Охладихме ли ентусиазма на македонците след съвета при президента?
След провелия се Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС) при президента Румен Радев по отношение на интеграцията на Република Северна Македония (РСМ) насочваме взор към геополитическия разбор и изводите след.
Разговорът ни по тези тематики е с проф. Искра Баева - учител в Историческия факултет на Софийския университет, лекар по история и създател на доста научни писания, книги и учебници и Симеон Николов - посланик, някогашен заместник-министър на защитата и шеф на Центъра за стратегически проучвания в сигурността и интернационалните връзки.
Кои са новите моменти след КСНС, в случай че има такива и считате ли, че дадохме явен и финален знак към РСМ?
Проф. Искра Баева: Не чаках друго решение – натискът да продължи тази линия беше доста мощен, а изигра роля и чисто политическия императив. Не се оправдаха и прогнозите да се анулира позицията ни, както ни заплашваха някои политически сили. От години в България не е имало такова единогласие на политическите сили. Струва ми се обаче, че същината на казуса стана жертва на политиката – твърдостта на позицията ни цели по-скоро да спомогне в решаването на вътрешните ни проблеми.
Няма никакъв късмет казусът да се реши заради чисто вътрешнополитическите проблеми и в двете страни и неустойчивостта, подбудена от тях.
Симеон Николов: Безспорно значимо беше демонстрираното единение по българската позиция по отношение на започване на договаряния за участие на РСМ в Европейски Съюз. Но в самия текст, до който стигна Консултативния съвет при президента, сякаш липсват два акцента. Тъй като източници от Европейски Съюз ни упрекваха, че не би трябвало да се търси решение на двустранни проблеми на европейско равнище, изявленията на българския президент до момента вярно излъчваха посланието, че значимото за македонската страна е да се придържа към съществени правила и полезности на Европейски Съюз, а казусът е и на Брюксел, а освен на България. А това сякаш се загуби в днешния текст от Консултативния съвет. Освен извеждането на правата на македонските българи като водеща тематика, текстът може би трябваше да открои и разбирането, че въпреки и да не можем да чакаме бърза смяна на насажданите с десетилетия език на омразата и фалшификации на историята, ние бихме желали да забележим действителни дейности и гаранции в тази тенденция.
Може би по–ясно трябваше да се открои и това, че повдигнатите въпроси не са „ претенции ”, а отправени рекомендации, съответстващи на духа и полезностите на Европейски Съюз. Вярно е, че РСМ не направи нищо по осъществяване на контракта. Някои критици на днешната позиция като че ли в този момент се сетиха, че българската позиция усилвала още повече антибългаризма в РСМ.
Ако си представим целия развой като една влакова комбинация, ние сменихме парния локомотив на комисията по история с нов дизелов локомотив на правата на индивида и пет вагона, в които ще се настанят икономисти, експерти по инфраструктура, културни деятели, историци, само че тази тежка комбинация се нуждаеше от още едни мощен европейски локомотив, доста по–силни послания от Брюксел към македонските пасажери, чакащи на гара Скопие, а в нашите дипломатически куфарчета освен това от бутилка ракия и българска луканка.
Успя ли президентът да реализира исторически триумф с тази обща декларация, както го дефинираха някои наблюдаващи и по какъв начин виждате неговата роля в този миг?
Проф. Искра Баева : По отношение на президента – това в действителност е огромен триумф за него, тъй като до момента не е имало толкоз сполучлив КСНС в целия му мандат, когато беше процедура да не се приема документ, някои политически сили да напущат предварително съвещанията и така нататък В този смисъл триумфът се дължи както на тематиката, по този начин и на променената вътрешнополитическа обстановка. Декларацията, която президентът изчете, не внася нищо ново, само че затвърждава следваната позиция. Забележката ми е по-скоро ориентирана към трендовете в дълготрайния политически развой.
Симеон Николов : Заключенията на КСНС по закон са оферти към изпълнителната власт и Народното събрание и не могат да се обвързват с крайни резултати. Президентът доста преди този момент съвещание зададе различен звук, в което се състои неговата роля.
Можем ли да твърдим, че политическият ни хайлайф охлади ентусиазма, който бе почнал да се надига в последните дни у съседите ни?
Проф. Искра Баева: Техният (на македонските политици) възторг беше обвързван с вярата, че в България идват на власт политически сили, които гледат към общото европейско бъдеще, а не толкоз към проблемите на предишното. Моята позиция е, че не можем да гледаме бъдещето единствено през призмата на предишното. В този смисъл упованията обикновено бяха попарени. Не мисля, че виновността за застоя в връзките се дължи на сегашната ни политическа класа – казусът е затвърден надълбоко в историята.
Симеон Николов : Това наподобява бе една от главните цели на оповестените резултати от Консултативния съвет и би трябвало да способства за отрезвяване на позициите на нашите сътрудници.
Какво да чакаме от визитата на премиера Петков идната седмица и по отношение на тактиката на кабинета – виждате ли някакъв разнобой по отношение на периодите за договарянията, защото президентът Радев не обвърза с съответни дати, до момента в който премиерът Петков заприказва за краткосрочно разрешаване на проблема?
Проф. Искра Баева : Премиерът най-вероятно е бил нападнат за изявленията си за скорошно възстановяване на връзките ни със Северна Македония, по тази причина надали му е било прелестно на този съвет. Аз персонално не считам решението му да посети РСМ за неверно, защото там имаше мотив. Във връзка с карантинирането не е ясно дали и по какъв начин ще се състои това посещаване. Но визитата може и ще бъде една вярна стъпка към съгласие: двамата министър председатели би трябвало да се схванат за краткосрочните цели и стъпки за реализирането им. Гражданите на РСМ обаче би трябвало да схванат, че нашата позиция може да претърпи развиване, единствено в случай че бъде показана воля за доближаване и от тяхна страна. В този смисъл в случай че ние нападаме „ на нож “ съседите ни, надали ще реализираме резултат, също както и те. Но стартираме ли да приказваме по въпроси като транспортните връзки, икономическите ни контакти и така нататък, то крайният резултат ще бъде взаимноизгоден и за двете страни.
Поради карантинирането на премиера Петков, не е изключено визитата да бъде отсрочено. Това би дало опция идната дата да бъде планувана за среща в София, което е по–удачно, в сравнение с българският министър председател да гостува в Скопие. Премиерът може да реализира пробив, в случай че македонската страна се възползва и предложи ограничения, които да покажат ясно осъществяване на клаузи от Договора с България. Открит остана въпросът какви ще са гаранциите, че предлаганите от петте работни комисии ограничения ще бъдат изпълнени. Очевидно, че е победила позицията да няма съответни периоди, а да съдим за постигнатото по съответни резултати.
Да приключим и с вашата прогноза - по какъв начин прогнозирате да продължи процеса по интеграция на РСМ?
Проф. Искра Баева: Ситуацията не е без излаз. Целите са сложени, а началото би трябвало да бъде на чисто човешки диалог за това какво може да се направи най-лесно и бързо, без да се стартира с сложните исторически проблеми. Това би ни помогнало да се придвижим от мъртвата точка, в която сме сега и може да се стигне до някакъв резултат. Нашият проблем изначално е обвързван с това, че всяка страна счита единствено себе си за права и не желае да се вгледа в другата позиция. Възможността да погледнеш на нещата и от различен ъгъл демонстрира по-голяма просветеност, а и по-голяма приемливост.
Накратко – дано стартираме от по-лесните стъпки, последователно да вървим към по-трудните за разрешаване проблеми, които неизбежно ще ни заведат към предишното. Идеята ми е да стартираме с сегашното и с мисъл за бъдещето, като след това ще ни бъде по-лесно да дискутираме и предишното.
Проблемите трябваше да бъдат разграничени още в две групи. Първата да включва вероятни за осъществяване неща в обозримо бъдеще като унищожаване ограничението на правата на българските македонци, езика на омразата и корекции в учебниците. Втората да включва проблемите, свързани с историята, дълготрайни инфраструктурни планове и други Не би трябвало да чакаме единствено какво ще отговори и направи РСМ, а да разработим и изпълняваме План с най–малко две елементи: ограничения, свързани директно с РСМ и работа в страните–членки на Европейски Съюз. В първата част влизат въпроси като облекчение опциите за обучение и специализация в България на фрагменти от Македония, стипендии, интернационалните конференции, стопански връзки други Във втората част: издаването на литература на британски, немски и френски език съдържаща резултати от проучвания на наши учени, дипломатическа интензивност в трети страни и така нататък България би трябвало да упорства пред Европейски Съюз и Съединени американски щати за оказване на въздействие върху РСМ, тъй като същинската причина за днешното положение е прибързаното сключване на Договора през 2017 година под натиска на Вашингтон и Брюксел поради идното тогава приемане на РСМ в НАТО.
Автор: Ивайло Илиев
Още от ПОЛИТИКА:
Разговорът ни по тези тематики е с проф. Искра Баева - учител в Историческия факултет на Софийския университет, лекар по история и създател на доста научни писания, книги и учебници и Симеон Николов - посланик, някогашен заместник-министър на защитата и шеф на Центъра за стратегически проучвания в сигурността и интернационалните връзки.
Кои са новите моменти след КСНС, в случай че има такива и считате ли, че дадохме явен и финален знак към РСМ?
Проф. Искра Баева: Не чаках друго решение – натискът да продължи тази линия беше доста мощен, а изигра роля и чисто политическия императив. Не се оправдаха и прогнозите да се анулира позицията ни, както ни заплашваха някои политически сили. От години в България не е имало такова единогласие на политическите сили. Струва ми се обаче, че същината на казуса стана жертва на политиката – твърдостта на позицията ни цели по-скоро да спомогне в решаването на вътрешните ни проблеми.
Няма никакъв късмет казусът да се реши заради чисто вътрешнополитическите проблеми и в двете страни и неустойчивостта, подбудена от тях.
Симеон Николов: Безспорно значимо беше демонстрираното единение по българската позиция по отношение на започване на договаряния за участие на РСМ в Европейски Съюз. Но в самия текст, до който стигна Консултативния съвет при президента, сякаш липсват два акцента. Тъй като източници от Европейски Съюз ни упрекваха, че не би трябвало да се търси решение на двустранни проблеми на европейско равнище, изявленията на българския президент до момента вярно излъчваха посланието, че значимото за македонската страна е да се придържа към съществени правила и полезности на Европейски Съюз, а казусът е и на Брюксел, а освен на България. А това сякаш се загуби в днешния текст от Консултативния съвет. Освен извеждането на правата на македонските българи като водеща тематика, текстът може би трябваше да открои и разбирането, че въпреки и да не можем да чакаме бърза смяна на насажданите с десетилетия език на омразата и фалшификации на историята, ние бихме желали да забележим действителни дейности и гаранции в тази тенденция.
Може би по–ясно трябваше да се открои и това, че повдигнатите въпроси не са „ претенции ”, а отправени рекомендации, съответстващи на духа и полезностите на Европейски Съюз. Вярно е, че РСМ не направи нищо по осъществяване на контракта. Някои критици на днешната позиция като че ли в този момент се сетиха, че българската позиция усилвала още повече антибългаризма в РСМ.
Ако си представим целия развой като една влакова комбинация, ние сменихме парния локомотив на комисията по история с нов дизелов локомотив на правата на индивида и пет вагона, в които ще се настанят икономисти, експерти по инфраструктура, културни деятели, историци, само че тази тежка комбинация се нуждаеше от още едни мощен европейски локомотив, доста по–силни послания от Брюксел към македонските пасажери, чакащи на гара Скопие, а в нашите дипломатически куфарчета освен това от бутилка ракия и българска луканка.
Успя ли президентът да реализира исторически триумф с тази обща декларация, както го дефинираха някои наблюдаващи и по какъв начин виждате неговата роля в този миг?
Проф. Искра Баева : По отношение на президента – това в действителност е огромен триумф за него, тъй като до момента не е имало толкоз сполучлив КСНС в целия му мандат, когато беше процедура да не се приема документ, някои политически сили да напущат предварително съвещанията и така нататък В този смисъл триумфът се дължи както на тематиката, по този начин и на променената вътрешнополитическа обстановка. Декларацията, която президентът изчете, не внася нищо ново, само че затвърждава следваната позиция. Забележката ми е по-скоро ориентирана към трендовете в дълготрайния политически развой.
Симеон Николов : Заключенията на КСНС по закон са оферти към изпълнителната власт и Народното събрание и не могат да се обвързват с крайни резултати. Президентът доста преди този момент съвещание зададе различен звук, в което се състои неговата роля.
Можем ли да твърдим, че политическият ни хайлайф охлади ентусиазма, който бе почнал да се надига в последните дни у съседите ни?
Проф. Искра Баева: Техният (на македонските политици) възторг беше обвързван с вярата, че в България идват на власт политически сили, които гледат към общото европейско бъдеще, а не толкоз към проблемите на предишното. Моята позиция е, че не можем да гледаме бъдещето единствено през призмата на предишното. В този смисъл упованията обикновено бяха попарени. Не мисля, че виновността за застоя в връзките се дължи на сегашната ни политическа класа – казусът е затвърден надълбоко в историята.
Симеон Николов : Това наподобява бе една от главните цели на оповестените резултати от Консултативния съвет и би трябвало да способства за отрезвяване на позициите на нашите сътрудници.
Какво да чакаме от визитата на премиера Петков идната седмица и по отношение на тактиката на кабинета – виждате ли някакъв разнобой по отношение на периодите за договарянията, защото президентът Радев не обвърза с съответни дати, до момента в който премиерът Петков заприказва за краткосрочно разрешаване на проблема?
Проф. Искра Баева : Премиерът най-вероятно е бил нападнат за изявленията си за скорошно възстановяване на връзките ни със Северна Македония, по тази причина надали му е било прелестно на този съвет. Аз персонално не считам решението му да посети РСМ за неверно, защото там имаше мотив. Във връзка с карантинирането не е ясно дали и по какъв начин ще се състои това посещаване. Но визитата може и ще бъде една вярна стъпка към съгласие: двамата министър председатели би трябвало да се схванат за краткосрочните цели и стъпки за реализирането им. Гражданите на РСМ обаче би трябвало да схванат, че нашата позиция може да претърпи развиване, единствено в случай че бъде показана воля за доближаване и от тяхна страна. В този смисъл в случай че ние нападаме „ на нож “ съседите ни, надали ще реализираме резултат, също както и те. Но стартираме ли да приказваме по въпроси като транспортните връзки, икономическите ни контакти и така нататък, то крайният резултат ще бъде взаимноизгоден и за двете страни.
Поради карантинирането на премиера Петков, не е изключено визитата да бъде отсрочено. Това би дало опция идната дата да бъде планувана за среща в София, което е по–удачно, в сравнение с българският министър председател да гостува в Скопие. Премиерът може да реализира пробив, в случай че македонската страна се възползва и предложи ограничения, които да покажат ясно осъществяване на клаузи от Договора с България. Открит остана въпросът какви ще са гаранциите, че предлаганите от петте работни комисии ограничения ще бъдат изпълнени. Очевидно, че е победила позицията да няма съответни периоди, а да съдим за постигнатото по съответни резултати.
Да приключим и с вашата прогноза - по какъв начин прогнозирате да продължи процеса по интеграция на РСМ?
Проф. Искра Баева: Ситуацията не е без излаз. Целите са сложени, а началото би трябвало да бъде на чисто човешки диалог за това какво може да се направи най-лесно и бързо, без да се стартира с сложните исторически проблеми. Това би ни помогнало да се придвижим от мъртвата точка, в която сме сега и може да се стигне до някакъв резултат. Нашият проблем изначално е обвързван с това, че всяка страна счита единствено себе си за права и не желае да се вгледа в другата позиция. Възможността да погледнеш на нещата и от различен ъгъл демонстрира по-голяма просветеност, а и по-голяма приемливост.
Накратко – дано стартираме от по-лесните стъпки, последователно да вървим към по-трудните за разрешаване проблеми, които неизбежно ще ни заведат към предишното. Идеята ми е да стартираме с сегашното и с мисъл за бъдещето, като след това ще ни бъде по-лесно да дискутираме и предишното.
Проблемите трябваше да бъдат разграничени още в две групи. Първата да включва вероятни за осъществяване неща в обозримо бъдеще като унищожаване ограничението на правата на българските македонци, езика на омразата и корекции в учебниците. Втората да включва проблемите, свързани с историята, дълготрайни инфраструктурни планове и други Не би трябвало да чакаме единствено какво ще отговори и направи РСМ, а да разработим и изпълняваме План с най–малко две елементи: ограничения, свързани директно с РСМ и работа в страните–членки на Европейски Съюз. В първата част влизат въпроси като облекчение опциите за обучение и специализация в България на фрагменти от Македония, стипендии, интернационалните конференции, стопански връзки други Във втората част: издаването на литература на британски, немски и френски език съдържаща резултати от проучвания на наши учени, дипломатическа интензивност в трети страни и така нататък България би трябвало да упорства пред Европейски Съюз и Съединени американски щати за оказване на въздействие върху РСМ, тъй като същинската причина за днешното положение е прибързаното сключване на Договора през 2017 година под натиска на Вашингтон и Брюксел поради идното тогава приемане на РСМ в НАТО.
Автор: Ивайло Илиев
Още от ПОЛИТИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ