След преврата на 2 декември 1851 г. императорът на Франция

За Първи път в България: Болградската гимназия

След преврата на 2 декември 1851 година императорът на Франция Наполеон III гледа да укрепи властта си и желае от Османската империя да го признае за суверен над светите места в Йерусалим. Русия обаче оспорва френските претенции като се базира на Кючуккайнарджийския контракт от 1774 година

През май 1853 година обаче Портата отхвърля да признае правата на гръцката черква върху въпросните свети места, както и упорства съветският дипломат княз Александър Меншиков, а също отхвърля и привилегиите на православните християни в Османската империя. Заради този отвод император Николай I изпраща към 80 000 души войски да завземат васалните Молдова и Влашко като споделя, че те ще са „ като залог, до момента в който Османската империя не удовлетвори справедливите претенции на Русия “. По-късно във Виена се организира дипломатическа среща, само че тя се проваля и на 23 октомври 1853 година султанът публично афишира война. Това е началото на Кримската война.

Обсадата на Севастопол

След няколко триумфа на османците в Дунавския фронт и с помощ от чеченски мюсюлмани в Кавказ, Николай I изпраща военни кораби, които разгромяват част от турския флот при Синоп. Сега обаче Англия и Франция афишират война на Русия, а по-късно и австрийците публично заем страна Русия да се махне от Дунавските княжества. В резултат съветската войска до септември се подвига от Влашко и Молдова. Това би трябвало да спре войната, само че на Русия са дадени неприемливи условия от съдружниците, които Николай I отхвърля, и спорът в действителност се задълбочава.

Когато през септември 1854 съюзническите войски дебаркират в Крим и обсаждат Севастопол, руснаците потапят личните си кораби, с цел да блокират пристанището. Обсадата на града продължава съвсем година, след което градът пада на 9 септември 1855 година

Николай I

Когато Николай I умира през март 1855 година, синът му Александър II стартира договаряния за мир при започване на идната година. На 30 март 1856 година на конгрес в Париж е подписан Парижкия кротичък контракт.

Заради него Русия губи военния си флот в Черно море, а по този начин и въздействие и авторитет, с което Източния въпрос се утежнява. По-късно националноосвободителните придвижвания на Балканите ще дадат мотив на Русия да потърси реванш в Руско-турската война от 1877 – 1878 година

Кримската война в действителност играе значима и неповторима роля за развиването на българското възрожденско общество, макар че българските въпроси не са разисквани в Париж. Войната провокира потребност от селско стопанство, занаятчийското произвеждане, надеждна и развита инфраструктура, пристанища и пощи.

В духовния живот на възрожденското общество също се следи развиване като то се дължи главно на досегът със съюзническите армии. Така другояче затворения и недодялан по темперамент нравствен свят на българите в средата на 19 век опознава и последователното разбиране на редица аспекти и детайли от западноевропейската просвета, което има значимо значение.

Катедралата „ Св. Преображение “ в град Болград, учредена през 1938 година

Украинският град Болград е административен център на Болградския регион, който е част от Одеската област.

През VIII-Х век Болград е част от Първото българско царство, само че днешният град се счита за учреден през 1821 година от български заселници отпред с съветския военачалник Иван Инзов, който е считан и за създател на града. На 29 октомври 1838 година, след 5-годишно строителство, се освещава трипрестолния храм „ Свето Преображение Господне “ – този ден се празнува като Ден на бесарабските българи. Болград става културен център на българските колонии в Бесарабия и е считан за неофициална столица на бесарабските българи.

Болградската гимназия при започване на ХХ век

Проектът за такова българско учебно заведение в Бесарабия се преглежда от съветската администрация още от средата на 40-те години. За повече изясненост е редно да споменем, че във времето Болград е бил част от територията на Молдова (1856 – 1859), на Румъния (1859 – 1878, 1918 – 1940 и 1941 – 1944), а през останалото време е в Руската империя. След 1944 година става и остава част от Украинската ССР (и по-късно Украйна).

През януари 1858 година делегация на Болград и останалите български колонии, присъединени към Молдова след Кримската война, отива в столицата Яш и показват на княз Никола Конаки-Богориди, който също е от български генезис, подписка за разкриване на учебното заведение. Бъдещото образователно заведение получава спомагателен подтик от положителния другар на Богориди, Георги Раковски, който в този миг също е в Яш.

Българското централно учебно заведение „ Свети Кирил и Методий “ отваря порти тържествено на 1 май 1859 година с първи и втори прогимназиален клас. Обучението е налично както за български преселници, по този начин и за всички други искащи да учат там, без значение от материалното им състояние, стига единствено да са православни. Обучението по всички предмети би трябвало да става на български и румънски език и да минава в две степени – тригодишен първи стадий за подготовка на учители и писари и четиригодишен горен курс, завършването на който дава опция за постъпване във висше учебно заведение. Класовете са създавани последователно през годините, като последният 7 клас се появява през 1865 година. Училището се ръководи от Попечителски комитет от трима души, избирани с тригодишен мандат от делегати на българските колонии.

Правилата в хрисовулът обаче стартират да се поясняват по-широко от настоятелството на учебното заведение и то се пробва да наложи образованието на български език и в началните учебни заведения в Румънска Бесарабия. През 1860 година то назначава революционера Павел Грамадов за контрольор на начални учебни заведения, след което той и шефа на учебното заведение Димитър Мутев, потеглят из селата в акция за разкриване на нови учебни заведения и промени на образованието в съществуващите.

Това, несъмнено, основава спор с румънските управляващи, които считат, че настоятелството е надвишило правата си. Грамадов е уволнен, а опитът на негово място да бъде подложен Пандели Кисимов е несполучлив.

Този спор сред управлението на учебното заведение и администрацията продължава и в идващите години. През 1876 година министерството на просветата прави по образец на румънските учебни заведения изцяло нова образователна стратегия, която обаче не включва няколко предмета, като български език. Нейното въвеждане обаче е прекъснато от почналата Руско-турска война.