Ето как точно ще изглежда смъртта на Слънцето
След почти 1.1 милиарда години, нашето Слънце ще стартира да се трансформира. Водородното гориво в ядрото ще е на изчерпване. Горенето ще се пренасочи на открито – към повърхността. Това ще направи Слънцето още по-ярко. Повишените равнища на радиация ще имат унищожителен резултат над нашата планета. Ето по какъв начин би изглеждало всичко.
Илюстрация: Zastolskiy Victor / Shutterstock
Средната температура на Земята ще се увеличи от 20 до 75 градуса по Целзий. Океаните ще се изпарят. Планетата ще се трансформира в скована и лишена от живот пустиня.
Илюстрация: PavelinaArt / Shutterstock
След близо 11 милиарда години водородът в Слънцето ще се изчерпи съвсем напълно. Когато нашата звезда го употребява с цел да основава сила, тя го трансформира в хелий. През всичките тези години сигурно в ядрото й са останали останки от хелий. Той ще стане неустойчив и ще се разпада под натиска на личното си тегло. Ядрото на Слънцето ще стане още по-плътно и горещо. Звездата ни ще се издуе 1.5 пъти по отношение на естествения си размер и ще стане два пъти по-ярка занапред.
През идващите 700 млн. години тя няма да стане по-ярка, само че ще продължи да нараства. Ще се издуе близо два пъти по отношение на настоящия си размер. Това обаче ще я охлади малко. От към този момент опустошената повърхнина на Земята Слънцето ще наподобява като гигантска оранжева топка, висяща в мъглявото небе.
Илюстрация: DMG Vision / Shutterstock
По това време звездата към този момент ще е на 12 милиарда години и ще е изхвърлило повече от една четвърт от външната си маса. При това състояние – когато няма солидна звезда, която да ги притегля – орбитите на планетите ще се трансформират. Венера ще пристигна на мястото на Земята, а нашата планета ще се отдалечи още повече от Слънцето. Рано или късно непрекъснато издуващата се звезда ще се трансформира в червен колос. Тя ще е 166 пъти по-голяма от жълтата точка, която виждаме на небето през днешния ден – съвсем толкоз, колкото земната орбита. Меркурий и Венера ще бъдат погълнати от пламъците на гигантската звезда, планините на Земята ще се разтопят и ще потекат като гореща меласа и ще се влеят в обширните морета от лава. Червеното Слънце ще покрива повече от половината хоризонт.
Да, планетите, близки до звездата, ще бъдат опустошени. Всички тези феномени обаче ще вдъхнат нов живот в по-далечните светове. Ето тук да вземем за пример виждаме по какъв начин ледената повърхнина на Европа се разтопява в резултат на топлината на гигантското Слънце…
Илюстрация: muratart / Shutterstock
… тук пък Плутон е обхванат от светлината и топлината на Слънцето, което е по-голямо от това, което виждаме през днешния ден на нашия хоризонт.
Илюстрация: Nostalgia for Infinity / Shutterstock
Когато Слънцето доближи оптималния си размер на червен колос, хелиевото ядро ще доближи стотици милиони градуса. То е толкоз горещо, че ще провокира хелиев синтез. Когато това се случи, атомите на хелия ще бъдат безусловно смазани и ще стартират да отделят голямо количество сила. Първоначално ще наподобява по този начин, като че ли Слънцето е получило втори късмет за живот. То ще се смали, само че не прекомерно доста – в никакъв случай няма да падне под 10 пъти настоящия си размер. Ще настъпи интервал на мира и без обилни промени, който ще трае 110 млн. години.
Подобно на реакцията, при която при синтеза на въглеродните атоми се получава хелий, по този начин и при синтеза на хелий се появяват нови детайли. В случая – въглерод и О2. С натрупването им в ядрото ще се задействат нови реакции. Слънцето още веднъж ще стартира да се подува, до момента в който не удвои размера си. Накрая ядрото ще изразходва хелия, въглеродът и кислородът ще се разпаднат, само че няма да са задоволително на брой, с цел да провокират нов синтез.
Илюстрация: CahekZ / Shutterstock
Слънцето към този момент няма никакво гориво. Началото на края настава. Последните останки от хелий и водород ще бъдат изхвърлени и звездата ще стане 180 пъти по-голяма от тази, която познаваме през днешния ден, както и хиляди пъти по-ярка. Огромни количества от нейната атмосфера ще бъдат изхвърлени в Космоса, до момента в който не изгуби съвсем половината от масата си. Това ще накара планети, като Земята и Венера, които безусловно са се трансформирали в сгурия, да се отдалечат още повече от Слънцето.
Източник: Martin Capek / Shutterstock
Тънката обвивка от остатъчния хелий, обкръжаващ ядрото с водород и О2, ще стане нестабилна. С всеки пулс ще губи от ден на ден маса. При последния пулс ще бъде изхвърлена и последната капка от външната повърхнина на Слънцето. Ще остане едно пусто ядро. Сфера с размера на към този момент унищожената Земя. Тя ще е извънредно гореща. Това обаче е остатъчна топлота – нищо няма да я подхранва отсега нататък. Представете си парещ въглен от барбекю. Той постепенно, само че несъмнено, ще се охлажда, до момента в който не се трансформира в студена сгурия.
Илюстрация: diversepixel / Shutterstock
Бяло джудже - тогавашното Слънце - видяно от това, което е останало от нашата лична планета, Земята.
