Работна среща на тема „Насърчаване предлагането на български вина в

Работна среща на тематика „ Насърчаване предлагането на български виновност в българските заведения за хранене и заведения “ се организира в Народното събрание. В диалога участваха представители на парламентарната Комисия по туризъм, ресторантьорския, хотелиерския и винопроизводителния бранш.

Председателят на Комисията по туризъм Росица Кирова от ПГ на „ ГЕРБ-СДС “ изрази вяра резултатите от днешната среща да оказват помощ за построяването на идея, която ще помогне да покажем освен на задграничните туристи, само че преди всичко на българите, какъв брой качествени виновност имаме. Според Кирова българското вино с изключение на вкусови качества, носи история и темперамент, само че към момента не заема заслуженото място в туристическото показване на страната, не го предлагаме задоволително.

Всеки ресторант и хотел може да бъде витрина на българското винопроизводство и винената листа да не е просто част от менюто, а да споделя истории – за земята, за климата, за локалните сортове, за хората, които ги отглеждат, за традициите, като по този метод на посетителя се предложи едно друго прекарване, разяснява Кирова. По думите ѝ сходно прекарване е това, с което България може да бъде запомнена и да накара гостите да се върнат още веднъж.

Според ръководителя на комисията за осъществяването на тази цел би трябвало да се намерения за намиране на на практика решения. Кирова акцентира, че българските виновност са с извънредно високо качество, само че не всеки път съумяваме да бъдем задоволително конкурентоспособни на външния пазар на база цена. Тя добави, че имаме доста виновност, отличени на интернационалните състезания, само че част от тях не са познати даже у нас. Според Кирова точно тук страната би трябвало да се намеси. Тя приветства самодейността за разпространение на българските виновност, която.

По думите на Росица Кирова би трябвало да има общ образ на метода, по който предлагаме своите виновност и приказваме за тях. За задачата можем да се поучим и от практиката в останалите страни, в които също туризмът е от водещите браншове.

Георги Кунчев от ПГ на „ Прогресивна България “ счита, че винопроизводството е бранш, на който би трябвало да бъде обърнато особено внимание. Той означи, че България разполага с доста забавни локални сортове и точно това е едно от нещата, които би трябвало да покажем на света.

Ричард Алибегов от Българската асоциация на заведенията съобщи, че предлагането в заведенията е съгласно търсенето. По думите му туристите търсят локални виновност, само че българските клиенти не търсят тях, а непознати. Затова, в случай че заведенията заложат единствено на българско вино, не би било добра тактика, разяснява Алибегов. Той засегна и въпроса за договорите, които заведенията подписват с винопроизводителите за избрани количества.

Председателят на Българската организация за винен туризъм Петя Минкова добави, че огромните винарски мазета влизат в заведенията с големи количества импорт или произвеждане, до момента в който по-малките мазета се борят да пробият. Тя въпреки всичко означи, че не всички заведения са консуматори на големи количества, тъй че има ниши за имиджови артикули, локални сортове, избрани производители. Минкова регистрира като позитивен обстоятелството, че след провеждането на у нас предходната есен, страната обръща все по-голямо внимание на българското вино и винения туризъм. Според нея един от методите да се влезе в заведенията за хранене е говоренето, разказването на историите, повдигането на звук.

Председателят на Българската асоциация на винените експерти (БАВП) Живко Енчев счита, че казусът на българското вино е загубата на еднаквост. Според него предлагането в заведенията би трябвало да се концентрира върху локални български виновност. По думите на Енчев София може да показва цяла България, тъй като не се намира в лозарски район, до момента в който другите градове могат да показват съответно спецификите на районите си. Предлагането на български виновност е значимо, тъй като то ще влияе на търсенето им, разяснява Енчев.

Марин Маринов, заместник-председател на Комисията по юношески действия, спорт и туризъм на Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ) и член на УС на БАВП, предложи на бъдещи такива срещи да има представители на локалното самоуправление, тъй като тъкмо по този начин може българското вино да стигне всяка точка в страната.

Според Маринов клиентите търсят познатото, тъй че би трябвало да им се покаже и нещо друго, а българското вино предлага голямо многообразие. Той добави, че специалността сомелиер не е толкоз наложена в българските заведения за хранене, което е разбираемо, тъй като би било спомагателен разход. Но чиновниците на заведенията може да минават най-малко базови образования.

Силвия Тагарева от Университета по хранителни технологии (УХТ) - Пловдив сподели, че образователното заведение има базата, изискванията и екипа да образова ресторантьори, хотелиери, има опция за обучителни семинари. Тя съобщи, че ще изготвят и разпространят до заинтригуваните страни проекти за образования, които да усилят самочувствието и увереността на работещите непосредствено с клиентите.

Според Михаела Козанова от „ Гранд хотел Милениум София “ и член на Българската хотелска асоциация казусът е, че не се гордеем с това, което имаме. По думите ѝ точно от там би трябвало да се стартира - да се срещнат хората с локалните артикули, да стартират да ги поддържат. Но да не се стопира до такава степен, а да се обърне внимание и на ресторантьорите, тъй като не се регистрира значимостта на винените листи. Тя прикани самите винопроизводители да се концентрират върху българските сортове.

Според Росица Кирова би трябвало да помислим по какъв начин да преразкажем историята за България – за българските виновност, храни, къщи за посетители, хотели. По думите ѝ всичко това би трябвало да бъде обща тактика и виното не прави изключение. Трябва да имаме ясна концепция какво желаеме да реализираме и да сме уверени в това, че крайният резултат ще бъде добър за всички ни и ще получи финансово изражение, разяснява тя.

Ивайло Катерски, член на УС на БАВП, удостовери, че има съмнение и липса на търсене на българско вино от потребителите, което ги кара да протягат ръка към вносни артикули. Според него национална акция би могла да помогне да се стигне до необятен кръг от консуматори, с цел да ги убеди в качеството на българското вино. Той предложи да опитат да създадат такава акция през октомври, когато БАВП провежда редица събития за Международния ден на Мавруда (26 октомври).

Посланикът на Concours Mondial de Bruxelles (CMB) за България Меглена Михова показа. От тази година CMB сертифицира заведения за хранене, хотели, питейни заведения, винени клубове, които оферират над пет виновност и/или спиртни питиета с медали от състезанието.

Кристоф Сепулведа, представител на CMB, означи, че българските виновност са с задоволително високо качество. Според него оценките от интернационално приети състезания са метод за основаване на връзка на доверие и качество сред производители, търговци и потребители.