Убийството на Хашоги: Зловещата картина на саудитския режим и медии
След съвсем три седмици отказване и отменяне на виновността саудитските управляващи най-накрая дадоха заден ход на 19 октомври 2018 година, съобщавайки, че Кашоги е умрял по време на " свада " в консулството на 2 октомври и че 18 саудитци са задържани по отношение на този случай.
Освен това двама помощници на престолонаследника принц Мохамед бин Салман (МБС), както и трима сътрудници от разузнаването, са били уволнени.
Независимо от съмнителната меродавност на саудитската версия, ужасяващото ликвидиране и евентуалното разчленяване на саудитския публицист Джамал Хашоги, което е било осъществено на 2 октомври в саудитското консулство в Истанбул, отразява освен злокобна картина на саудитския режим, само че и предава извънредно неприятно усещане за техните медии.
Трябва да се означи, че саудитският режим има дълга история на похищение на съперници. Примамване на дисиденти на срещи и отвличането им наподобява постоянно употребена тактичност. Например Насер ал Саиди, един от първите опозиционни водачи против саудитското кралско семейство, изчезна в Бейрут през 1979 година По сходен метод принц Султан бин Турки беше похитен в Женева и качен на аероплан, летящ за Саудитска Арабия през 2003 година, защото призоваваше за промени в Саудитска Арабия. По същия метод принц Турки бин Бандар Ал-Сауд, някогашен шеф на полицията, бе похитен в чужбина през 2015 година и макар неговата воля върнат в Саудитска Арабия.
Тенденцията да се употребяват репресивни дейности против саудитски интелектуалци и публицисти наподобява се е ускорила, откогато Мохамед Бин Салман (MБС) стана престолонаследник. Според " Индипендънт " саудитските управляващи възнамерявали сходен сюжет на похищение против Халед бин Фархан ал Сауд, саудитски принц, живеещ в заточение в Германия, единствено 10 дни преди да изчезне Кашоги.
Горепосочената порочна акция беше съпроводена от повишаване на пропагандни равнища, с цел да се разпространява тоталитарната линия на саудитския режим, да се размажат силите на смяната и да се охулят техните разкази. От новинарския канал " Ал Арабия " до конгломерата на Група Ротана и Близкоизточната телекомуникационна компания (БТК) до транснационалните вестници, като ежедневниците " Ал Хаят " и " Ашарк ал-Аусат " и онлайн портала Elaph, саудитците са сложили своята медийна империя в услуга на тази тактика.
В същото време, макар че са построили такава голяма транснационална медийна империя, полезностите на медиите, журналистическата нравственос и професионализма на пресата не се оферират в Саудитска Арабия. Достатъчно е да се каже, че новинарския канал " Ал Арабия ", който е медиен флагман на Саудитска Арабия, загуби през февруари 2018 своя лиценз за радиоразпръскване с регулатор Ofcom във Англия, след приемане недоволства, че телевизионният оператор " нарушава кодекса за безпристрастност и точността в обезпечаването на вести ". Това е изключително значимо, защото Ofcom се радва на интернационално почитание поради високите си стандарти в поддържането на стратегиите за радиоразпръскване, които всички телевизионни оператори в Обединеното кралство би трябвало да съблюдават.
Случилото се с Джамал Кашоги индикативен случай. Планината от доказателства, свързващи Рияд с убийството на Джамал Кашоги, е толкоз огромна, че отричането на обстоятелствата в саудитските медии в продължение на съвсем три седмици освен направи тези медии за смях, само че също по този начин стана обвинителен за саудитския режим и за себе си.
Вместо да даде смислена информация за изгубването на Кашоги или даже да предложи обилни контрадоказателства, които оспорват обстоятелствата към тази спекулация, реакцията на саудитските медии варираше от цялостно отказване и затъмнение до конструирането на неоснователни тайни теории.
Например, Джамил ал-Диаби, редактор на саудитския вестник " Оказ ", съобщи в публикация, оповестена на 9 октомври 2018 година, че " всички, които популяризират информацията за убийството на саудитския публицист Джамал Кашоги, популяризират съвсем в унисон еднообразни лозунги, което демонстрира, че те са забъркани и съучастници в това закононарушение ". Друг публицист за " Оказ " - Хамуд Абу Талиб прави опит в същия брой (9 октомври) да отклони виновността към задграничните субекти, потвърждавайки, че случая с Джамал Кашоги " мощно демонстрира разследваща интервенция, готова от разследващи сътрудници и публицисти, ръководени от Мюсюлманското приятелство ". В сходен дух Al Arabiya.net цитира шарже д`афер на саудитското посолство в Ливан като споделя, че " театралното шоу Кашоги е скрит план на разследваща организация, предопределен да подкопае репутацията на Саудитска Арабия. "
Успоредно с това, саудитските медии нападат американска и интернационална преса за осведомителното покриване на Кашоги. Например, уеб сайтът на Ал-Арабия омаловажи информация на Ройтерс като " цялостна с несъгласия ". По същия метод в обява, озаглавена " Черна агитация ", оповестена на 8 октомври, държавният вестник " Ал-Рияд " нападна " Вашингтон пост ", оплаквайки се, че " той за една нощ се трансформира в платформа за очерняне на саудитското кралство и онеправдаване на неговото управление ". Според тази публицистична публикация този медиен залп демонстрира " разпадането на доверието в тази медийна институция и нейното преобразяване в платено пространство за офанзива против кралството ". За този саудитски вестник единственото пояснение за избирането на Рияд в тази спекулация е " възходящата неприязън сред Вашингтон пост и американския президент Доналд Тръмп ".
Странната публицистична линия, възприета от саудитските медии във връзка с случая Кашоги, докара до насмешки от страна на някои от най-страстните юристи на MBS, като Томас Фридман, публицист на " Ню Йорк Таймс ". В шоуто на Кристиан Аманпур по Си Ен Ен на 18 октомври 2018 година, Фридман не можеше да скрие недоверието на лицето си, откакто изслуша някои от неуместните мнения на саудитските медии.
Когато Рияд стартира най-накрая да позволява част от отговорността в един трудно муден развой, саудитските медии, макар че явно са лъгали аудиторията си и са упреквали, че съвсем всеки - от " Вашингтон пост " и Турция до Катар и " Мюсюлманското приятелство ", нахално се обръщат на 180 градуса и не оферират опрощение на аудиторията си или самопризнание за своето тъпо покритие.
Всичко беше премислено, откакто са изхарчени милиони долари за лобистки компании и компании за връзки с обществеността, тежкото ликвидиране на Хашхоги е опетнявало имиджа на МБС и саудитския режим за дълго време. Накратко, Рияд попадна в интернационална рецесия. Въпреки това, в борбата за оформяне на интернационалното публично мнение, саудитските медии, които имат дребна журналистическа известност, в случай че въобще имат някаква преди аферата Кашоги, в най-хубавия случай са безполезни листа на смокини и в най-лошия случай - спомагателен източник на позор Рияд в този случай.
.................
Тарек Черкауи, Анадолска организация
Превод: БГНЕС
Освен това двама помощници на престолонаследника принц Мохамед бин Салман (МБС), както и трима сътрудници от разузнаването, са били уволнени.
Независимо от съмнителната меродавност на саудитската версия, ужасяващото ликвидиране и евентуалното разчленяване на саудитския публицист Джамал Хашоги, което е било осъществено на 2 октомври в саудитското консулство в Истанбул, отразява освен злокобна картина на саудитския режим, само че и предава извънредно неприятно усещане за техните медии.
Трябва да се означи, че саудитският режим има дълга история на похищение на съперници. Примамване на дисиденти на срещи и отвличането им наподобява постоянно употребена тактичност. Например Насер ал Саиди, един от първите опозиционни водачи против саудитското кралско семейство, изчезна в Бейрут през 1979 година По сходен метод принц Султан бин Турки беше похитен в Женева и качен на аероплан, летящ за Саудитска Арабия през 2003 година, защото призоваваше за промени в Саудитска Арабия. По същия метод принц Турки бин Бандар Ал-Сауд, някогашен шеф на полицията, бе похитен в чужбина през 2015 година и макар неговата воля върнат в Саудитска Арабия.
Тенденцията да се употребяват репресивни дейности против саудитски интелектуалци и публицисти наподобява се е ускорила, откогато Мохамед Бин Салман (MБС) стана престолонаследник. Според " Индипендънт " саудитските управляващи възнамерявали сходен сюжет на похищение против Халед бин Фархан ал Сауд, саудитски принц, живеещ в заточение в Германия, единствено 10 дни преди да изчезне Кашоги.
Горепосочената порочна акция беше съпроводена от повишаване на пропагандни равнища, с цел да се разпространява тоталитарната линия на саудитския режим, да се размажат силите на смяната и да се охулят техните разкази. От новинарския канал " Ал Арабия " до конгломерата на Група Ротана и Близкоизточната телекомуникационна компания (БТК) до транснационалните вестници, като ежедневниците " Ал Хаят " и " Ашарк ал-Аусат " и онлайн портала Elaph, саудитците са сложили своята медийна империя в услуга на тази тактика.
В същото време, макар че са построили такава голяма транснационална медийна империя, полезностите на медиите, журналистическата нравственос и професионализма на пресата не се оферират в Саудитска Арабия. Достатъчно е да се каже, че новинарския канал " Ал Арабия ", който е медиен флагман на Саудитска Арабия, загуби през февруари 2018 своя лиценз за радиоразпръскване с регулатор Ofcom във Англия, след приемане недоволства, че телевизионният оператор " нарушава кодекса за безпристрастност и точността в обезпечаването на вести ". Това е изключително значимо, защото Ofcom се радва на интернационално почитание поради високите си стандарти в поддържането на стратегиите за радиоразпръскване, които всички телевизионни оператори в Обединеното кралство би трябвало да съблюдават.
Случилото се с Джамал Кашоги индикативен случай. Планината от доказателства, свързващи Рияд с убийството на Джамал Кашоги, е толкоз огромна, че отричането на обстоятелствата в саудитските медии в продължение на съвсем три седмици освен направи тези медии за смях, само че също по този начин стана обвинителен за саудитския режим и за себе си.
Вместо да даде смислена информация за изгубването на Кашоги или даже да предложи обилни контрадоказателства, които оспорват обстоятелствата към тази спекулация, реакцията на саудитските медии варираше от цялостно отказване и затъмнение до конструирането на неоснователни тайни теории.
Например, Джамил ал-Диаби, редактор на саудитския вестник " Оказ ", съобщи в публикация, оповестена на 9 октомври 2018 година, че " всички, които популяризират информацията за убийството на саудитския публицист Джамал Кашоги, популяризират съвсем в унисон еднообразни лозунги, което демонстрира, че те са забъркани и съучастници в това закононарушение ". Друг публицист за " Оказ " - Хамуд Абу Талиб прави опит в същия брой (9 октомври) да отклони виновността към задграничните субекти, потвърждавайки, че случая с Джамал Кашоги " мощно демонстрира разследваща интервенция, готова от разследващи сътрудници и публицисти, ръководени от Мюсюлманското приятелство ". В сходен дух Al Arabiya.net цитира шарже д`афер на саудитското посолство в Ливан като споделя, че " театралното шоу Кашоги е скрит план на разследваща организация, предопределен да подкопае репутацията на Саудитска Арабия. "
Успоредно с това, саудитските медии нападат американска и интернационална преса за осведомителното покриване на Кашоги. Например, уеб сайтът на Ал-Арабия омаловажи информация на Ройтерс като " цялостна с несъгласия ". По същия метод в обява, озаглавена " Черна агитация ", оповестена на 8 октомври, държавният вестник " Ал-Рияд " нападна " Вашингтон пост ", оплаквайки се, че " той за една нощ се трансформира в платформа за очерняне на саудитското кралство и онеправдаване на неговото управление ". Според тази публицистична публикация този медиен залп демонстрира " разпадането на доверието в тази медийна институция и нейното преобразяване в платено пространство за офанзива против кралството ". За този саудитски вестник единственото пояснение за избирането на Рияд в тази спекулация е " възходящата неприязън сред Вашингтон пост и американския президент Доналд Тръмп ".
Странната публицистична линия, възприета от саудитските медии във връзка с случая Кашоги, докара до насмешки от страна на някои от най-страстните юристи на MBS, като Томас Фридман, публицист на " Ню Йорк Таймс ". В шоуто на Кристиан Аманпур по Си Ен Ен на 18 октомври 2018 година, Фридман не можеше да скрие недоверието на лицето си, откакто изслуша някои от неуместните мнения на саудитските медии.
Когато Рияд стартира най-накрая да позволява част от отговорността в един трудно муден развой, саудитските медии, макар че явно са лъгали аудиторията си и са упреквали, че съвсем всеки - от " Вашингтон пост " и Турция до Катар и " Мюсюлманското приятелство ", нахално се обръщат на 180 градуса и не оферират опрощение на аудиторията си или самопризнание за своето тъпо покритие.
Всичко беше премислено, откакто са изхарчени милиони долари за лобистки компании и компании за връзки с обществеността, тежкото ликвидиране на Хашхоги е опетнявало имиджа на МБС и саудитския режим за дълго време. Накратко, Рияд попадна в интернационална рецесия. Въпреки това, в борбата за оформяне на интернационалното публично мнение, саудитските медии, които имат дребна журналистическа известност, в случай че въобще имат някаква преди аферата Кашоги, в най-хубавия случай са безполезни листа на смокини и в най-лошия случай - спомагателен източник на позор Рияд в този случай.
.................
Тарек Черкауи, Анадолска организация
Превод: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ