Проф. Константинов за промените в Изборния кодекс: Махнете тази глупост с цензурата!
Водеща съпостави следващия ремонт на изборните правила с „ Дързост и хубост “
Изцяло машинно гласоподаване в огромните секции, повече места за избор зад граница и нови ограничавания за изявленията в обществените мрежи се чака да влязат в действие след следващия ремонт на Изборния кодекс, който Правната комисия преглежда на второ четене. Водещата на " Здравей, България " по Нова телевизия Мирослава Иванова ги съпостави с безкрайно дългия американски сериал „ Дързост и хубост “, а проф. Михаил Константинов като същински доайен с 35-годишен стаж в изборната математика възкликна: „ Махнете тази нелепост “, като посочи, че става въпрос за цензурата, която се ускорява с препоръчаните промени.
Изборният специалист разяснява противоречивата смяна, която визира предизборната акция в интернет. Законопроектът приравнява профилите на медиите в обществените мрежи към медийни услуги за задачите на Изборния кодекс. В обсъжданите текстове обществените мрежи като Фейсбук, X и други сходни платформи попадат в обсега на изборните ограничавания.
Предвиждат се по-строги правила за публикуването на резултати от социологически изследвания в изборния ден и доста по-високи санкции при нарушавания. Досега част от медиите съблюдаваха възбраната в личните си уеб сайтове, само че разгласиха данни или разпознаваеми заместители в профилите си в обществените мрежи.
Проф. Константинов определи концепцията като опит за цензура, който мъчно ще бъде прибавен. Основният въпрос остава по какъв начин институциите ще разграничават политическа реклама, журналистическо наличие и персонално мнение, оповестено от жител в личен профил или блог.
Предвижда се и в секциите с над 300 гласоподаватели гласуването да става единствено посредством машини. Моделът връща разпоредбите от 2021 година, когато хартиена бюлетина се предоставяше единствено в по-малките секции и при категорично посочените в закона изключения.
Промяната визира и отчитането на резултатите. След края на изборния ден машината би трябвало да отпечатва протокол, а секционната комисия да ревизира контролните разписки. Целта е електронният резултат да предстои на инспекция посредством физическите носители, които гласоподавателите пускат в обособена кутия.
Политологът Ваня Нушева пък дефинира връщането на машинния избор като една от най-съществените промени, защото визира по едно и също време подаването на гласа и изчисляването на резултата. Според нея машините облекчават работата на секционните комисии при приключването на изборния ден и лимитират част от грешките при попълването на протоколите.
Професорът пък отбрани противоположна позиция. Той предвижда, че напълно машинният избор ще затрудни част от хората, които нямат опит с сходни устройства, и съобщи, че стотици хиляди гласоподаватели рискуват да не упражнят правото си на глас. В показаното мнение не е посочен формален разбор, който да удостоверява планувания брой.
Спорът идва единствено няколко месеца откакто предложенията за 100 % машинно гласоподаване бяха отхвърлени. Новото парламентарно болшинство в този момент потегля в противоположната посока и приготвя връщане на машините преди идващия народен избор.
Нушева счита, че законодателят би трябвало да насочи контрола към финансирането на политическата реклама и платената пропаганда в интернет. Според нея ограничението на персонални отзиви и изявления основава риск от конфликт с конституционното право на свободно изложение.
Сред останалите оферти е премахването на ограничаването за броя на секциите отвън дипломатическите и консулските представителства в страни отвън Европейския съюз. Промяната визира страни с огромни български общности, измежду които Англия, Съединени американски щати, Канада и Турция.
Обсъжда се и основаване на профилирано обучително звено, което да подкрепя Централната изборна комисия при подготовката на членовете на районните и секционните комисии. Честите неточности в протоколите и особеното пояснение на напътствията от години забавят предаването и обработването на изборните бумаги.
Текстовете към момента не са дефинитивно признати. Правната комисия би трябвало да гласоподава обособените оферти, след което законопроектът ще влезе за второ четене в пленарната зала. Едва след окончателното решение ще стане ясно дали идващите избори ще се проведат единствено с машини в огромните секции и до каква степен ще стигне контролът върху акцията в обществените мрежи.
Изцяло машинно гласоподаване в огромните секции, повече места за избор зад граница и нови ограничавания за изявленията в обществените мрежи се чака да влязат в действие след следващия ремонт на Изборния кодекс, който Правната комисия преглежда на второ четене. Водещата на " Здравей, България " по Нова телевизия Мирослава Иванова ги съпостави с безкрайно дългия американски сериал „ Дързост и хубост “, а проф. Михаил Константинов като същински доайен с 35-годишен стаж в изборната математика възкликна: „ Махнете тази нелепост “, като посочи, че става въпрос за цензурата, която се ускорява с препоръчаните промени.
Изборният специалист разяснява противоречивата смяна, която визира предизборната акция в интернет. Законопроектът приравнява профилите на медиите в обществените мрежи към медийни услуги за задачите на Изборния кодекс. В обсъжданите текстове обществените мрежи като Фейсбук, X и други сходни платформи попадат в обсега на изборните ограничавания.
Предвиждат се по-строги правила за публикуването на резултати от социологически изследвания в изборния ден и доста по-високи санкции при нарушавания. Досега част от медиите съблюдаваха възбраната в личните си уеб сайтове, само че разгласиха данни или разпознаваеми заместители в профилите си в обществените мрежи.
Проф. Константинов определи концепцията като опит за цензура, който мъчно ще бъде прибавен. Основният въпрос остава по какъв начин институциите ще разграничават политическа реклама, журналистическо наличие и персонално мнение, оповестено от жител в личен профил или блог.
Предвижда се и в секциите с над 300 гласоподаватели гласуването да става единствено посредством машини. Моделът връща разпоредбите от 2021 година, когато хартиена бюлетина се предоставяше единствено в по-малките секции и при категорично посочените в закона изключения.
Промяната визира и отчитането на резултатите. След края на изборния ден машината би трябвало да отпечатва протокол, а секционната комисия да ревизира контролните разписки. Целта е електронният резултат да предстои на инспекция посредством физическите носители, които гласоподавателите пускат в обособена кутия.
Политологът Ваня Нушева пък дефинира връщането на машинния избор като една от най-съществените промени, защото визира по едно и също време подаването на гласа и изчисляването на резултата. Според нея машините облекчават работата на секционните комисии при приключването на изборния ден и лимитират част от грешките при попълването на протоколите.
Професорът пък отбрани противоположна позиция. Той предвижда, че напълно машинният избор ще затрудни част от хората, които нямат опит с сходни устройства, и съобщи, че стотици хиляди гласоподаватели рискуват да не упражнят правото си на глас. В показаното мнение не е посочен формален разбор, който да удостоверява планувания брой.
Спорът идва единствено няколко месеца откакто предложенията за 100 % машинно гласоподаване бяха отхвърлени. Новото парламентарно болшинство в този момент потегля в противоположната посока и приготвя връщане на машините преди идващия народен избор.
Нушева счита, че законодателят би трябвало да насочи контрола към финансирането на политическата реклама и платената пропаганда в интернет. Според нея ограничението на персонални отзиви и изявления основава риск от конфликт с конституционното право на свободно изложение.
Сред останалите оферти е премахването на ограничаването за броя на секциите отвън дипломатическите и консулските представителства в страни отвън Европейския съюз. Промяната визира страни с огромни български общности, измежду които Англия, Съединени американски щати, Канада и Турция.
Обсъжда се и основаване на профилирано обучително звено, което да подкрепя Централната изборна комисия при подготовката на членовете на районните и секционните комисии. Честите неточности в протоколите и особеното пояснение на напътствията от години забавят предаването и обработването на изборните бумаги.
Текстовете към момента не са дефинитивно признати. Правната комисия би трябвало да гласоподава обособените оферти, след което законопроектът ще влезе за второ четене в пленарната зала. Едва след окончателното решение ще стане ясно дали идващите избори ще се проведат единствено с машини в огромните секции и до каква степен ще стигне контролът върху акцията в обществените мрежи.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ