%, а  на второ място се подрежда община от индустриалната периферията на столицата – Божурище с 1.8%. С доста невисок коефициент са и Варна и прилежащата Белослав (по 2.1%), както и логистичния център Елин Пелин (2.4%) и регионалните центрове Бургас и Пловдив (по 2.5%). Остават обаче забележими клъстери с доста висока безработица – Северозападът, множеството дунавски общини, доста от дребните общини в Родопите, Сливенско, Разградско.

Пограничните региони като цяло срещат по-сериозни провокации на пазара на труда, и това проличава ясно при равнищата на безработицата. Същевременно 64 общини към този момент са с под 5% безработни, като множеството са огромни градове, мощно обвързваните с тях периферни общини или сполучливи районни индустриални центрове.

ИНТЕРАКТИВНА КАРТА

В динамичност съвсем всички общини в страната записват доста понижение на коефициента на безработица по отношение на отрицателните върхове от 2020 година, като спад има в 225 общини. Повишение с над 1 пр.п. е записано в едвам 23, като множеството от тях са съсредоточени край Видин и Кърджали. Най-бързото възобновяване се следи най-много в дребни общини, като спад с над 10 пункта има  Летница, Николаево, Долна баня, Якимово, Борован, Ружинци, Ситово. Видими усъвършенствания има и в черноморските и планински общини, където сривът в туризма докара до доста бързо утежняване в годините на ограничаващи ограничения.

Възстановяването в огромните градове е релативно по-бавно – 1.8 пр.п. в София, 2 пр.п. във Варна, 1,7 пр.п. в Пловдив. Това е значително обяснимо поради релативно по-малкия удар, който локалните пазари на труда понесоха в хода на пандемията, а също и това, че те по този начин или другояче от няколко години са покрай „ санитарния “ най-малко на безработицата.

Тенденциите в безработицата от миналата година за следващ път акцентират, че България няма един еднороден пазар на труда, а фрагментиран на най-малко няколко разнородни елементи, всяка със своите специфики и проблеми. От едната страна са мощните стопански центрове и тяхната външна страна, където безработицата е доста ниска, а квалифицираните фрагменти от ден на ден не доближават. От другата обаче са по-слабо развитите отдалечени региони, където възобновяване наподобява още не е пристигнало. В тях липсват вложения, образованието и уменията на свободните служащи са ниски, а демографската динамичност – очебийно отрицателна. Това ясно разделяне от своя страна значи, че едно бъдещо ръководство, което желае да взема решение тези проблеми ще бъде насила да търси характерни пригодени решения, а не обединен и изчерпателен метод.

Източник: Институт за пазарна стопанска система (ИПИ)