Едната мие другата, а пък двете – лицето
След преизбирането си за президент Реджеп Таийп Ердоган показва обсег и разтвори в допълнение ветрилото на турската външна политика. В рамките на последните няколко месеца следим една екстровертна и мултивекторна дипломатическа интензивност от страна на Анкара. В основата на последната, съгласно споделеното мнение на отрасловите наблюдаващи, стои нуждата от промени в турската стопанска система, имаща потребност от задгранични вложения, стабилизация на локалната валута и предприемане на ограничения както против инфлацията, по този начин и по отношение на недостига по настоящата сметка на държавното управление.
Това обуславя потребността от реабилитирането на прагматизма в турската външна политика, която още веднъж се " икономизира ", по образеца от началото на настоящото хилядолетие, когато Ердоган води точно реформаторска политика. Но този стопански фокус се реализира, без да бъде отменян преобладаващият през последните години различен дирек на турската външната политика, а точно акцентът върху сигурността. Проявления на последното виждаме даже и сега, когато не престават дейностите на турската страна по отношение на кюрдите в и отвън страната, както и стартиралата депортация на част от приютяваните от нея сирийски бежанци.
Симбиозата сред икономическата дипломация и политиката за сигурност в турската външна политика се вижда няколко равнища. Едното е кадровото. Така да вземем за пример, икономистът Фарук Каймакджъ бе избран като представител на Турция в Европейски Съюз, а финансовият министър Мехмет Шимшек, който пое поста против уверенията на турския президент, че независимостта на турската централна банка ще бъде оправдана, а страната ще премине към постепенна политика на повдигане на лихвените проценти, бе интегриран във външно-политическата интензивност на Турция, посещавайки Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар. Това обаче се случва на фона на назначението на някогашния началник на турската разследваща организация Разузнавателна служба на Турция Хакан Фидан като началник на министерството на външните работи на югоизточната ни съседка.
Другото равнище, което онагледява съчетанието сред стопанска система и сигурност в дипломацията на Турция, е това на подхванатите на практика дейности. Те са многостранни и се разкриват в разнообразни географски направления.
В арабския вектор на турската външна политика, да вземем за пример, ние виждаме няколко неща, които обслужват по едно и също време и сигурността, и икономическите ползи на Анкара. По отношение на първото, Турция и Египет при започване на този месец си размениха посланици, за първи път след утежняването на връзките сред двете страни през 2013-та година. Тези дни Ердоган също по този начин бе хазаин на взаимна среща сред ръководителите на Фатах и Хамас, надлежно Махмуд Абас и Исмаил Хания, които ще продължат своите диалози в Египет. Това се случва след аудиенция на алжирския президент Абделмаджид Тебун в Турция, който бе предходният хазаин на разговора сред двете въпросни палестински обединения. А във връзка с стопанската система, Реджеп Таийп Ердоган направи нов кръг от визити в Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар, откъдето се върна с подписани съглашения за вложения, кредитни линии и покупко-продажби в областта на военно-промишления бранш и този на енергетиката (тук няма да се заиграваме с паричната стойност на подписаните съглашения с Риад, Абу Даби и Доха, тъй като значително от тях са меморандуми за разбирателство). Това се случва на фона на към този момент подписаното при започване на годината съглашение за свободна търговия сред Анкара и Абу Даби, както и осъществената сред двете столици swap договорка на стойност 5 милиарда $ от 2022-ра година
В духа на прагматизма и икономическата дипломация обаче не по-малко значимо е декларираното предпочитание от страна на турските управляващите за реабилитиране на диалога за участие на страната в Европейски Съюз. Все отново съюзът продължава да е най-големият търговски сътрудник на Турция и с най-пряко значение за кондицията на стопанската система на страната. Но в този " европейски разказ " на Реджеп Таийп Ердоган става дума за типичен преговорен метод: той подвига летвата, с цел да получи не всичко, само че повече. Тоест действителната цел на Анкара е да реализира предоговаряне (в посока разширение на обхвата) на митническия съюз с Брюксел и визова либерализация. Невъзможността на участието на Турция в Европейски Съюз в обозримо бъдеще е добре осъзнавано от Ердоган, само че повдигайки тази тематика, той в действителност подканя съюза да направи съответните обезщетителни отстъпки. Споменатото назначение на Каймакджъ и Шимшек, както и настоящите промени в управлението на Турската национална банка, също е предопределено като позитивен знак по отношение на Европейски Съюз и Съединени американски щати, като какъвто той бива и разчетен в Брюксел и Вашингтон.
Всъщност анулацията на турското несъгласие по отношение на присъединението на Швеция към НАТО също е част от желанието на Анкара да влага по-голямо внимание в връзките си със Запада. Засилване на партньорството с Европейски Съюз и НАТО ще обслужи югоизточната ни съседка стопански - вероятно включване на по-широк набор от обезмитени артикули и унищожаване на различен вид бариери пред услугите при търговията с Европейски Съюз, както и преустановяването на оръжейното ембарго на Канада по отношение на Турция, която разчиташе на внасяни от северноамериканската страна оптики за производството си на безпилотни летателни апарати. Но също по този начин съдействието в границите на евроатлантическото пространство ще има резултат и върху политиката на сигурност на Турция - в посока на снемането на наличната опозиция и в американския Конгрес, и в прилежаща Гърция за продажбата на F-16 на Анкара. Допълнителна мотивация на Турция в тази евроатлантическа посока е и анулираната от страна на Русия зърнена договорка, за чието подписване по-рано югоизточната ни съседка изигра немалка роля и от която турската дипломация черпеше авторитет и престиж. Пускането на бойците от " Азов " да се върнат в Украйна, което бе осъществено в директно нарушаване от страна на Анкара по отношение на изискванията на тяхното освобождение от Русия, както и започването на изнесено в Украйна произвеждане на дронове от серията Байрактар, също не са по никакъв начин инцидентни знаци от страна на турските управляващи по отношение на Запада.
Опитът за реабилитация на връзките с нейните евроатлантически съдружници обаче не значи, че Турция ще влезе в рамковите позиции на Европейски Съюз и НАТО по отношение на трети страни, когато това не дава отговор на нейния народен интерес. И тук амбивалентната политика на Анкара по отношение на Русия не е единственият образец, който може да бъде даден. Посещението на новия остарял външен министър на Китай Ван И в страната тази седмица също е показателно в тази посока. От срещата на китайския посланик с Хакан Фидан и с Ердоган стана ясно, че двете страни ще окуражават потреблението на локални валути в търговията между тях. Стана ясно и друго: че Турция не поддържа разширението на НАТО в посока на Индо-Пасифика (което обаче е позиция, която се споделя от страни като Франция и Германия). От друга страна обаче разбирателството сред Анкара и Пекин за интеграцията сред китайската самодейност на Новия път на коприната и турската такава за Среден кулоар в действителност обслужва ползите на Европейски Съюз, доколкото това планува минимализирането на смисъла на Русия като транспортен и търговски кулоар сред Европа и Азия.
Този план за Среден кулоар от страна на Анкара обаче има надалеч освен позитивни стопански аспекти за страната, само че и политически такива, доколкото той спомага за спомагателното консолидиране на тюркското пространство от Централна Азия до Севернокипърската турска република. Отново съвместявайки икономическата дипломация с политиката за сигурност, в духа на одобряването на тъкмо тази тюркска ос, през настоящия месец Ердоган, веднъж, откри нов терминал на следеното от кипърските турци летище " Ерджан ", и, повторно, започва плана за въвеждането на система за интегрирано и взаимно ръководство на въздушните пространства на Турция с Азербайджан.
И в случай че последното нормално предизвика остри реакции от страна на Гърция, в действителност ние виждаме по какъв начин за първи път от 2017-та година, когато се разпаднаха договарянията по кипърския въпрос, Анкара и Атина споделят предпочитание за нова сила в стартирането на нови такива. Добавете към това както упоменатата замяна на посланици с Египет, както и това, че заради нуждата от здравна намеса израелският министър-председател Бенямин Нетаняху бе възпрепятстван от плануваното си посещаване в Турция, и ще забележим по какъв начин Анкара съумява да релативизира антитурската коалиция в Източното Средиземноморие (Кайро, Атина, Никозия и Тел Авив, подкрепяна конюнктурно от Франция и САЩ). Разбира се, самата Турция с държанието си в района преди този момент сътвори изискванията за образуването на тази коалиция.
Но през днешния ден следим по какъв начин прагматичната ръка на турската външна политика - другояче позната ни от началото на хилядолетието - съумява да обезврежда проблемите, които преди този момент е създавала идеологическата й. Буквално " едната мие другата, а пък двете - лицето ". В този смисъл външната политика на Реджеп Таийп Ердоган не се е трансформирала. Той просто редува ръката, с която я прави.
Това обуславя потребността от реабилитирането на прагматизма в турската външна политика, която още веднъж се " икономизира ", по образеца от началото на настоящото хилядолетие, когато Ердоган води точно реформаторска политика. Но този стопански фокус се реализира, без да бъде отменян преобладаващият през последните години различен дирек на турската външната политика, а точно акцентът върху сигурността. Проявления на последното виждаме даже и сега, когато не престават дейностите на турската страна по отношение на кюрдите в и отвън страната, както и стартиралата депортация на част от приютяваните от нея сирийски бежанци.
Симбиозата сред икономическата дипломация и политиката за сигурност в турската външна политика се вижда няколко равнища. Едното е кадровото. Така да вземем за пример, икономистът Фарук Каймакджъ бе избран като представител на Турция в Европейски Съюз, а финансовият министър Мехмет Шимшек, който пое поста против уверенията на турския президент, че независимостта на турската централна банка ще бъде оправдана, а страната ще премине към постепенна политика на повдигане на лихвените проценти, бе интегриран във външно-политическата интензивност на Турция, посещавайки Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар. Това обаче се случва на фона на назначението на някогашния началник на турската разследваща организация Разузнавателна служба на Турция Хакан Фидан като началник на министерството на външните работи на югоизточната ни съседка.
Другото равнище, което онагледява съчетанието сред стопанска система и сигурност в дипломацията на Турция, е това на подхванатите на практика дейности. Те са многостранни и се разкриват в разнообразни географски направления.
В арабския вектор на турската външна политика, да вземем за пример, ние виждаме няколко неща, които обслужват по едно и също време и сигурността, и икономическите ползи на Анкара. По отношение на първото, Турция и Египет при започване на този месец си размениха посланици, за първи път след утежняването на връзките сред двете страни през 2013-та година. Тези дни Ердоган също по този начин бе хазаин на взаимна среща сред ръководителите на Фатах и Хамас, надлежно Махмуд Абас и Исмаил Хания, които ще продължат своите диалози в Египет. Това се случва след аудиенция на алжирския президент Абделмаджид Тебун в Турция, който бе предходният хазаин на разговора сред двете въпросни палестински обединения. А във връзка с стопанската система, Реджеп Таийп Ердоган направи нов кръг от визити в Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар, откъдето се върна с подписани съглашения за вложения, кредитни линии и покупко-продажби в областта на военно-промишления бранш и този на енергетиката (тук няма да се заиграваме с паричната стойност на подписаните съглашения с Риад, Абу Даби и Доха, тъй като значително от тях са меморандуми за разбирателство). Това се случва на фона на към този момент подписаното при започване на годината съглашение за свободна търговия сред Анкара и Абу Даби, както и осъществената сред двете столици swap договорка на стойност 5 милиарда $ от 2022-ра година
В духа на прагматизма и икономическата дипломация обаче не по-малко значимо е декларираното предпочитание от страна на турските управляващите за реабилитиране на диалога за участие на страната в Европейски Съюз. Все отново съюзът продължава да е най-големият търговски сътрудник на Турция и с най-пряко значение за кондицията на стопанската система на страната. Но в този " европейски разказ " на Реджеп Таийп Ердоган става дума за типичен преговорен метод: той подвига летвата, с цел да получи не всичко, само че повече. Тоест действителната цел на Анкара е да реализира предоговаряне (в посока разширение на обхвата) на митническия съюз с Брюксел и визова либерализация. Невъзможността на участието на Турция в Европейски Съюз в обозримо бъдеще е добре осъзнавано от Ердоган, само че повдигайки тази тематика, той в действителност подканя съюза да направи съответните обезщетителни отстъпки. Споменатото назначение на Каймакджъ и Шимшек, както и настоящите промени в управлението на Турската национална банка, също е предопределено като позитивен знак по отношение на Европейски Съюз и Съединени американски щати, като какъвто той бива и разчетен в Брюксел и Вашингтон.
Всъщност анулацията на турското несъгласие по отношение на присъединението на Швеция към НАТО също е част от желанието на Анкара да влага по-голямо внимание в връзките си със Запада. Засилване на партньорството с Европейски Съюз и НАТО ще обслужи югоизточната ни съседка стопански - вероятно включване на по-широк набор от обезмитени артикули и унищожаване на различен вид бариери пред услугите при търговията с Европейски Съюз, както и преустановяването на оръжейното ембарго на Канада по отношение на Турция, която разчиташе на внасяни от северноамериканската страна оптики за производството си на безпилотни летателни апарати. Но също по този начин съдействието в границите на евроатлантическото пространство ще има резултат и върху политиката на сигурност на Турция - в посока на снемането на наличната опозиция и в американския Конгрес, и в прилежаща Гърция за продажбата на F-16 на Анкара. Допълнителна мотивация на Турция в тази евроатлантическа посока е и анулираната от страна на Русия зърнена договорка, за чието подписване по-рано югоизточната ни съседка изигра немалка роля и от която турската дипломация черпеше авторитет и престиж. Пускането на бойците от " Азов " да се върнат в Украйна, което бе осъществено в директно нарушаване от страна на Анкара по отношение на изискванията на тяхното освобождение от Русия, както и започването на изнесено в Украйна произвеждане на дронове от серията Байрактар, също не са по никакъв начин инцидентни знаци от страна на турските управляващи по отношение на Запада.
Опитът за реабилитация на връзките с нейните евроатлантически съдружници обаче не значи, че Турция ще влезе в рамковите позиции на Европейски Съюз и НАТО по отношение на трети страни, когато това не дава отговор на нейния народен интерес. И тук амбивалентната политика на Анкара по отношение на Русия не е единственият образец, който може да бъде даден. Посещението на новия остарял външен министър на Китай Ван И в страната тази седмица също е показателно в тази посока. От срещата на китайския посланик с Хакан Фидан и с Ердоган стана ясно, че двете страни ще окуражават потреблението на локални валути в търговията между тях. Стана ясно и друго: че Турция не поддържа разширението на НАТО в посока на Индо-Пасифика (което обаче е позиция, която се споделя от страни като Франция и Германия). От друга страна обаче разбирателството сред Анкара и Пекин за интеграцията сред китайската самодейност на Новия път на коприната и турската такава за Среден кулоар в действителност обслужва ползите на Европейски Съюз, доколкото това планува минимализирането на смисъла на Русия като транспортен и търговски кулоар сред Европа и Азия.
Този план за Среден кулоар от страна на Анкара обаче има надалеч освен позитивни стопански аспекти за страната, само че и политически такива, доколкото той спомага за спомагателното консолидиране на тюркското пространство от Централна Азия до Севернокипърската турска република. Отново съвместявайки икономическата дипломация с политиката за сигурност, в духа на одобряването на тъкмо тази тюркска ос, през настоящия месец Ердоган, веднъж, откри нов терминал на следеното от кипърските турци летище " Ерджан ", и, повторно, започва плана за въвеждането на система за интегрирано и взаимно ръководство на въздушните пространства на Турция с Азербайджан.
И в случай че последното нормално предизвика остри реакции от страна на Гърция, в действителност ние виждаме по какъв начин за първи път от 2017-та година, когато се разпаднаха договарянията по кипърския въпрос, Анкара и Атина споделят предпочитание за нова сила в стартирането на нови такива. Добавете към това както упоменатата замяна на посланици с Египет, както и това, че заради нуждата от здравна намеса израелският министър-председател Бенямин Нетаняху бе възпрепятстван от плануваното си посещаване в Турция, и ще забележим по какъв начин Анкара съумява да релативизира антитурската коалиция в Източното Средиземноморие (Кайро, Атина, Никозия и Тел Авив, подкрепяна конюнктурно от Франция и САЩ). Разбира се, самата Турция с държанието си в района преди този момент сътвори изискванията за образуването на тази коалиция.
Но през днешния ден следим по какъв начин прагматичната ръка на турската външна политика - другояче позната ни от началото на хилядолетието - съумява да обезврежда проблемите, които преди този момент е създавала идеологическата й. Буквално " едната мие другата, а пък двете - лицето ". В този смисъл външната политика на Реджеп Таийп Ердоган не се е трансформирала. Той просто редува ръката, с която я прави.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ