След подписването на договора за добросъседство между Македония и България

...
След подписването на договора за добросъседство между Македония и България
Коментари Харесай

Промяна в учебниците: Какви са нагласите в Македония за общото минало с България?

След подписването на контракта за добросъседство сред Македония и България – подготвени ли са в Скопие на промени в противоречивите учебници по история?

Съвместната българо-македонска комисия по историческите и просветителни въпроси към този момент е имала две съвещания. Председателят от македонска страна – проф. Драги Георгиев е удовлетворен от досегашната работа с българските си сътрудници, макар сериозния напън и обвинявания против комисията край Вардар.

„ В някои изявления и изявления бяхме оповестени даже и за предатели. Че я предаваме македонската история, че всичко, което е написано до момента във връзка с македонската история ще бъде променено под диктовката на България. Ние не променяме формалната македонска историография, тъй като нашата задача не е това”, разясни пред bTV проф. Георгиев.
Никола Груевски е в неопределеност от няколко дни Бившият македонски министър председател може да бъде задържан и наложително вкаран в пандиза
Задачата е – смяна на написаното в учебниците по история и от двете страни на границата. Вече няколко генерации македонски деца учат, че „ българите били монголско-татарско племе, от турската етническа група”. И „ като скитническо племе, се занимавали с развъждане на коне, лов и грабежи”.

По думите на проф. Драги Георгиев българската страна е имала забележка, че генерално в македонските учебници се усеща език на неприятелство към България. Попитан дали е склонен с тази забележка, проф. Георгиев отговори: „ С избрани причини – да. Съгласен съм. Твърди се да вземем за пример, че българската страна, българският народ, има турско-монголски генезис, което, съгласно мен, е безусловно недопустимо и излишно да стои в един учебник”.

Македонските историци обаче имат и голям брой забележки към написаното в българските учебници: „ Че генерално, започвайки от междинния век, Македония се третира като неосвободена българска територия. Започвайки от междинния век до Втората международна война – твърди се, че тези територии би трябвало да се освободят и че са български територии. Тук се включват и Тракия, и Добруджа в учебниците. И настояването, че това е българска неосвободена територия, имам вяра, че основава неприязън в македонските граждани”, разяснява Драги Георгиев.

Втората забележка от македонска страна – третирането на езика на Кирил и Методий в някои учебници в България като старобългарски език.

„ Има македонски учебници, в които този език е третиран като старомакедонски език. И нашата генерална забележка е, че не е нужно да се национализират и надлежно етнизират тези процеси, които са се случвали в междинния век”, уточни проф. Георгиев.
Новото име на Македония мина през парламентарна комисия Промяната беше подложена на остри рецензии от опозицията
На територията на модерна Македония обаче са откривани десетки, може би стотици документални свидетелства за българския темперамент на популацията през Средновековието.

Като да вземем за пример откритата в средата на 50-те години при ремонта на Чауш Джамия в Битоля каменна светиня. На нея четем:

„ През 6523 година от сътворението на света обнови се тая цитадела Зидана и правена от Йоан самовластник български. И с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша богородица и за застъпничеството на дванадесетте и на висшите апостоли. Тази цитадела бе направена за леговище и за избавление и за живота на българите”.

Плочата е датира от времето на Цар Иван Владислав – племенник на Самуил и финален цар на Първото българско царство, тя един от най-старите български надписи през цялото време на първото хилядолетие.

В центъра на Скопие паметникът на Иван Владислав се издига в дългата поредност от македонски владетели, чиито фигури пазят концепцията, че македонска нация е имало епохи преди Христа. Докато македонската страната има и съхранява документи и артефакти като Битолския надпис.

Всички те, по думите на Драги Георгиев, участват в македонските учебници по история.

„ Разбира се, от причините, от артефактите, от изворите – ние не можем да избягаме. И те участват в македонската историография. И нашият разбор е достигнал тъкмо до времето на цар Самуил. И тук ще се опитаме ние да вземем избрани решения и рекомендации, които ще ги предложим на държавните управления в България и Македония”.

Попитан каква е позицията на македонската страна във връзка с цар Иван Владислав, на цар Самуил, проф. Георгиев отговори:

„ Позицията на нашата комисия към това е във фаза на разглеждане и сформиране. Ние имаме в този момент съвещания и ще имаме съвещания с наши хора, които се занимават съответно с тази проблематика – тъкмо с цар Самуил, с Иван Владислав. Според мен, не можем ние да го гледаме черно-бяло. Силното национализиране на междинните епохи и схващането на тази народност по същия метод, по който през днешния ден се приема нацията, съгласно мен, е това, към което би трябвало малко да дискутираме”.
Ще се отвори ли Кутията на Пандора в Македония? Коментар на журналиста на bTV Иван Георгиев
Фактите обаче не могат да бъдат дискутирани – византийският император Василий Втори остава в историята като „ българоубиец”, което повдига един извънредно значим въпрос.

„ Отговорът значи ще бъде даден, откакто ние имаме избрани съвещания с наши експерти. Аз не съм експерт, не знам всичко от историята, безусловно от античността до през днешния ден, с цел да мога постоянно да дам съответен отговор. Това са обстоятелства, които участват в нашата историография. Не е нещо, което е непознато – за Василий като Българоубиец. За това, че Самуиловото царство е третирано като българско царство. Това участва в нашата историография. Но тълкуванията са разнообразни. Сложен е въпросът, дълготраен е въпросът. Той е и прочувствен и даже политическо, бих споделил, за тези значими събития от предишното. И по тази причина не би трябвало да се бърза с взимането на несъмнено решение. Каквото и да е било преди учението, ние би трябвало някои неща като най-млада нация на Балканите това да го преглътнем, както се споделя. Един горчив залък да го преглътнем. И ще ни бъде по-лесно и на нас и на всички други. Защото, отново ще кажа: Не е всичко това, което ние знаем за себе си, е истина, че е било по този начин. Ако ние се затворим отново в шовинизъм и се затворим в някоя етноцентрична, националистическа идеология за нас самите, че сме потомци на Александър Македонски, тогава няма да бъде бъдещето ярко. Време. Трябва време за това”.
Източник: btvnovinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР