След приемането на еврото стандартът на живот в Хърватия се

След приемането на еврото стандартът на живот в Хърватия се увеличи. Това съобщи шефът на Хърватската национална банка Борис Вуйчич в София, съобщи кореспондент на БГНЕС.

В парламентарната комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната през днешния ден Вуйчич показа опита на Хърватия за приемане на общата валута, изгодите от нея, икономическия напредък и равнищата на инфлация след присъединението към Еврозоната.

Той означи, че най-трудният от критериите за Хърватия е бил обвързван с инфлацията.

" Инфлацията би трябвало да е равна на междинното равнище на трите страни с най-ниска инфлация, плюс 1,5 пункта. Ние бяхме малко над междинното равнище на Европейски Съюз ", добави шефът на Хърватската национална банка и уточни, че в техния случай междинната инфлация на Европейски Съюз е била 4,7% и това е базата, на която е трябвало да стъпят, с цел да изпълнят критериите.

Вуйчич открои и измененията в законите, както и преобразуването на заеми и депозити. " Това е голям по мащаб план, който трябаше да осъществим ", сподели той и добави, че смяната на парите в брой също е изисквала много съществени старания.

Заедно с армията вземат решение по какъв начин тъкмо да съхраняват и да подменят банкнотите в трезора.

" Всички куни, които бяха изтеглени бяха сложени в тези хранилища и бяха продадени като стока. Работихме в доста тясно съдействие с полицията и с арменията както във връзка с куните, по този начин и във връзка с евробанкнотите ", посочи Вуйчич и акцентира, че измежду условията преди присъединението към Еврозоната е било и всички компании да разгласяват своите цени в куни и в евро. По думите му всичко това е било сносно възприето от обществеността, като означи, че осведомителната акция е доста основна при въвеждането на еврото.

" Инфармационната акция ни оказа помощ да уведомим хората, че не е нужно да чакат въвеждането на еврото ", уточни той.

Управителят на Хърватската национална банка акцентира, че 60% от парите в брой са предадени в комерсиалните банки преди 1 януари. " След това продължихме да обръщаме банкноти, само че темпът беше доста невисок ", сподели той.

Вуйчич разяснява и подготовката на банковата система.

" Имаше интервал от 2 седмици, които бяха много напрегнати за търговците на дребно. Но всичко се случи вярно. Нямаше произшествия, нито механически проблеми към прекосяването към еврото ", съобщи още той.

По отношение на основния въпрос, обвързван с цените, шефът на Хърватската национална банка сподели, че е имало хора " за " и " срещу " еврото и доста от тях са очаквали повишение на цените. " Опитът на другите страни сочи, че едно от въздействията на въвеждането на еврото е сред 0,2 – 0,4% разлика в цените. Въздействието за Хърватия е 0,2% в ценовата разлика ", обърна внимание той.

Вуйчич добави, че в доста случаи цените са се повишили основно при услуги като кафенета и фризьорски салони, само че разликата е 0,2 процентни пункта.

" В Хърватия нещата не протичат по-различно, в сравнение с в други страни, които минават към еврото. Най-вероятно и в България ще бъде по този начин с минимална разлика ", предвижда той.

Вуйчич означи, че обществената поддръжка е релативно висока при въвеждането на еврото. " За септември 2022 до февруари 2023 година две трети от хората поддържат, една трета - не. След въвеждането на еврото тази поддръжка не понижа, даже се усилва. 51% са с позитивно мнение, чакаме поддръжката да се усилва ", сподели още той.

Във връзка с елиминирането на риска от обмяна на непозната валута, шефът на Хърватската национална банка посочи, че в тази ситуация с България няма подобен риск, тъй като имате валутен ръб.

Относно заемите за семейства, той изясни, че в Хърватия сега те да по-ниски от тези в Европа. " В момента, в случай че вземете заем от Хърватия, ще видите, че той е по-нисък от Германия ", заяви Вуйчич, като добави, че и разноските в хърватските компании сега са по-ниски, в сравнение с в Чехия, Полша и Унгария, които не желаят да одобряват еврото.

Разходите за транзакции са третата изгода. " Не трябна да харчим пари за превръщане на валута. Разбира се, има закон за обменните бюра и за банките, и в тази ситуация те са губещите, само че това е ситуацията ", разгласи той.

Всички депозити, сподели още Вуйчич, в този момент са в евро и в случай че настъпи финансова рецесия за нас ще бъде доста по-лесно да я управляваме.

Кредитният рейтинг на Хърватия незабавно се увеличи след приемането на еврото.

" Има условие за съществуване на запас и заради подобряването на ликвидността инфлацията в Хърватия сега е по-ниска, в сравнение с в Еврозоната ", сподели още Вуйчич и посочи, че в случай че еврото е причина за увеличение на инфлацията, то в този момент би трябвало Хърватия да има по-висока инфлация от Чехия, Унгария и Полша, а това не е по този начин.

По думите му хората постоянно гледат комулативния резултат на инфлацията, а не това, с което боравят статистиците. " Въздействието върху Брутният вътрешен продукт не е негативно ", съобщи той и уточни, че България няма проблеми с фискалния баланс.

Той обърна внимание, че доста страни имат проблеми с обществения дълг, а България ще е добре пристигнала в Еврозоната, тъй като няма проблеми с това условие.

Управителят на Хърватската национална банка изясни, че подготовката за присъединение към Еврозоната изисква мощен ангажимент в този развой, както и да бъде осъществено в детайли обмисляне със съответните заинтригувани страни.

" Много значимо е да бъдат показвани цените в евро и в локалната валута ", безапелационен е Вуйчич и се обърна към членовете на комисията с думите: " Трябва да заявите ясно, че въвеждането на еврото няма до докара до манипулиране на цените. Трябва да обясните на хората изгодите, само че и да обясните концертирането на парите в брой ".

Хърватия, сподели още Вуйчич, е съумяла да концертира 60% от парите в брой преди приемането на еврото.

Министърът на финансите Асен Василев сподели от своя страна, че България върви по критериите и към този момент има изцяло изпълнени три от четирите критерия. Той изрази вяра България да стане 21 страна-членка на Еврозоната през 2025 година

Управителят на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев също съобщи, че България е в развой на извършване на критериите.

" За инфлацията не е нужно да повтаряме неща, които неведнъж сме казвали. Нищо по-различно няма да стане и в България ", сподели той и уточни, че игурността в условия на рецесии е различен доста значим фактор, както и че при нас валутният риск е редуциран до най-малко.

Вуйчич разяснява и повишението на приходите. " Стандартът на живот се увеличи измежду приемането на еврото ", уточни той и добави, че това се дължи, тъй като приходите изпревариха инфлацията и Хърватия е преди всичко в Европейски Съюз във връзка с растежа на приходи. /БГНЕС