Eдно е безспорно – комерсиална реклама е поставена върху обществена

Eдно е несъмнено – комерсиална реклама е сложена върху социална благосъстоятелност без знанието и единодушието на обществото

Ако човек желае да открие сърцето на Бургас, няма потребност от компас. Достатъчно е да тръгне от площад „ Тройката “, да мине по основната улица, „ Богориди “ и да стигне до пространството сред Гъбката и Казиното. Това е градският пулс. Мястото, през което всекидневно минават хиляди поданици и посетители на града по пътя към морето. Визитната картичка на Бургас.

Именно там, сред Гъбката и Казиното, някой е решил да трансформира общинската настилка в личен рекламен билборд.

През последните два дни върху асфалта на десетки места се появиха надписи с името на веригата бензиностанции „ Еко Петрол “, нанесени с образец и багра. Дребен подробност, би споделил някой. Само че упадъкът в никакъв случай не стартира с огромните безобразия. Той идва откакто обществото привикне към дребните.

Нямам визия дали акцията е проведена от самата компания, от неин подизпълнител или от някой мним маркетингов талант, решил да впечатли работодателя си. Това е работа на способените органи. Но едно е несъмнено – комерсиална реклама е сложена върху социална благосъстоятелност без знанието и единодушието на обществото.

И то гратис.

Всяка компания, която слага билборд, наема рекламна повърхност или инсталира светеща табела, заплаща за това. Така действа естествената конкуренция. Само че тук някой явно е решил да спести разноските и да употребява градската среда като безвъзмезден рекламен притежател.

Тарикатлъкът постоянно наподобява преференциален, когато сметката я заплаща някой различен.

Не знам какъв брой устойчива е употребяваната багра. Дано да се измие елементарно. Но в случай че това не стане, ще бъдат нужни служащи, техника, препарати и време. Или другояче казано – обществен запас. За да бъде отстранена нечия частна реклама.
Затова чакам общинската администрация да реагира.

Не тъй като става дума за няколко десетки надписа върху асфалта. А тъй като става дума за принцип. Законът не трябва да прави разлика сред този, който нелегално слага гараж, сергия или рекламно пано, и този, който трансформира градската настилка в маркетингова повърхност.

Извършителят надали ще остане незнаен. Районът сред Гъбката и Казиното е един от най-добре следените в Бургас. Камерите покриват съвсем всяка точка, а надписите са се появили в границите на последните 48 часа. Минавам оттова съвсем всеки ден и съм уверен, че преди два-три дни те не съществуваха.

Достатъчно е записите да бъдат прегледани.

След това има две рационални благоприятни условия. Или виновният да понесе плануванаъа глоба, или с изключение на санкцията да бъде длъжен за лична сметка да възвърне настилката в първичния ѝ тип.

Защото публичното пространство не е изоставен терен. То принадлежи на всички нас.

И още нещо.
Подобни случаи в никакъв случай не са просто въпрос на багра върху асфалт. Те са тест за способността на институциите да пазят разпоредбите. Ако през днешния ден някой безнаказано популяризира бензиностанция върху градската настилка, на следващия ден различен ще популяризира стриптийз бар, трети ще изрисува политически девиз, а четвърти ще реши, че целият град е неговото персонално рекламно табло.

Нередностите имат една неприятна специфичност – когато останат без последици, стартират да се развъждат. Почти с математическата наложителност на естествен закон.

И в случай че законите на физиката разказват по какъв начин телата се движат, то законите на обществото демонстрират по какъв начин се движи беззаконието. Оставено без наказване, то постоянно набира скорост.