Антивоенната съпротива в американската армия по време на войната във Виетнам
След фамозната бомбардировка над Пърл Харбър по време на Втората международна война, доста американски цивилни нямат самообладание да отидат на война. Ситуацията обаче е напълно друга, когато избухва войната във Виетнам няколко десетилетия по-късно. Военната работа всеобщо се заобикаля като е заместена от антивоенни настроения, които последователно стигат и до чужбина с доста от войските, изпратени на фронта.
В началото на 70-те години на предишния век държавното управление на Съединени американски щати осъзнава тежките последствия от съпротивата против войната във Виетнам и когато министърът на защитата Мелвин Леърд посещава страната през 1971 година, се твърди, че е „ шокиран и смутен “ от равнището на морала, което заварва. Знаейки, че сухопътните сили на страната не са там, където би трябвало да бъдат, Съединени американски щати стартират да приканват за още въздушни удари.
Ситуацията във Виетнам се отразява върху президента Ричард Никсън и неприятният морал, съгласно известията, го прави по-нетърпелив да форсира края на войната. Така през 1973 година Съединени американски щати публично приключват практиката си на военна тегоба.
