Как събитията в живота на баба и дядо могат да повлияят на вашите гени
След откриването на ДНК молекулата, кодът на нуклеиновата киселина нормално се счита за началото и края на генетичното завещание. Днес към този момент е ясно, че химическите маркировки, свързани с основни сектори от генетична поредност, освен въздействат на метода, по който се четат гените, само че могат да се трансформират в отговор на експозицията на околната среда. Нещо повече, те в действителност могат да бъдат трансферирани от едно потомство на последващо.
Така нареченото трансгенерационно епигенетично завещание може да е път, по който здравето, методът на живот или даже средата на родителите въздействат върху здравето и развиването на потомството надолу по родословното дърво за генерации. Докато самите промени наподобяват ясни, точните настоящи механизми към момента не са изцяло изследвани.
Ново изследване върху кръгли червеи сподели по какъв начин обща епигенетична трансформация може да бъде предадена през три генерации посредством сперматозоиди, влияейки върху генната интензивност и развиването на „ внуците “.
Въпреки че доказателствата при хора за такава трайна епигенетична памет остават нищожни, проучването на кръгли червеи (Caenorhabditis elegans) е много показателно. " Тези резултати откриват причинно-следствена връзка сред излъчените от сперматозоидите хистонови белези и генната експресия и развиване в поколение и внуци ", споделя Сюзън Строум, молекулярен и клетъчен биолог в Калифорнийския университет, Санта Круз. Епигенетичните промени са молекулярни орнаменти, добавени към ДНК, които идват в няколко форми и ръководят по кое време и по какъв начин се следват генетичните указания.
Ако машината на клетката, която чете нейния геном, няма достъп до избрани гени, тъй като обемисти молекули стоят на пътя им, тогава тези гени няма да бъдат дешифрирани в протеини. Навиването на дълги влакна от ДНК към огромни протеинови комплекси, наречени хистони, по задоволително стегнат метод може да има сходен заглушаващ резултат.
Смята се, че множеството от тези епигенетични модификации са изтрити и " нулирани " след оплождането, при което половите кафези се препрограмират, с цел да обезпечат обикновено развиване. Но както демонстрират изследванията върху животни (включително и бозайници), наподобява, че някои епигенетични промени могат да избегнат препрограмирането и да се трансферират през поколенията.
Това последно изследване употребява типа Caenorhabditis elegans като модел на организъм, с цел да изследва дали епигенетичните маркировки са непокътнати или пренаписани в ембрионите на кръгли червеи и в случай че не престават, по какъв начин тези маркировки въздействат върху генната експресия в потомството. Изследователите селективно " отстранили " хистоновата маркировка от хромозомите на сперматозоидите на C. elegans, които по-късно са били употребявани за оплождане на яйцеклетки с изцяло маркирани хромозоми. След това те разгледали равнищата на генна интензивност в полученото поколение и разкрили, че наследените гени на хромозомите, към този момент не са потискани.
Други проучвания преглеждат връзките сред майчиното здраве и здравето на детето, в това число връзката сред пушеща майка и астмата на рожбата й. Те потвърждават по какъв начин събитията в ранна детска възраст могат да гравират химически промени в ДНК на индивида, които оказват въздействие върху здравето му в по-късен стадий от живота му.
Но проучвания върху хора, които вършат директна връзка сред здравето на родителите, епигенетичните промени в половите кафези и резултатите върху потомството са " на процедура несъществуващи ". Това е частично заради рестриктивните мерки на епидемиологичните изследвания, които могат да дадат единствено асоциации, а не причинно-следствени връзки.
Разграничаването на въздействието на епигенетичните маркери от генетични, културни и поведенчески въздействия също е огромно предизвикателство. Как да започнете да отделяте генетиката от обществените условия или изискванията на околната среда, които се резервират през поколенията?
Ето за какво изследвания върху животни като това са потребни за " осветляване по какъв начин епигенетичното завещание може да оформи развиването и здравето на бъдещите генерации ", пишат създателите на плана. Изследването е оповестено в PNAS.
Източник
Така нареченото трансгенерационно епигенетично завещание може да е път, по който здравето, методът на живот или даже средата на родителите въздействат върху здравето и развиването на потомството надолу по родословното дърво за генерации. Докато самите промени наподобяват ясни, точните настоящи механизми към момента не са изцяло изследвани.
Ново изследване върху кръгли червеи сподели по какъв начин обща епигенетична трансформация може да бъде предадена през три генерации посредством сперматозоиди, влияейки върху генната интензивност и развиването на „ внуците “.
Въпреки че доказателствата при хора за такава трайна епигенетична памет остават нищожни, проучването на кръгли червеи (Caenorhabditis elegans) е много показателно. " Тези резултати откриват причинно-следствена връзка сред излъчените от сперматозоидите хистонови белези и генната експресия и развиване в поколение и внуци ", споделя Сюзън Строум, молекулярен и клетъчен биолог в Калифорнийския университет, Санта Круз. Епигенетичните промени са молекулярни орнаменти, добавени към ДНК, които идват в няколко форми и ръководят по кое време и по какъв начин се следват генетичните указания.
Ако машината на клетката, която чете нейния геном, няма достъп до избрани гени, тъй като обемисти молекули стоят на пътя им, тогава тези гени няма да бъдат дешифрирани в протеини. Навиването на дълги влакна от ДНК към огромни протеинови комплекси, наречени хистони, по задоволително стегнат метод може да има сходен заглушаващ резултат.
Смята се, че множеството от тези епигенетични модификации са изтрити и " нулирани " след оплождането, при което половите кафези се препрограмират, с цел да обезпечат обикновено развиване. Но както демонстрират изследванията върху животни (включително и бозайници), наподобява, че някои епигенетични промени могат да избегнат препрограмирането и да се трансферират през поколенията.
Това последно изследване употребява типа Caenorhabditis elegans като модел на организъм, с цел да изследва дали епигенетичните маркировки са непокътнати или пренаписани в ембрионите на кръгли червеи и в случай че не престават, по какъв начин тези маркировки въздействат върху генната експресия в потомството. Изследователите селективно " отстранили " хистоновата маркировка от хромозомите на сперматозоидите на C. elegans, които по-късно са били употребявани за оплождане на яйцеклетки с изцяло маркирани хромозоми. След това те разгледали равнищата на генна интензивност в полученото поколение и разкрили, че наследените гени на хромозомите, към този момент не са потискани.
" Някои гени бяха анормално включени и останаха в положение, в което липсва наказателен белег, до момента в който останалата част от генома си възвърна белега и този модел беше предаден на внуците. Предположихме, че в случай че този модел на пакетиране на ДНК се поддържа в зародишната линия, евентуално може да бъде предаден на доста генерации " - изясняват откривателите.Нека не забравяме, че приказваме за кръгли червеи. Минали проучвания на тези полупрозрачни създания демонстрираха, че епигенетичните промени могат да се предават в продължение на цели 14 генерации. Какво се случва при хората - още не е ясно. Едва няколко са изследванията върху хора, които са разкрили доказателства, че достъпът на баба и дядо до храна визира здравните резултати на потомството на техните потомци, две генерации по-нататък.
Други проучвания преглеждат връзките сред майчиното здраве и здравето на детето, в това число връзката сред пушеща майка и астмата на рожбата й. Те потвърждават по какъв начин събитията в ранна детска възраст могат да гравират химически промени в ДНК на индивида, които оказват въздействие върху здравето му в по-късен стадий от живота му.
Но проучвания върху хора, които вършат директна връзка сред здравето на родителите, епигенетичните промени в половите кафези и резултатите върху потомството са " на процедура несъществуващи ". Това е частично заради рестриктивните мерки на епидемиологичните изследвания, които могат да дадат единствено асоциации, а не причинно-следствени връзки.
Разграничаването на въздействието на епигенетичните маркери от генетични, културни и поведенчески въздействия също е огромно предизвикателство. Как да започнете да отделяте генетиката от обществените условия или изискванията на околната среда, които се резервират през поколенията?
Ето за какво изследвания върху животни като това са потребни за " осветляване по какъв начин епигенетичното завещание може да оформи развиването и здравето на бъдещите генерации ", пишат създателите на плана. Изследването е оповестено в PNAS.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ