След присъединяването на Хърватия през 2023 г., България стана 21-вият

След присъединението на Хърватия през 2023 година, България стана 21-вият член на Еврозоната на 1 януари 2026 година Това е кулминационната точка на дълъг развой, почнал с рухването на властническия режим на Тодор Живков през 1989 година и контузията от хиперинфлацията, която доближи 1058,4% през 1997 година Защо на България ѝ лиши толкоз доста време, с цел да одобри еврото и какви са последствията? Това пита в публикация за онлайн изданието The Conversation професорът по стопанска система в университета Cote d " Azur Доминик Тор.

В неделя, 19 април 2026 година, проруският някогашен български президент Румен Радев завоюва парламентарните избори, получавайки 130 от 240 места. Той поема страна, която одобри еврото на 1 януари 2026 г.  1,95583 лв. се равняват на 1 евро - левът като историческата валута, беше отстранен. Българската национална банка стана член на Евросистемата на Еврозоната. Защо беше взето това решение? Исторически преглед от 1990 година до наши дни.

Хиперинфлация след рухването на Берлинската стена

През 1997 година България претърпява интервал на хиперинфлация, достигайки пик от 1058,4%. В такава обстановка работещите са изкушени неотложно да обръщат заплатите си в задгранична валута, което води до обезценяване на националната валута. Тази обстановка принуждава търговците на дребно непрекъснато да поправят цените, с цел да избегнат риска от продажба на загуба.

Затова политическите и финансовите управляващи вкараха валутен ръб - мощно рестриктивна, само че ефикасна парична система за битка с инфлацията. На процедура това включва обвързване на цената на лв. с друга валута, като да вземем за пример еврото или немската марка.

Въпреки че тази тактика се оказа сполучлива и инфлацията падна до 22% през 1998 година, България загуби надзор върху икономическата си политика.

Междувременно, прекалено ниският и най-много прекалено неустойчив междинен ритъм на напредък (-9,12% годишен напредък на Брутният вътрешен продукт през 1992 година, 5,21% през 1996 година и -8,40% през 1999 г.) обезкуражи елита, който последователно напусна страната. Между 1992 година и 2001 година популацията понижа с 6%. Тези, които не бяха склонни да емигрират, останаха да чакат изгодите от Европейския съюз, към който България се причисли през 2007 година

Въпреки многократните претенции от страна на българските управляващи, Европейският съюз забави интеграцията на страната в Еврозоната. Въпреки че количествено измеримите индикатори - равнища на инфлация, лихвени проценти - не бяха всички позитивни, Европейският съюз уточни най-вече изкуствено постоянния валутен курс като належащо изискване за действието на валутния ръб. По-неформално, Европейският съюз беше смутен от неустойчивостта на своите институции и компликацията им да управляват - от време на време даже в личните си редици - тревожното равнище на корупция.

Икономическото наваксване на България

През юли 2020 година България се причисли към Европейския валутен механизъм (чакалнята на Еврозоната) за приемане на еврото през 2024 година След години на съмнение, решението за присъединението ѝ беше взето през юли 2025 година

Остават обаче някои въпроси: Достатъчно постоянни ли са институциите? Може ли да възникне икономическа или финансова рецесия в България и да подкопае паричния съюз? Решението за присъединение към Еврозоната всъщност дава отговор утвърдително на първия въпрос. Ако в България възникне рецесия, се счита, че българите, с поддръжката на съседите си, биха могли да се оправят с нея на локално равнище.

През 2025 година брутният вътрешен артикул (БВП) на България от 100 милиарда евро съставлява единствено 0,7-0,8% от Брутният вътрешен продукт на Еврозоната, което лимитира силата на възможните странични резултати. Реалният прогрес на България (коригиран по отношение на инфлацията) е доста осезателен от 2007 година насам: брутният вътрешен артикул на глава от популацията, който беше 41% от междинния за Еврозоната при присъединението ѝ към Европейския съюз, в този момент е 67% от тази междинна стойност.

Как България вижда прехода си към еврото

Българската политическа класа е най-вече проевропейска от десетилетия. Тя поддържа приемането на еврото, защото то понижава транзакционните разноски и прави банките по-сигурни, защото в този момент те към този момент се контролират според стандартите на Европейската централна банка. Тези стандарти отдалечиха България от обстановката от 1996 година, когато над 60% от заемите не се изплащаха.

През 2026 година тази политическа класа се надява да притегли нов капитал, създаващ работни места. Както и в други централноевропейски страни, национализмът и евроскептицизмът набират мощ в българската политика. Румен Радев, президентът на страната, подаде оставка през януари. След проевропейското му президентство, реториката му става по-двусмислена: " Окончателният раздор сред българите и политическата класа настъпи с отхвърли на Народното събрание да организира референдум за датата за въвеждане на единната европейска валута. Народните представители лишиха хората от правото им на избор. "

Проучвания, извършени от българския институт Алфа Рисърч през тази година, демонстрират, че поддръжниците и съперниците на еврото са разграничени по равно - 49% " за ", 45,8% " срещу ". Според последното изследване на Евробарометър на Европейската комисия, 49% от българите са срещу единната валута през 2025 година Мненията срещу нея са били доста по-високи през 2022 година, което слага в вероятност смесеното усещане, показано от тези данни.

Разбира се, потребителите се опасяват от загуба на покупателна дарба, която постоянно се случва единствено в незначителна степен, когато дадена страна одобри еврото. Последният опит демонстрира, че тази спомагателна инфлация е лимитирана - от 0,2% до 0,35% - и краткотрайна. Следователно е рационално да се допусна, че същото ще е годно и за България и че този преход ще бъде от изгода за страната.

Защо лиши толкоз време?

В реалност България е извървяла дълъг път. Валутният ръб - паричната система, която я избави от хиперинфлация през 1997 година - е по едно и също време особеност в свят на необятно публикувани плаващи валутни курсове и капан, който може да се затвори за тези, които го одобряват, когато желаят да се причислят към паричен съюз.

Тази система за издаване на валута е ненапълно сходна на това, което теоретично представляваше златният стандарт (една валута е еквивалентна на закрепено тегло злато), комбинирана с цялостната конвертируемост на банкнотите в злато. Българската национална банка, наричана в този случай " емисионен ръб ", може да обезпечава ликвидност единствено в левове, обезпечена с аварийна валута, в началото немската марка, а по-късно еврото, или с държавни облигации, деноминирани в тази аварийна валута.

Достъпът до левова ликвидност става рестриктивен, което механично понижава инфлацията - банките са лимитирани в кредитирането си и затова предотвратяват скок на цените и заплатите. Академичната литература изяснява, че с изключение на този " дисциплиниращ резултат ", самият механизъм генерира публично доверие, карайки хората да задържат левове, вместо неотложно да ги обръщат в " твърди " валути като немската марка или еврото. Именно това се случи по време на стабилизацията на България през 1998-1999 година

Тази система има своите ограничавания. Дисциплината се отнася и за страната, която не може да разчита на централната банка да организира интервенции на открития пазар (купуване и продажба на държавни облигации на паричния пазар) и да ѝ оказва помощ да взема заеми на рационални цени. По този метод българската страна взема заеми в евро от задгранични кредитори в Люксембург (Люксембургската фондова борса работи като търговски център за интернационалните скъпи книжа). Що се отнася до банките, те не могат да разчитат на " заемодател от последна инстанция " при положение на рецесия, защото централната банка по формулировка не може да играе тази роля.

В умозаключение

Българите се оказват ненапълно по-обвързани с останалата част от Европа, в която от години изпращат своите лекари, откриватели и други инженери-емигранти. Българската страна ще може да се възползва от по-благоприятни лихвени проценти в Люксембург, който евентуално ще остане мястото, където се емитира българският дълг, до момента в който не се появи задоволително развъртян локален пазар.

През 2025 година България се класира на 84-то място в Индекса за усещане на корупцията на Transparency International. Европейската централна банка ще може да работи като заемодател от последна инстанция за локалните банки. Прехвърлянето на артикули, услуги и пари ще бъде улеснено, което би било от изгода за експортьорите. Тези изгоди биха могли да доведат до по-високи цени и заплати, като по този метод лимитират отсрочената конкурентоспособност на българската стопанска система. Във всеки случай, България ще би трябвало да усъвършенства резултата си в интернационалния Индекс за усещане на корупцията.