След раздяла се оцелява. Женското сърцето може много да понесе
След разлъка се оцелява. Бавно. Болезнено. Но въпреки всичко се оцелява. Нужно е време. Много време. Докато станеш още веднъж цялостен. Докато раните зараснат. Докато повярваш още веднъж в живота. В любовта. В мъжете.
След разлъка се оцелява. Не постоянно си същият, както преди. Е може би в никакъв случай към този момент не си същия. След нея си по-силен. Смел. Добър.
Раздялата е изпит. Най-болезненият. Но и най-хубавият. Изпит, в който сълзите са наложителна част. Изпит, в който учителят мълчи. Защото би трябвало да преминеш през това. И да го вземеш – сполучливо.
След изпит постоянно чувстваш успокоение и може би задоволство. Също като след разлъка. Удовлетворение, че към този момент не си с този, който те наранява. И те кара да боли. Свобода. Независимост. Спокойствие. Чувства, които настъпват след нея. Но би трябвало време. Време, с цел да простиш. На него. И на себе си, несъмнено.
Раздялата настава, с цел да постави нещата в ред. Защото има една мощ, която ни пази. И знае кое е най-добре за нас. Сила, която отстранява неверните хора от живота ни. Временни лица. Минувачи, които носят добър урок със себе си. Може би малко мъчителен или по-скоро доста подобен. Но въпреки всичко потребен урок.
Защото към този момент знаем от какво най-вече ни боли. И какви хора да не позволяваме до себе си. До сърцата си. Защото сърцето, колкото и болежка да му причинят – оправя се. Вярно, разрушава се на дребни късчета и може би в никакъв случай не може да стане още веднъж цяло, както е било в миналото. Но въпреки всичко към момента действа.
Винаги има вяра, до момента в който дишаме. И най-болезнената любовна разлъка, човек е кадърен да преживее. Така сме устроени. По-силни сме, в сравнение с допускаме. По-умни. И доста по-добри.
Сърцето постоянно е в несъгласие с мозъка. И постоянно пострадало. Жертва на вярата за благополучие. За обич.
След разлъка се оцелява. Не незабавно. Но постоянно.
Питаш се по какъв начин?
Представяме ти някои от методите, които ще ти оказват помощ да оцелееш и още веднъж да заживееш без да изпитваш боязън от любовта и от мъжете.
Позволи си да чувстваш
Най-голямата неточност, която позволяват дамите, откакто са се разделили с него е, когато потискат възприятията си. Дори и да си споделят, че не им пука, всички знаем, че не е по този начин. Пука им и то доста.
Когато те боли – остави тази болежка да превземе цялото тяло. Повярвай, че единствено по този начин ще може да си тръгне от теб изцяло, някой ден. Да, ще би трябвало време и доста самообладание. Но и това ще отмине. Като всичко останало.
След всяка стихия – изгрява слънце. Слънце, което доста скоро ще озари и твое лице.
Сълзите лекуват
О, да. Сълзите са лечебни. Също като морето. Когато си се плачи – плачи. Не се срамувай. Не се потискай. Остави сълзите, които по този начин настойчиво пълнят очите ти да се разлеят по лицето ти. Напълно обикновено е да плачеш. А и това е методът да се почувстваш малко по-добре.
Погрижи се за себе си
Точно в този момент е моментът, в който имаш най-силна потребност от обич към себе си. Колкото и да ти е мъчно, постави старания и се погрижи за себе си. Запиши се на спорт, отиди на шопинг с приятелки, даже и може да заминеш за известно време на друго място, с някой твой прочут. Смени прическата, отдай се на професионалното ти развиване. Но не се затваряй. Защото в случай че го направиш, ще изпаднеш в дълбока меланхолия, която може да съсипе душeвността ти.
